Двама бедняци (Приказка на хауса)

Живял едно време един беден човек. Той нямал ни храна, ни дреха — нищо, освен надбедрена превръзка. Отишъл този човек при царя и рекъл:

— Царю, уморих се да живея, по-добре убий ме. Нямам ни храна, ни дреха, само надбедрена превръзка. Толкова голяма е моята бедност!

— Добре — рекъл царят и заповядал на слугите си да вземат бедняка и да го убият.

Но в това време, когато слугите на царя вече се канели да го убият, покрай тях минал друг бедняк, съвсем гол. И той рекъл:

— Искам да ви помоля за една милостиня. Когато убиете този човек, дайте ми неговата надбедрена превръзка.

Щом чул тия думи, първият бедняк се провикнал:

— Спрете, не ме убивайте! Отведете ме назад при царя, искам да му кажа нещо.

Върнали бедняка при царя и рекли:

— Този човек желае да ти каже нещо.

— Добре, нека дойде и каже, аз ще го изслушам — отговорил царят.

И бедният човек рекъл:

— Позволи ми да остана жив. Днес видях един човек още по-беден от мене. Не искам да мра.

— Върви по своя път — рекъл царят — и благодари на бога, че си видял оня, който е по-беден от тебе.

Това е краят на приказката.