Добрият и алчният (Приказка на хауса)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode(2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959

История

  1. —Добавяне

Двама души, един добър и един алчен, тръгнали да пътуват. Алчният рекъл на добрия:

— Хайде, добри човече, да направим така: от първо ще ядем твоите запаси, а, когато те свършат, ще започнем моите.

Добрият човек се съгласил. Дълго скитали те, докато най-сетне запасите на добрия човек свършили. Тогава той рекъл:

— Моите запаси свършиха, дай твоите.

Но алчният човек отказал да изпълни уговореното и добрият трябвало да гладува.

Веднъж се настанили да нощуват в подножието на едно голямо дърво. А на върха на това дърво една птица си била свила гнездо. Алчният човек веднага заспал, а добрият не спал — безпокоял го гладът. И изведнъж птицата отгоре рекла:

— Това е такова дърво, че ако човек събере листата му и намаже с техния сок очите на сляп човек, ще го излекува.

Чул това добрият човек, станал бързо и набрал листа в торбата си.

Когато се развиделяло, продължили по-нататък и пристигнали в един град. А синът на царя, който владеел тоя град, бил сляп. Добрият човек отишъл при царя, и му рекъл, че може да излекува сина му.

На следния ден отишъл при сина на царя, налял малко вода в една кратунка и я смесил със сока от листата. След това намазал с тоя сок очите на слепия. И синът на царя прогледнал.

А царят направил добрия човек свой помощник и му дал половината град.

Край
Читателите на „Добрият и алчният“ са прочели и: