Хиена и горски котак (Приказка на еве)

На хиената умряло малкото. И на горския котак също умряло малкото. Станало им тежко да живеят в този край и намислили да го напуснат и да си потърсят друг дом.

Вървели, вървели, докато хиената рекла, че няма да отиде по-нататък. Мястото й харесало и тя решила следния ден на разсъмване да почне да коси тревата, за да си построи дом. И на котака мястото също се харесало и затова, когато хиената отишла да спи, разчистил го от тревата, а чак след това легнал да спи.

Събудила се хиената на сутринта и видяла, че цялата трева е окосена.

— О! — извикала тя. — Какво хубаво място. Тъкмо се наканих да окося тревата, и тя сама се окоси цялата.

Като казала това, хиената взела да събира тревата, а като събрала всичко, отишла си.

Тъкмо хиената си отишла, събудил се котакът.

— Какъв хубав край — рекъл котакът, — наканих се да прибера тревата, а тя изчезна сама.

После отсякъл няколко дървета, сложил ги на земята и си отишъл.

А хиената се върнала, забила дървените стълбове в земята и отново си отишла.

Дошъл котакът.

— Ето това е хубаво — рекъл си той, — стълбовете сами са се набили в земята, остава ми само да отрежа бамбук.

Отрязъл котакът няколко бамбукови пръти и ги сложил на земята, а после пак отишъл някъде по работа.

Дошла хиената и закрепила бамбуковите пръти върху стълбовете.

— Я виж, прътите сами са се закрепили върху стълбовете! — рекъл върналият се котак.

После взел слама и почнал да застила с нея покрива на къщата.

— Ама работа! — провикнала се хиената, щом видяла къщата готова. Тя разделила къщата на две половини: едната за себе си, а другата — за мъжа си.

— Добре, че къщата е разделена на две части — рекъл котакът. — В тая част ще живея аз, а тук ще живее жена ми. След пет дни ще се върна с покъщнината си и ще заживея тук завинаги.

И наистина след няколко дни котакът се върнал с цялата си покъщнина и заживял в оная половина от къщата, която му харесала. А през това време във втората половина на къщата се настанила хиената — тя също сколасала, да отиде и да вземе своята покъщнина. И всеки от тях мислел, че освен него никой не живее в къщата. Но веднъж чули шум и двамата, хиената и котакът, така се уплашили, че избягали от къщи.

Бягали, бягали и изведнъж се срещнали.

— Какво правиш тук, хиено? — попитал котакът.

— Построих си дом — отговорила хиената, — заживях в него, но някой се е настанил в него и ме изгони оттам. Дори не знам кой е.

— Ами че същото се случи и с мен — рекъл котакът. — А какво хубаво място имах! Едва отсякох дърветата, и стълбовете сами се забиха в земята.

— А аз тъкмо се наканих да окося тревата, и тя се окоси сама.

И побягнали хиената и котакът по-нататък. И така бягат и досега. Един друг не се виждат и не могат да намерят своя дом.