Владимир Войнович
Москва 2042 (78)

Разговор с Дзержин

Проведохме разговора в кабесена на мазето. Ето какво ми каза Дзержин. Наближавали много сериозни събития. В целия Москореп и в обширната територия на Първия кръг назрявало недоволството на населението от комунистическия и социалистическия ред. Движението на симитите се разраствало и заплашвало да се превърне в стихийно. Същевременно службите на БЕЗО („Или, иначе казано, на ЦРУ — каза Дзержин, — разбирай го както искаш.“) получили съвсем точни сведения, че швейцарските лекари са пристъпили към размразяването на Сим. И вероятно веднага след него той щял да тръгне за Москореп. Идването му било неизбежно, но властите се готвели за съпротива, която трябвало да се предотврати. Трябвало да им се отвлече вниманието.

— Как? — попитах.

— Трябва да направиш някои отстъпки, за да се съсредоточат върху твоя юбилей. Той много им трябва и те ще хвърлят там всичките си сили, а ние ще се възползваме от това.

— Кои „вие“? — попитах; — Ти лично например какъв си? Генерал от БЕЗО, агент на ЦРУ или симит?

— О, това не е важно. — Той махна с ръка. — В тази страна вече никой не знае кой е всъщност. Във всеки случай ти трябва да направиш такава отстъпка, че властите да клъвнат, но пък и Сим да се запази, макар и под друго име.

— Тоест? — попитах.

Дзержин се наведе към ухото ми и ми зашепна плана си.

— Но нали разбираш, че не споделям идеите на Сим и не искам да допринеса за идването му — казах. — Ще взема все пак да го задраскам.

— Вече е късно — тъжно каза Дзержин.