Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD(2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. —Добавяне

Когато виконтът на Лимож Ги накара да ограбят от дома на Джираут де Борнел всичките му книги и оръжия, и той видя, че доблестта е погубена, удоволствието приспано, любовта мъртва, смелостта изчезнала, куртоазията погубена, възпитанието — станало просташко и измамата — проникнала сред любовнички и любовници, той пожела да се помъчи да си възвърне удоволствие, радост и доблест и написа тази песен, която гласи:

За да възвърна радостта,

която дълго време бе заспала,

и доблестта, на всички отмиляла,

отново да дарувам на света,

решил бях мъжки да се развъртя,

но ще призная днес провала.

Не ще ми стигне вечност цяла,

за да постигна някога целта:

че воля и желание съм слял,

а в смут и шемет тръпна цял.

 

Непоносима, мисля, е скръбта

и ще ви кажа истината цяла

как нявга радостта бе възсияла,

а с нея и добродетелта,

ала за вас е къса паметта —

тя стълб за мъчене не е видяла

или пък старост, болна, отмаляла,

принудена да крачи към смъртта.

Светът е жалък и закоравял,

щом Господа човекът е презрял.

 

Турнирите красяха младостта

със рицари във ризници, забрала,

на славните ранени чест и хвала

въздаваше се чак до есента.

Грабежът днес замества доблестта —

да грабнеш коч или овчица бяла.

Как рицаря да споменеш с похвала,

че опитен бил той във любовта,

когато станал е разбойник цял,

ограбва пътници, стада без жал?

 

Не беше рядкост в минали лета

жонгльор да видиш в дворцовата залар

добре облечен, с външност засияла,

да слави дамите и любовта.

Жонгльори вече няма по света

и славата им сякаш е изтляла.

Та чудя се, отде ли е повяла

за дамите таз долна клевета,

сами ли са виновни, или дял

се крие в тоз упадъчен морал.

 

Жонгльорите ценяха в древността

и вредом ги посрещаха с похвала,

изслушваха им песните в премала,

отреждаха им почетни места,

макар че те ценяха скромността.

А вредом днес цари развала,

защото доблестта е отмиляла,

а трябваше навред да води тя

другарите по чест и идеал —

красиви в бранен блясък засиял.

 

И аз подхващах нявга песента;

на доблестни мъже възхвала,

но смаян от промените в морала

стоя днес със раззинала уста.

И вместо речи на пристойността

дочувам вик на шайка развилняла,

възторга на душата си изляла

по песничката, връх на пошлостта,

като че някой в нея е възпял

по миналото славно свойта жал.

 

А болката си за да укротя,

която е в сърцето накипяла,

дали ще излекувам със раздяла,

или да спомням старите неща.

Не мога да зарежа с лекота,

в което съм се клел за вечност цяла.

И ако раната е заздравяла,

то значи, че мехлем не иска тя.

Но щом човек немалко е живял,

претегля с разум всеки жест и хал.

 

Напира днес във мене гордостта,

че къщата ми, малка, овехтяла,

на набезите им е устояла,

от всички уважавана е тя.

И моя участ беше почитта.

Страхлив или пък храбър поначало,

сеньорът мой да го разсъди зряло,

преди да ми отнеме милостта.

Че ако други в песен съм възпял,

не значи то, че него съм презрял.

 

Защо мълчите, вече съм прозрял,

но ето, песента не съм изпял.

Далфис туй казва, в песни преуспял.

Край