Владимир Войнович
Москва 2042 (33)

Събуждане

След като се събудих, още дълго хапах възглавницата. Накрая се опомних и се огледах. Около мен беше тъмно и тихо, тихо и тъмно. Тъмно като в рог.

Обърнах се по гръб и си помислих: „Господи, защо все така става? Защо, когато сънувам, че съм в родината си, винаги ми се случва нещо лошо и неприятно и искам да избягам, и се будя целият в пот?“

Толкова ми беше криво, че реших да събудя жена си и да я попитам какво може да означава този сън. Жена ми много я бива да тълкува сънища и освен това вярва, че безсмислени сънища няма, че те винаги ни носят някакво съобщение, което просто трябва да се разгадае правилно.

Протегнах ръка и опипах леглото, но до мен нямаше никого. Учудих се какво е станало, защо посред нощ жена ми не е до мен, къде може да е?

Но в същия миг си спомних някои неща и сам не си повярвах. „Глупости — казах си. — Всичко това са пълни глупости, нищо подобно няма и не може да има. Аз си лежа в Щокдорф в собствения си креват, ето го прозорецът, светлината вече прониква през щорите. Сега ще ги вдигна и ще видя двора си, трите криви брезички до оградата и петела да ходи из двора.“

Отидох до прозореца, дръпнах щората и видях площад „Революция“ и паметника на Карл Маркс. Вярно, Маркс го познах доста трудно — за шейсетте години на отсъствието ми гълъбите бяха обработили главата му така, че беше съвсем побеляла.

Точно срещу Маркс, през улицата, в градинката пред Болшой театър стоеше в цял ръст друг брадат мъж с военна униформа и ръкавици в ръце. Това естествено беше Гениалисимусът. Сградата на Болшой театър ме стресна с нещо. Не разбрах отначало с какво точно, а после се сетих: на фронтона ги нямаше конете, все едно никога не бяха стояли там.

Слънцето вече беше високо.

По проспект „Маркс“, забулени в кълбета пушек и пара, се точеха най-различни превозни средства, а по тротоарите вървяха тълпи с подкъсени военни униформи. Почти всички носеха или влачеха по земята багаж.

Все пак май се бях наспал и си бях отпочинал. Сега можех да изляза да се разходя и да видя какво представлява този град след шейсетгодишното ми отсъствие.

Бързо се облякох и влязох в банята. На крана за топла вода беше вързана табелка: „Потребностите от топла вода временно не се удовлетворяват“. Измих се със студена и излязох в коридора. Възрастната дежурна спеше с глава на бюрото. На пода лежеше книга — беше я изпуснала. Вдигнах я и погледнах заглавието. Казваше се: „Въпросите на любовта и пола“. Авторът беше самият Гениалисимус. Внимателно оставих книгата на бюрото и като се мъчех да стъпвам възможно по-тихо, тръгнах към асансьора.

Той обаче беше заключен с голям катинар. До катинара, на мрежата на асансьора, беше вързана с канап картонена табелка: „Слизокачвените потребности временно не се удовлетворяват“.

Намерих някакво стълбище и с негова помощ удовлетворих слизопотребността си. Стълбището очевидно не беше главното, защото попаднах не пред хотела, а в някакъв двор.