Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD(2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. —Добавяне

Послушайте днес песента,

прекрасна песен съвършена,

от съвършен певец родена,

чуйте, съдете ме тогава

за лудостта, изпята с пълен глас,

дали ще преживея аз,

не я приема ли накрая,

както сеньора свой васала.

О, земьо, как си ме търпяла!

 

И през деня, и през нощта

кълни безумна мисъл в мене,

косата ми е посребрена,

сърцето ми се спотаява,

за малко радост търси час

и иска песен до захлас,

ала пробуди ли се в края,

ще зърне бъркотия цяла,

любов тъй бе го завладяла.

 

Не е ли жалка участта,

щом мъдростта е принизена,

че от любовна мъка стена,

а рангът ми я забранява —

богатство има тя и власт,

напразно все я славя аз

и с всички сили се старая

да й отправя песен зряла,

а като луд съм във премала.

 

Но позата на дързостта

за мен не беше позволена,

със скръб бе радостта сменена.

Без жал Амор днес ме предава,

така си той играе с нас,

мени лика си всеки час

и злото тайно ме терзае,

верига ме е оковала,

уста, в теб е вината цяла.

 

Желал бих аз възможността

да поднеса молба смирена —

тя в песента ми е стаена,

че любовта ми устоява,

а пък над нея нямам власт

и друга не желая аз.

Чрез друг певец — „Милост!“ — ридая,

че лудост бе ме завладяла

и си заслужих сам провала.

 

Бях цял за нея доброта,

бих влязъл в огнена геена,

но обичта ненаградена

дори с целувка си остава.

Глупецът дири час по час

за песента си чуден глас

и стига често до замая,

но тя напразно се е пяла,

щом милост не е долетяла.

 

Повзра ли се в околността,

дочувам как морето стене.

Душата е успокоена

от тази, гдето радост дава

далеч от всеки хорски бяс,

далеч от мене в този час,

който унесено блуждая,

изпит и блед, останка вяла

от таз душа закоравяла.

 

Но жажда, пост — балсам в скръбта,

еднаква мъка са за мене,

а радостта, в мечта родена,

година цяла ще ме сгрява.

Нима ти чуваш своя глас,

не ти, глупецо, вярвам аз

и ще повярва ли, не зная,

във тази горестна раздяла,

Линяуре, душа прозряла.

 

Когото радостта е звала,

а бяга, луд е на провала.

Край