Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отокситански
- Симеон Хаджикосев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2015 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2015 г.)
Издание:
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика
Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев
София, 1990
„Народна култура“
Jacques Roubaud
Les Troubadours, anthologie bilingue
éd. Seghers
Paris, 1971
Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев
Библиотечно оформление © Петър Добчев
Съставител: Симеон Хаджикосев
Първо издание
Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90
Редактор: Кирил Кадийски
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Здравка Славянова
Дадена за набор: май 1990 г.
Подписана за печат: август 1990 г.
Излязла от печат: ноември 1990 г.
Формат 84×108/32. Печатни коли 11
Издателски коли 9,24. УИК 11,41
Цена 2.05 лв.
ДИ „Народна култура“, София
ДП „Димитър Благоев“, София
История
- —Добавяне
Отчайвате ме вие, Ги д’Юйсел,
че се простихте лесно с песента,
желая пак да ви подмами тя,
че съчинител вие сте умел.
Кажете ми решението сам
за дама, точно влюбена до грам:
дали тя да обича своя мил,
щом вече той й се е посветил.
Изглежда, На Мария, бог е взел[1]
от мен и плама, а и сръчността;
да пея днес бих имал дързостта,
щом нечия молба съм възприел.
Но нека първо отговор ви дам:
ответност в любовта е нужна нам,
но без да си е някой наумил,
че другия би лесно подчинил.
Каквото, Ги, да би и предприел
любовник, той ще прости милостта,
ала понявга дамата и тя
изпросва нещо с реверанс умел.
Че в любовта се различава, знам,
жената от любимата едвам.
И дамата почита своя мил,
че е другар, не че сеньор е бил.
Но няма, скъпа, в любовта предел:
приеме ли жената любовта,
тя пази на любимия честта,
щом двамата Амор ги е у плел.
И чист ли е любовният й плам,
в дела и думи нека блесне там,
но ако оня мъж й е немил,
в преструвката си да покаже стил.
Но влюбеният, извинете, Ги д’Юйсел,
така не си признава любовта.
Ръцете са прибрани на гръдта,
той коленичи, скромно поглед свел:
„О, нека бъда ви служител ням“ —
и чак тогава тя го взима, знам.
Е, щом слуга да бъде е решил,
за равен с мен не би се прогласил.
От вас едва ли бих аз възприел
на тази проста мисъл грубостта;
щом двамата едно са в обичта,
как едного от тях бих предпочел.
А може би ще кажете, за срам,
че той дължи й порив по-голям,
а равни че са, щом е преценил,
с любов той само би се издължил.