Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отокситански
- Симеон Хаджикосев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2015 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2015 г.)
Издание:
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика
Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев
София, 1990
„Народна култура“
Jacques Roubaud
Les Troubadours, anthologie bilingue
éd. Seghers
Paris, 1971
Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев
Библиотечно оформление © Петър Добчев
Съставител: Симеон Хаджикосев
Първо издание
Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90
Редактор: Кирил Кадийски
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Здравка Славянова
Дадена за набор: май 1990 г.
Подписана за печат: август 1990 г.
Излязла от печат: ноември 1990 г.
Формат 84×108/32. Печатни коли 11
Издателски коли 9,24. УИК 11,41
Цена 2.05 лв.
ДИ „Народна култура“, София
ДП „Димитър Благоев“, София
История
- —Добавяне
Умът ви е самата красота,
и скромността, достойна за похвала,
словата и лицето засияло,
които са черти на доблестта,
ме учат как във стих да ви възпея,
но страх голям сърцето ми владее,
не смея да призная този грях —
дали за чест или за мъка пях.
А любовта ми е потайна, тя
и мене, и Амор обвързва в цяло,
но тъй ме е боязън завладяла,
че крия я от вас и от света.
Боя се, че със гняв и зла идея
ще ми платите, щом ви аз додея,
и тъй като потайно не успях,
чрез песните поне не ме е страх.
Но няма победени в любовта
и все едно е — лудост или хвала,
да ви обичам лудо чест е цяла,
отколкото към друга обичта.
Но ако мойта страст за вас достойна не е,
то нека милостта ви овладее
и службата — дела без срам и грях,
дано да я приемете чрез тях.
Познавам ви, любима, мъдростта,
сърцето си отдавам поначало
на вас — то да ви бъде облегало,
гарант срещу злини и нищета,
Но питам — милостта ви днес къде е,
пред обичта тя дръзко се не смее,
нито пък хвърля във очите прах,
че верен и безумно влюбен бях.
Любима, най-прекрасна на света,
на най-доброто образ, праначало,
страхът ми казва — смърт се е задала,
не ме ли осените с милостта.
И радостта в сърцето не линее
при взор суров, щом любовта го грее
и вече сте решила, скъпа, ах,
че за отплата някаква дозрях.
Прекрасен Взор,[1] пред вас благоговея,
на всички съвършенства сте елея,
сред първите най-първа ви видях,
в смирени песни с радост ви възпях.