Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Атанас Далчев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- unicode(2007)
Издание:
Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи
Второ издание
Преведе от руски: Атанас Далчев
Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ
Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА
Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ
9537526432
Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.
Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.
Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а
Печатница „Д. Благоев“ София
Сказки народов Африки
Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина
М—Л, 1959
История
- —Добавяне
Паякът и чакалът били приятели. Веднъж чакалът рекъл на паяка:
— Трябва да замина, а наближава време за сеитба. Когато сееш своето зърно, не искаш ли да засееш и моята нива?
Паякът се съгласил. Донесъл му чакалът просено семе и си заминал.
Настъпило време за сеитба и паякът посял просеното семе на своята собствена нива. После отишъл на чакаловата нива, разорал я, но нищо не посял. Скоро на паяковата нива израснало хубаво просо, а в нивата на чакала — само трева. Когато просото почнало да узрява, върнал се чакалът. Дошъл при него паякът и му рекъл:
— Ето, чакале, засях твоята нива, но яребица изкълва всички зърна.
— Че тя само моята нива ли опропасти, а твоята не? — попитал чакалът.
— Това стана нощем, никой нищо не видя — отговорил паякът.
— Добре — рекъл чакалът, — аз ще си отмъстя.
Наближило време за прибиране на жетвата. Събрал паякът от нивата си сорго, просо и боб и ги насипал в хамбарите си. А чакалът намерил отнейде малка кратунка, напълнил я с мед и я занесъл на паяка. Паякът опитал меда, харесал го.
— Какво е това толкова сладко нещо? — попитал той чакала.
— Това са останките от соргото, които имах. Върнах се от пътуването и ги изгорих, а през пепелта пуснах вода — отговорил чакалът.
Затекъл се паякът към хамбара, изгорил цялото си сорго, пуснал през пепелта вода и я опитал. Но водата не била така сладка, както медът. Върнал се паякът при чакала и казал:
— Не е сладко!
— А какво изгори ти? — попитал чакалът.
— Соргото.
— Трябваше да изгориш просото.
Затекъл се паякът в къщи, изгорил просото, пуснал през пепелта вода, опитал — горчи. Отишъл отново при чакала:
— Пак не е сладко!
— А какво изгори ти? — попитал чакалът.
— Просото.
— Ох, съвсем забравих, трябваше да изгориш боба!
Упътил се паякът в къщи. Изгорил всичкия боб, пуснал през пепелта вода, опитал — горчи. Дотърчал при чакала, а той му казал:
— Ето виждаш ли, паяко, сега аз ти върнах за злото, което ми причини.
Така останал паякът през зимата без храна.