Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD(2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. —Добавяне

Оня ден близо до гората

съзрях пастирка непозната,

разумна, блага, но сърцата.

Тя селско чедо бе наверно:

с платняна риза на снагата

и с наметало до земята,

в обувки, с ногавици черни.

 

— Девойко — рекох й тогава, —

не крия, че ме натъжава

студът, що днес ви помразява.

— Сеньор, това иде отбележа,

вярата в бога укрепява,

а кръстница ми дрехи дава,

затуй съм весела и свежа.

 

— Девойко — пак подзех лукаво,

от пътя свърнах тук направо,

компания за да ви правя.

Че сам-самичка гиздосия

без дружка в гъстата дъбрава

толкоз овце да надзирава

не бива в тая пустотия.

 

— Каквото, дон, да представлявам

разум от глупост различавам

и плана ви аз разгадавам —

отвърна таз хитруша малка. —

Не искам да се заблуждавам,

в привидност да се уповавам,

затуй недейте ме будалка.

 

— Готов съм да се обзаложа,

баща ви ще е бил велможа,

а никак не е невъзможно

и майка ви да е избрана.

Щом поглед върху вас положа,

цял тръпна, но дали не може

и да сте малко по-засмяна?

 

— Дон, ще ви възразя обаче,

че в моя род не е така, че

са все орачи и копачи —

отвърна таз девойка слаба. —

За кавалер който се тачи,

ще трябва да работи, значи,

шест дни в неделята за хляба.

 

— Девойко, толкова сте мила,

орисницата ви дарила

със красота на самовила,

подобна на която няма.

Ала тя би се удвоила,

да бяхте вие разрешила

веднъж да ви възседна само.

 

— Сеньор, голяма бе хвалбата,

ще ми се завърти главата,

но тя повдига ми цената —

девойката тогава рече. —

А пък за вашата отплата —

потегляйте си през гората,

че много време мина вече.

 

— Сърцето ви е много диво,

ала е то възприемчиво.

От спора ни усетих живо,

че със красавица такава

човек могъл би и щастливо

с любовница да мели мливо,

без тя да му изневерява.

 

— Когото лудост обладава,

кълне се, лъже, обещава.

Дон, да ви кажа ли тогава? —

така девойката отвърна. —

Хич, мисля, си не заслужава

аз да заложа чест такава,

в пачавра тъй да се превърна.

 

— Защо сте толкоз вироглава?

Природата тъй повелява,

човеците съвокуплява.

Така че, моме дяволита,

далеч от китната морава,

та никой да не наблюдава,

да се налюбим до насита.

 

— Дон, да, така е във всемира,

със луди лудият се сбира,

сеньор сеньората намира,

а момъкът — моминска пазва.

Но който мъничко разбира,

във всичко мярката избира,

тъй всички стари хора казват.

 

— Не съм красавица такава

до днес видял, така лукава

и с толкова злина в сърцето.

 

— Дон, кукумявката познава:

един пред фрески се прозява,

друг чака манна от небето.

Край