Клара д'Андузе
В голяма болка и голяма жал…

В голяма болка и голяма жал

ми хвърлиха сърцето, за злина,

клеветници с фалшиви имена,

носители на мъка и печал.

Обичам ви над всичко на земята,

ала ви отдалечиха те от мен,

не мога да ви зърна никой ден

и примката си мъката замята.

 

Забрана да ви любя ми е дял,

отваря тя в сърцето празнина,

копнеж по вас там зрее, ала, на̀,

не е той там единствен избуял.

На враг дори протягам си ръката,

за вас щом каже нещо възхитен,

а оня, който ви кори вбесен,

и аз самата гледам го с отврата.

 

Но страх неоправдан ви е сковал,

че съм способна да ви изменя,

за друг любовник няма да склоня,

дори и да ме увещава крал,

Амор ме е понесъл на крилата,

сърцето ми за вас тупти весден

и някой да ми стане сюзерен,

владял би тялото ми, не душата.

 

Приятелю, сърцето в скръб се мята

и щом запея, вместо мил рефрен

излиза плач печален и студен,

че в строфите убягват ми словата.