Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Атанас Далчев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- unicode(2007)
Издание:
Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи
Второ издание
Преведе от руски: Атанас Далчев
Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ
Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА
Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ
9537526432
Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.
Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.
Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а
Печатница „Д. Благоев“ София
Сказки народов Африки
Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина
М—Л, 1959
История
- —Добавяне
На хиената й се родили деца и тя често отивала в гората да търси храна за тях. И ето една нощ, когато хиената я нямало в къщи, невестулката се промъкнала в дупката, където били малките, и се скрила там.
Хиената не забелязала, че в дупката седи невестулката. Когато тя донесла месо, децата попитали:
— За кого е това?
— Всичко е за вас — отговорила хиената и си отишла.
Невестулката рекла:
— „Всичко е за вас“ е моето име. Дайте ми месото.
Задигнала невестулката месото и го изяла, а децата на хиената останали гладни.
Всяка нощ хиената донасяла месо и казвала:
— Всичко е за вас.
Хиената не знаела, че така се наричала хитрата невестулка. А децата се страхували да й кажат за това и невестулката изяждала всичко, което хиената донасяла.
Веднъж хиената рекла на децата си:
— Я излезте от дупката да ви видя!
Излезли те навън — изпосталели, гладни.
— Нали ви донасях толкова месо! Мигар не сте го яли? — зачудила се хиената.
— Изяждаше го невестулката „Всичко е за вас“ — отговорили децата.
— А къде е тя?
— В дупката.
Надникнала хиената в дупката, видяла невестулката и се развикала:
— Излизай! Днес е дошъл краят на твоята измама!
— Добре, ей сега ще изляза — отговорила невестулката, — само че първо вземи чехлите ми — и протегнала на хиената ушите си.
Хиената я сграбчила за ушите и я изхвърлила настрана — тя мислела, че хвърля само чехлите. Невестулката паднала зад гърба й, а хиената все чакала да излезе тя от дупката.
— Хиено, хиено, погледни ме! — викнала невестулката. — Отивам си!
Хиената се спуснала след нея, но не могла да я хване. От яд защракала със зъби и се върнала назад при своите изпосталели деца.