Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Атанас Далчев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- unicode(2007)
Издание:
Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи
Второ издание
Преведе от руски: Атанас Далчев
Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ
Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА
Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ
9537526432
Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.
Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.
Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а
Печатница „Д. Благоев“ София
Сказки народов Африки
Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина
М—Л, 1959
История
- —Добавяне
Тази приказка е за козата и козленцето й.
Тръгнали те веднъж на разходка и се заблудили в гората. Преди залез слънце видели една колиба и се приближили до нея. А там живеела една хиена с малките си. Видяла хиената козата с козленцето й рекла:
— Добре дошли.
Козата и козленцето влезли вътре. А хиената взела зърно и започнала да го груха. Козата рекла на хиената:
— Я дай да ти помагна.
— Не — отговорила хиената, — та гостите работят ли?
— Ама ти не ме смятай за гостенка, дай да ти помогна — повторила козата, взела един камък и почнала да груха зърното.
Козленцето дошло по-близо до майка си и козата му рекла:
— Сега ще запея и ти пей с мене.
И козата подхванала своята песен. Тя пеела:
— Аз убих десет слона.
— Истина е — пригласяло й козленцето.
— Аз убих десет лъва.
— Истина е.
— Аз убих десет леопарда.
— Истина е.
— Аз убих десет хиени.
— По-тихо, мамо, не пей така — рекло козленцето, — ще чуе хиената, ще избяга и ще ни остави без ядене.
Но хиената чула песента на козата и попитала:
— Какво пееш, козо?
И козата повторила своята песен:
— Аз убих десет слона.
— Истина е — пригласяло козленцето.
— Аз убих десет лъва.
— Истина е.
— Аз убих десет леопарда.
— Истина е.
— Аз убих десет хиени.
— Истина е.
И тогава хиената рекла:
— А да изпратя ли малките си да донесат вода, за да се напиете?
Излязла хиената от колибата и рекла на малките си:
— Бягайте оттук, деца, и не се връщайте, инак козата ще ви убие.
Побягнали децата й и изчезнали в гората, а хиената се върнала при гостите, седнала и, като почакала малко, рекла:
— Ах, скъпи гости, пратих децата си за вода, но нещо ги няма. Извинете ме, ще отида да ги потърся.
Излязла хиената от колибата, побягнала в гората и вече не се върнала.
Така колибата на хиената останала за козата и козленцето.