Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD(2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. —Добавяне

Отчайвате ме вие, Ги д’Юйсел,

че се простихте лесно с песента,

желая пак да ви подмами тя,

че съчинител вие сте умел.

Кажете ми решението сам

за дама, точно влюбена до грам:

дали тя да обича своя мил,

щом вече той й се е посветил.

 

Изглежда, На Мария, бог е взел[1]

от мен и плама, а и сръчността;

да пея днес бих имал дързостта,

щом нечия молба съм възприел.

Но нека първо отговор ви дам:

ответност в любовта е нужна нам,

но без да си е някой наумил,

че другия би лесно подчинил.

 

Каквото, Ги, да би и предприел

любовник, той ще прости милостта,

ала понявга дамата и тя

изпросва нещо с реверанс умел.

Че в любовта се различава, знам,

жената от любимата едвам.

И дамата почита своя мил,

че е другар, не че сеньор е бил.

 

Но няма, скъпа, в любовта предел:

приеме ли жената любовта,

тя пази на любимия честта,

щом двамата Амор ги е у плел.

И чист ли е любовният й плам,

в дела и думи нека блесне там,

но ако оня мъж й е немил,

в преструвката си да покаже стил.

 

Но влюбеният, извинете, Ги д’Юйсел,

така не си признава любовта.

Ръцете са прибрани на гръдта,

той коленичи, скромно поглед свел:

„О, нека бъда ви служител ням“ —

и чак тогава тя го взима, знам.

Е, щом слуга да бъде е решил,

за равен с мен не би се прогласил.

 

От вас едва ли бих аз възприел

на тази проста мисъл грубостта;

щом двамата едно са в обичта,

как едного от тях бих предпочел.

А може би ще кажете, за срам,

че той дължи й порив по-голям,

а равни че са, щом е преценил,

с любов той само би се издължил.

Бележки

[1] „Изглежда, На Мария, бог е взел…“

В провансалски език е имало специална частица за благородство. За дамите тя е била На, а за мъжете — Ен, като те са се поставяли пред имената.

Край