Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2015 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD(2015 г.)

Издание:

Снегът зеленина сънува

Антология на провансалската лирика

 

Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев

 

София, 1990

„Народна култура“

 

Jacques Roubaud

Les Troubadours, anthologie bilingue

éd. Seghers

Paris, 1971

 

Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев

Библиотечно оформление © Петър Добчев

 

Съставител: Симеон Хаджикосев

Първо издание

Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90

 

Редактор: Кирил Кадийски

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Здравка Славянова

 

Дадена за набор: май 1990 г.

Подписана за печат: август 1990 г.

Излязла от печат: ноември 1990 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 11

Издателски коли 9,24. УИК 11,41

 

Цена 2.05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, София

ДП „Димитър Благоев“, София

История

  1. —Добавяне

Скорецът млад не закъснява,

щом разумът го направлява,

трошица без да изкълвава,

и ето го — без страх полита.

Летя напред

над път и плет,

огледа вред

и кацна пред

дома й клет,

изду фалцет

и ето песента заплита.

 

Там върху клонка разцъфтяла

е звънко птицата запяла,

трепери в трели до премала,

така че дамата разбра я.

Отвори таз

врата завчас.

„Птица съм аз…“

Защо тогаз

ме стряскаш с глас

в несносен час,

локва любов теб те терзае?

 

Скорецът пее пряко сила,

че тя сеньор е унижила,

та да живее няма сила,

защото следва го мълвата.

За параван

послужи — срам —

на сто невям,

а днес презрян

очаква сам

като балсам

целувка нежна за отплата.

 

— Напразно той ме обвинява…

защото сам се заблуждава,

че любовта ми притежава,

ала за мене тя е цяла.

Приятел друг

не ща напук,

а тоз боклук,

невеж кютюк,

да чуя тук

е празен звук,

дори не бих го изтърпяла!

 

Тегли ме другаде душата

и там съм дала клетва свята,

но ще му вляза във играта.

Скорецо, мъдростта ти зная.

Кажи му пак:

под похлупак

лежат мерак

и поп глупак,

това е знак,

че мисля как

с милост да го даря накрая,

 

Ще бъде в стая озвездена,

за да съм аз задоволена,

та от целувка упоена,

под него да усетя рая.

С тоз ухажор

пред моя взор

под някой бор,

вън на простор,

на този спор

утре, сеньор,

елате да му сложим края.

 

Тук разговорът закърнява,

скорецът в път се устремява,

лети, сеньора призовава:

„Хей, любовта ти е голяма!

Та помисли:

пред сто осли

вдига поли

и — будали —

ги устрели

чрез крамоли,

та теб ли да измами няма?“

 

Ако ти пак

по нощен мрак

като глупак

не сгъваш крак,

по неин знак

в един гъстак,

неволя чака те голяма.

Край