Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отокситански
- Симеон Хаджикосев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2015 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2015 г.)
Издание:
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика
Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев
София, 1990
„Народна култура“
Jacques Roubaud
Les Troubadours, anthologie bilingue
éd. Seghers
Paris, 1971
Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев
Библиотечно оформление © Петър Добчев
Съставител: Симеон Хаджикосев
Първо издание
Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90
Редактор: Кирил Кадийски
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Здравка Славянова
Дадена за набор: май 1990 г.
Подписана за печат: август 1990 г.
Излязла от печат: ноември 1990 г.
Формат 84×108/32. Печатни коли 11
Издателски коли 9,24. УИК 11,41
Цена 2.05 лв.
ДИ „Народна култура“, София
ДП „Димитър Благоев“, София
История
- —Добавяне
Оня ден близо до гората
съзрях пастирка непозната,
разумна, блага, но сърцата.
Тя селско чедо бе наверно:
с платняна риза на снагата
и с наметало до земята,
в обувки, с ногавици черни.
— Девойко — рекох й тогава, —
не крия, че ме натъжава
студът, що днес ви помразява.
— Сеньор, това иде отбележа,
вярата в бога укрепява,
а кръстница ми дрехи дава,
затуй съм весела и свежа.
— Девойко — пак подзех лукаво,
от пътя свърнах тук направо,
компания за да ви правя.
Че сам-самичка гиздосия
без дружка в гъстата дъбрава
толкоз овце да надзирава
не бива в тая пустотия.
— Каквото, дон, да представлявам
разум от глупост различавам
и плана ви аз разгадавам —
отвърна таз хитруша малка. —
Не искам да се заблуждавам,
в привидност да се уповавам,
затуй недейте ме будалка.
— Готов съм да се обзаложа,
баща ви ще е бил велможа,
а никак не е невъзможно
и майка ви да е избрана.
Щом поглед върху вас положа,
цял тръпна, но дали не може
и да сте малко по-засмяна?
— Дон, ще ви възразя обаче,
че в моя род не е така, че
са все орачи и копачи —
отвърна таз девойка слаба. —
За кавалер който се тачи,
ще трябва да работи, значи,
шест дни в неделята за хляба.
— Девойко, толкова сте мила,
орисницата ви дарила
със красота на самовила,
подобна на която няма.
Ала тя би се удвоила,
да бяхте вие разрешила
веднъж да ви възседна само.
— Сеньор, голяма бе хвалбата,
ще ми се завърти главата,
но тя повдига ми цената —
девойката тогава рече. —
А пък за вашата отплата —
потегляйте си през гората,
че много време мина вече.
— Сърцето ви е много диво,
ала е то възприемчиво.
От спора ни усетих живо,
че със красавица такава
човек могъл би и щастливо
с любовница да мели мливо,
без тя да му изневерява.
— Когото лудост обладава,
кълне се, лъже, обещава.
Дон, да ви кажа ли тогава? —
така девойката отвърна. —
Хич, мисля, си не заслужава
аз да заложа чест такава,
в пачавра тъй да се превърна.
— Защо сте толкоз вироглава?
Природата тъй повелява,
човеците съвокуплява.
Така че, моме дяволита,
далеч от китната морава,
та никой да не наблюдава,
да се налюбим до насита.
— Дон, да, така е във всемира,
със луди лудият се сбира,
сеньор сеньората намира,
а момъкът — моминска пазва.
Но който мъничко разбира,
във всичко мярката избира,
тъй всички стари хора казват.
— Не съм красавица такава
до днес видял, така лукава
и с толкова злина в сърцето.
— Дон, кукумявката познава:
един пред фрески се прозява,
друг чака манна от небето.