Раймбаут де Вакейрас
Над силния владее слабостта

Над силния владее слабостта

и силният от слаб е победен,

от слабия е силният сразен,

най-слабият сломява смелостта,

такава е на слабия властта —

на силния превзема доблестта,

от силен слаб сломен не съм видял.

 

Една нищожност води към смъртта,

с възможности светът е зареден

и от това е всеки запленен,

но нищото е вредно за света,

кажи как му понасяш лудостта.

„На нищото е чудна сладостта“ —

цени го всеки, малко поживял.

 

От опит знам, че може сладостта

и от горчилка — плод неразрешен —

внезапно да се пръкне някой ден;

горчиво, сладко — все едни неща,

горчивото смекчава сладостта —

тъй в зимата нахлува пролетта,

горчилката — долнякът я отвял.

 

Понякога ме сгрява радостта

да видя някой мъртъв възкресен,

мъртвецът и от жив е по-ценен.

Напълно аз споделям мисълта,

че на мъртвеца силна е властта,

че страх от него — туй е суета,

че всеки полза в него би видял.

 

В канала оня ден вода шуртя

от чучура горещ и от студен;

потокът беше уравновесен,

че с равна сила биеха в твърдта.

Богатството е дар на щедростта,

бедняк си, назовеш ли бедността,

а аз пък смесвам разум с идеал.

 

Тъй силата сразява слабостта:

горчиво, сладко — все един рефрен,

горещият предмет е и студен,

а нищото задвижва пък смъртта,

голяма е на мъртвия властта,

богатите погубва ги честта —

така светът до днес е май вървял.