Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode(2007)

Издание:

Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи

Второ издание

Преведе от руски: Атанас Далчев

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

 

Сказки народов Африки

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959

История

  1. —Добавяне

Отишъл паякът веднъж при вълка и поискал назаем от него двеста хока[1]. Вълкът се съгласил и му дал парите. После паякът отишъл при леопарда и също поискал от него двеста хока. Той също се съгласил му дал тези пари. После паякът отишъл при лъва и поискал от него двеста хока. Лъвът се съгласил и му дал парите. А после паякът отишъл при ловеца и му поискал двеста хока. Ловецът също се съгласил и му дал парите. Събрал паякът парите и определил ден за плащане на дълга.

Най-сетне този ден настъпил и вълкът дошъл да си получи парите. Паякът му донесъл вода и рекъл:

— Иди да се умиеш, а после ела!

Изведнъж вълкът чул, че иде леопардът. Вълкът попитал паяка:

— Защо иде тук леопардът?

Паякът отговорил, че леопардът иде при него.

Вълкът рекъл, че ще му прости дълга, ако паякът му покаже пътя. Паякът му показал пътя и вълкът избягал.

Дошъл леопардът да си вземе парите, а паякът му казал първо да се измие. Когато леопардът почнал да развързва надбедрената си превръзка, чул гласа на лъва и попитал:

— Кой иде?

Паякът отговорил:

— Моят приятел лъвът.

Леопардът се уплашил и рекъл, че ще му прости дълга, ако паякът му покаже пътя. Паякът му показал пътя и леопардът си отишъл.

След това дошъл да си вземе парите лъвът. Паякът му рекъл:

— Иди първо ей там да се измиеш.

Щом развързал надбедрената си превръзка, лъвът чул, че иде ловецът.

— Кой иде? — попитал лъвът.

— Моят приятел ловецът дохожда при мене — отговорил паякът.

Лъвът рекъл, че ще му прости дълга, ако паякът му покаже пътя. Тогава паякът му казал да се покатери на голямото дърво до къщата. Лъвът така и направил.

Тогава за парите дошъл ловецът. Паякът и на него казал първо да се умие. Развързал ловецът надбедрената си превръзка, приближил се до водата и тозчас видял в нея отражението на лъва. Грабнал пушката и се прицелил. Чул се изстрел и лъвът паднал на земята. А ловецът му одрал кожата и простил за това дълга на паяка. Ето колко хитър бил паякът!

Бележки

[1] Хока — връзка раковини каури — дребна парична единица, която наброява от тридесет и пет до четиридесет парчета.

Край
Читателите на „За вълка, леопарда, лъва, ловеца и паяка“ са прочели и: