Пейре д'Алверня
Славею в гори зелени…

Славею в гори зелени,

мойта мила навести,

разкажи й ти за мене,

нищичко не й спести.

И видял,

и разузнал

тя за мен дали милее,

ще е жал

да си посмял

да останеш там при нея.

 

Та дали ми тя изменя

бързо ме предизвести,

че от близки съм лишен и

мъка рядко ме гнети.

Полетял

и весел спрял

право, гдето тя живее,

той разбрал

и в миг видял

нейната следа къде е.

 

Щом пред славея смутено

хубостта й се вести,

почна песен вдъхновена —

привечер я той цвърти.

Па попял

и замълчал,

после почнал пак да пее,

тъй че щял

да е успял,

ако всичко в звук излее.

 

— Истински любовник мене

за посланик ме прати,

с песни звучни и почтени

радост за да ви вести.

В този дял

съм преуспял,

ако знак се мержелее.

Днес е вял,

но става крал,

щом надежда го съгрее.

 

Щом съм с вести въжделени,

радост ще ви сполети;

няма друг мъж според мене

тъй да ви боготвори.

Отлетял

бих аз без жал,

щом ме радостта владее,

пътя цял

съм бил халал,

ако с реч не ви додея.

 

— Мъдростта е според мене,

щом Амор ти се вести,

радостите отредени

да не ги пропуснеш ти.

Че за жал

ще станеш бял,

вихърът ще те отвее.

Хубав дял

и идеал —

с теб тя да ги изживее.