Шиничи Хоши
Фина настройка

Роботът се върна от Центъра за роботи. Поклони се в преддверието на своя господар и рапортува:

— Върнах се. Ето уверението, че съм бил подложен на фина настройка.

— Добре. А сега продължи да работиш както преди.

Н. купи тоя робот преди три месеца. Наръчникът с упътвания съдържаше и една специална забележка, че след всеки трети месец роботът трябва да бъде изпращан в Центъра за роботи на фина настройка. И г-н Н. се придържаше към това упътване. Не знаеше защо е необходимо, но нямаше нищо против него. „Вероятно механизмът му е много чувствителен и сложен — мислеше той — и оттам идеята за настройване не е толкова лоша. Може да се е върнал по-добър, отколкото е бил преди.“

Веднага реши да го изпробва и му нареди:

— Хей, направи ми чай и крем ванилия. Яде ми се нещо сладко.

— Хмм — отвърна роботът, без да се помръдне. Гласът му беше някак си неясен.

— Хей, какво не е в ред? — запита Н. — Наредих ти да направиш чай и крем ванилия.

— Хмм — роботът пак не се помръдна.

Какво ли значи това? Досега винаги е скачал на всяко нареждане и с готовност изпълнявал всичко.

„Подложили са го на някакво фино настройване и само са го развалили. Или му трябва по-дълго време да свикне отново?“ Н. размисляше за тези възможности и после отново опита:

— Хей! Поисках ти чай и крем ванилия!

— На услугите ви, господине! — този път роботът отговори ясно. Веднага приготви и сервира чая и крема — бързо и безупречно, както толкова пъти преди.

Н. въздъхна облекчено. Изглежда, все пак роботът не е опропастен. Докато ядеше крема, той издаде друго нареждане:

— Доста време измина, откакто не съм имал желание да рисувам. Приготви ми всичко необходимо — платно, бои, четки…

— Хмм — отново даде неопределен отговор роботът и не се помръдна. Облекчението, което беше изпитал Н., че роботът си е възвърнал нормалното държание, трая кратко. Очевидно нещо не беше в ред.

Повтори нареждането си, но роботът не се помръдна. Подтиснат, Н. изгуби всякакво желание да рисува.

„Дали не трябва да го ритна хубаво“ — размисляше той, но после се отказа. Първото нещо, което трябваше да направи, бе да установи причината за чудното му поведение. Нима наистина това е „фината настройка“?

Какъв смисъл да се оплаква на робота! И Н. избра Центъра за роботи:

— Ало, тука е… — Н. каза името си и номера на робота. Свързаха го с отговорния служител.

— Какво мога да направя за вас? — запита той.

— Ще ви кажа аз какво можете да направите! — извика Н. в слушалката. — Откакто моят робот се върна от вашата фина настройка, е станал бавен като охлюв. Получих един разсеян робот! Да не сте направили някаква грешка?

Чу в слушалката характерния звук на компютърските карти. Вероятно служителят проверяваше досието на неговия робот. Набързо дойде и отговорът:

— По нашите данни той е изправен. Проверих неговия картон, от който се вижда, че е изправен и настроен. Няма никаква грешка. Уверенията, които издава центърът, са съвсем сигурни.

— Какво искате да кажете с това!? Че няма никаква грешка! Той не иска дори да се помръдне, когато му издам някаква заповед.

— Така и трябва. Моля ви, помислете как сте го използували по-рано.

— Какво искате да кажете?

Тъй като служителят повтори искането си няколко пъти, Н. се опита да се сети как е използувал по-рано робота. Например един ден му нареди да размести мебелите. „Сложи това там… Не, по-добре тука…“ И така до безкрай. Накрая реши, че новите тапети са много ярки, и му нареди да ги смени.

Друг път му заповяда да засади градината с рози. Но само седмица по-късно се разколеба и му нареди да ги изкорени всичките и на тяхно място да направи рибарник със златни рибки.

Ето така използуваше своя робот.

— Сега, като говорим вече за това — каза Н. на служителя, — изглежда, че съм го използувал много странно.

— Точно така. Нашите роботи имат специален регистриращ уред. Той отбелязва точно колко пъти сте му наредили да унищожи резултатите от положения труд.

— Наистина? Така ли е конструиран?!

— Установихме, че във вашия случай този брой е твърде висок. Откровено казано, вие сте капризен, импулсивен и бързо променяте решенията си. Това е крайно разсипничество и затова пригодихме към вашия характер фината настройка на робота ви.

— Значи „това“ е причината! Ето защо не иска да работи веднага даже и когато му заповядам.

— Точно тека. Пригодихме го да не реагира на вашата първа заповед. Задействува едва когато я потретите. Ако поискате нещо три пъти, значи — взели сте твърдо решение и то се отнася за работа, която твърдо сте решили да се извърши. В резултат на фината настройка количеството непотребен и унищожен труд ще се намали значително.

— Значи трябва да казвам три пъти всяко свое нареждане, така ли?

— Да. Също така ще се изключи вероятността от непредвидени ситуации в резултат на издадени както ви хрумне заповеди.

Това, което служителят каза, беше абсолютно точно, но Н. не беше доволен. След кратък размисъл той каза:

— Разбирам. Но това е досадно, а може би и опасно. В случай на нещастие робот, който не би реагирал, докато не му наредите три пъти, не би бил от никаква полза. Нима не можеше да направите нещо друго?

— Съществува само един начин вашият робот да реагира веднага на наредбата — точно така, както е бил по-рано.

— Кажете ми кой е този начин — замоли Н.

— Трябва да отидете за известно време в Центъра за фина настройка на човешките същества. Там ще ви излекуват от прекалената привързаност и фино ще настроят вашия характер така, че да бъдете по-зрял и по-обмислящ, когато вземате решения. Не забравяйте след това да ни донесете уверение и ние веднага ще изпълним вашето желание. Отново ще имате своя стар робот.