Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Атанас Далчев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- unicode(2007)
Издание:
Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи
Второ издание
Преведе от руски: Атанас Далчев
Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ
Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА
Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ
9537526432
Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.
Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.
Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а
Печатница „Д. Благоев“ София
Сказки народов Африки
Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина
М—Л, 1959
История
- —Добавяне
Тази приказка е за горските животни, лъва и лалугера.
Научил се лъвът да убива в гората животните и техният брой с всеки ден намалявал. Разтревожили се животните, събрали се всички и се упътили при лъва. Дошли при него и рекли:
— О, повелителю на гората, дойдохме при тебе с молба. Не ни изтребвай, обещаваме да ти принасяме едного от нас всяка сутрин за ядене. Само не закачай останалите живи.
— Добре — рекъл лъвът, — съгласен съм.
На другата сутрин животните хвърлили жребий и той се паднал на антилопата. Хванали я те и я занесли на лъва. Лъвът се нахранил и не закачал тоя ден нито едно животно. На другия ден жребият се паднал на хиената и нея изял лъвът.
Така минали много дни и най-сетне жребият се паднал на лалугера. Животните искали да го хванат и да го занесат на лъва, но лалугерът рекъл:
— Не, не, не ме закачайте, аз сам ще отида при лъва.
Животните пуснали лалугера. Той си отишъл в дупката, легнал и заспал, и спал до пладне.
А гладът мъчел лъва; без да дочака жертвата си, той скочил разгневен и с рев се спуснал да търси животните. Чул лалугерът рева на лъва, събудил се, излязъл от дупката си и се покатерил на едно дърво до кладенеца.
Когато лъвът се приближил, лалугерът попитал от върха на дървото:
— Какво е станало, защо викаш?
— От сутринта чаках животните — изревал лъвът, — но те не ми донесоха нищо да ям!
Тогава лалугерът рекъл:
— Ние хвърлихме жребий и той се падна на мен. Аз тръгнах към тебе и ти носех мед, но друг един лъв, който седи в тоя кладенец, ме спря и ми взе меда.
— Къде е той, този лъв?
— Той е в този кладенец, но казва, че е по-силен от тебе — отговорил лалугерът.
Лъвът разсвирепял, затекъл се към кладенеца, надникнал вътре и видъл друг лъв, който го гледал. Всъщност това било само неговото отражение. Тогава лъвът взел да го ругае, но от кладенеца нямало отговор. Скочил лъвът върху другия лъв в кладенеца и се удавил.
А лалугерът се върнал при животните и рекъл:
— Аз убих лъва, сега можете да живеете в гората спокойно, а аз ще ида в дупката си.
И рекли зверовете:
— Лалугерът уби лъва. По-добре е да бъдеш хитър, отколкото силен.