Аймерик де Пегилян
Тъй както много тежък плод едва…

Тъй както много тежък плод едва

издържа кленът, цепи се със звук,

любимата си аз изгубих тук,

премного я обичах, затова.

Ала макар и вече победен,

невинен сторих тежкия си грях,

а че е лудост чак сега разбрах,

макар че все умът ме води мен.

 

Голям светец и богу не е драг,

желания не дръжте под юзда;

знам, че не иска виното вода,

но често служим си с един черпак.

Понякога и с ум голям дори

човек извършва глупости безброй,

та не е лошо да примесва той

ум с лудост и не ще да се кори.

 

Ала и аз не се намирам в свойта власт.

Макар че ориста си съм приел,

все пак от вас бих злото предпочел,

отколкото да завоювам друга аз.

Но вярвам, че ще бъдем скоро квит

и ще остана мъдър в горестта —

според закона чист на любовта

от вашата злина съм най-честит.

 

За чуждо „да“ не бих дал вашто „не“,

макар смехът ми да замира в плач.

На чистата си радост съм палач —

смъртта стои на ваште рамене.

Така и василискът падна с вик,

когато се съгледа отразен.

И вие огледало сте за мен,

убивате ме с поглед, не с език.

 

За вас е все едно дали съм жив.

Постъпвате с мен, както със хлапак,

комуто са подхвърлили петак

и мигом той усеща се щастлив.

А радостта му, зная, не вреди,

но вземат ли играчката му, знай,

то сълзи са и плачове без край

и дваж е по-нещастен отпреди.

 

Кралю, и вам за доблестта сполай,

днес повече от вчера да блести.