Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD(2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. —Добавяне

Да пея ще избягвам сам,

че иска радост песента,

а тъй души ме днес скръбта,

че дъх поемам си едвам.

Припомняйки предишни дни,

сегашните злочестини

и утрешния тежък час,

готов съм да рева на глас.

 

Че песента не е балсам,

лишена от веселостта,

а Бог дари ме с милостта

чрез нея всичко да предам —

копнежи, скърби, благини,

за радостта, що ме плени,

говоря с неизменна страст,

но късно появих се аз.

 

Не се цени в дворците, знам,

изкуството на доблестта,

уж обожават песента,

а шляят се насам-натам

в забави пошли, погледни;

което чест бе в други дни,

в забрава тъне и тогаз

светът за продан е пред вас.

 

Измъчва ни печален срам —

на грешните чрез наглостта,

на Господа без обичта

бяхме прогонени с Адам

от Рая. Други съсипни

ни носят все злочестини —

стремежът към богатства, власт,

та Бог отвръща се от нас.

 

Уплаха страшна вдъхва нам

на двойна смърт опасността —

от маврите напира тя,

а Бог не е със нас невям.

Обсаждани от вси страни,

смъртта и нас ще отстрани.

По своя дълг не са в захлас

велможите, дарени с власт.

 

А оня, що ни осени

със всичките си благини,

така сияе вред пред нас,

че се пречистваме завчас.

 

О, Богородице, помни,

в молитвите ни помени,

синът ти ще прости тогаз

греховната ни земна страст.

Край