Фолкет де Марселя
Вълнува ме любовната мечта…

Вълнува ме любовната мечта,

която във сърцето пребивава,

че друга мисъл просто няма в мен,

на друго не усещам сладостта;

живея здрав — какво ме натъжава,

щом любовта копнежа облекчава,

а той ми обещава ведър дял

и дълго във мечти ме е люлял.

 

Каквото правя, все е суета,

тъй любовта сърцето ми сразява,

че от копнеж несвесен съм пленен,

но победител не снове по тез места,

въздишката ме само побеждава,

че сладостна е болката лукава,

защото помощ тъй не съм видял,

а друга обич аз не съм желал.

 

Опитайте, любима, горестта

на оня, който страда до забрава,

и няма да съм вече тъй язвен,

ще ни е равна, мисля, участта,

ала досаден ли съм ви, тогава

лишете се от хубост, вид и слава

(заради тях по вас съм аз лудял),

и ще ви кажа „сбогом“ без печал.

 

От ден на ден расте ви хубостта

и в моите очи се отразява

не образът ви чист, незамъглен,

а някаква несбъдната мечта

и не това така ме наскърбява,

дори си мисля радост че ми дава,

но ако ме убиете без жал,

ще е проклет житейският ви дял.

 

Обичам ви над всичко на света

и верен съм — а враг съм си тогава,

вредя ли — преча на самия мен.

Тъй кретам подир своята мечта,

но да покажа мъката не става,

че в погледа ви всичко проличава

и в оня миг, щом сам съм се издал,

от срам и болка бих изтръпнал цял.

 

Не стигат думи за любов такава

и ако друга любил съм, тогава

не се разкайвам пак, щом съм разбрал,

че сто любови съм в една побрал.

 

Към Ним поемай, песен, и внимавай:

носи ти радост, неизменен дял,

на трите дами, гдето съм избрал.