Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отокситански
- Симеон Хаджикосев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2015 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2015 г.)
Издание:
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика
Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев
София, 1990
„Народна култура“
Jacques Roubaud
Les Troubadours, anthologie bilingue
éd. Seghers
Paris, 1971
Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев
Библиотечно оформление © Петър Добчев
Съставител: Симеон Хаджикосев
Първо издание
Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90
Редактор: Кирил Кадийски
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Здравка Славянова
Дадена за набор: май 1990 г.
Подписана за печат: август 1990 г.
Излязла от печат: ноември 1990 г.
Формат 84×108/32. Печатни коли 11
Издателски коли 9,24. УИК 11,41
Цена 2.05 лв.
ДИ „Народна култура“, София
ДП „Димитър Благоев“, София
История
- —Добавяне
Към Вентадоур изгубиха ме, знам,
другарите, от нея натъжени,
и няма да се върна вече там,
защото бе жестока тя към мене.
Тя мрачна е, усмихва се едвам,
че будя в нея само гняв и срам,
понеже любовта ми е смирена.
Тъй както риба плува тук и там,
докато лапне кука закривена,
и аз обичах с порив тъй голям,
а ей ме сред жарава сгорещена;
от пещ по-нажежена е невям,
ала не мога да си тръгна сам,
че на Амор съм в мрежите прострени.
Та не е чудно, че обичам днес,
светът по-дивно тяло не познава —
красиво, бяло, гладко — и злочест
е оня, който то не притежава.
Не бих загатнал зло дори и с жест,
да знаех, бих прошепнал лоша вест,
но истината всеки уважава.
Гарант съм й за чест и интерес,
смирен васал от мене лесно става;
дори да ме отхвърля със финес,
тя на сърцето ми не повелява.
Не може дама без голям потрес
който я люби да лиши от чест,
че ще разправят както подобава.
И ето ме до други принизен,
щом в хитрости любовни не унива,
дано да бъда само пощаден
честта ми чрез цена тя да подбива.
Досадно е да молиш всеки ден,
аз преживях го, вярвайте на мен,
измами ме предателка красива.
Прованс сега приветствам вдъхновен,
там благото гнездото си да свива.
И чудеса ще върша упоен,
но все наум, без външна съпротива,
а ако бъда с радост сподобен,
на Чуден лик[1] съм първо задължен,
а и сеньорът на Белкайр го бива.
О, Чуден лик, от Господ сътворен,
днес всеки ще ви зърне удивен,
че красота и ум у вас се сливат.