Сандро Сандрели
Опасна игра

Когато Алем Промкис се яви на сцената, из залата се разнесе възглас на възхищение. Можете да не се съмнявате, че и милионите телевизионни зрители, които с примряло сърце гледаха играта-загадка „Откажи се или удвой залога“, извикаха от възторг. Висок, слаб, стегнат като спортист, той се огледа, усмихна се ослепително, като разтвори широко сините си с рядко срещан цвят очи и разтърси гъстите си къдрици, които се спускаха едва ли не до раменете му. Беше безупречно облечен и дори блондинката, която водеше предаването и през дългогодишната си работа си бе създала имунитет към стотиците участници в тази твърде популярна телевизионна игра, почувствува трепетно вълнение.

— Сеньор Франческо Бриколети от Рим — обяви тя.

Алем Промкис, без ни най-малко да се учуди, че съобщиха съвсем друго име, се поклони изящно на зрителите, фоторепортерите и журналистите.

— Той иска да опита силите си в астрономията — тържествено обяви говорителката и се отдръпна с тиха въздишка.

Далече, много далече от Милано, в дом, който външно по нищо не се различаваше от хиляди други, но беше обзаведен твърде необичайно, ако не и странно, седяха в кресла група рядко красиви хора, толкова подобни на Алем Промкис, че можеха да бъдат взети за негови близнаци. Погледите им бяха приковани към огромния екран на цветния стереовизор.

— Промкис се е побъркал! — възкликна един от петимата неизвестни; пръстите му конвулсивно стискаха облегалката на креслото. Останалите кимнаха в знак на съгласие. Пред този, който (по всичко личеше) бе шеф на групата, стоеше загадъчен апарат с три блестящи лещи, изработени от непозната материя.

В голяма плексигласова кутия между сложно преплетени кабели от време на време проблясваха искри и красиво се отразяваха в един червен бутон. В същото време находчивата говорителка любезно беседваше с чаровния участник в конкурса, задавайки му различни въпроси, на които новопрекръстеният Франческо Бриколети от Рим отговаряше непринудено и фамилиарно. Той се представи за „скромен почитател на науката на Урания“ и дилетант, влюбен в нощните простори, обсипани със звезди, което доведе до екстаз телевизионните зрителки в близки и далечни градове и предизвика саркастични усмивки у петимата му двойници, които седяха пред обемния екран.

Алем заяви също, че никога не е помислял да се снима във филми (при тези думи петимата отново ехидно се усмихнаха) и че в свободното си време обича да съчинява лирични стихове. Без да чака поканата на говорителката, той със звучен глас прочете няколко откъса от голяма поема. Най-после настъпи дългоочакваният миг. Русокосата говорителка не се приближи, а сякаш доплува до него с пликовете, в които бяха листовете с коварните въпроси, и, примряла от възхищение, изслуша комплиментите на Франческо Бриколети по неин адрес. И ето че в абсолютната, пълна с напрегнато очакване тишина започна състезанието.

— Първият залог е две хиляди и петстотин лири. Трябва да отговорите на следния въпрос — говорителката сложи очила на носа си, — какво представляват, съгласно най-вероятната хипотеза, каналите на планетата Марс.

— О, това е много просто — с очарователна усмивка отговори Алем Промкис. — Става дума за гигантски изкуствени водни пътища, от двете страни на които има зелени насаждения. Жителите на Марс са построили тези канали, за да разпределят рационално последните запаси вода.

— Отговорът е съвършено точен! — възкликна говорителката и в гласа й звучеше явно учудване. — Но, разбира се, това е само най-правдоподобната хипотеза.

Алем Промкис се поклони учтиво.

Петимата учудващо приличащи на него непознати се отпуснаха безсилно в креслата си. Шефът свали ръка от бутона — още частица от секундата и щеше да го натисне.

— Вторият въпрос — обяви говорителката. — От какво вещество се състоят пръстените на планетата Сатурн?

— Е, това е съвсем лесно — отвърна Алем Промкис. — Става дума за безбройни парченца лед с десетпроцентно съдържание на силициев двуокис и боксити.

— Вярно! — възкликна русокосата под аплодисментите на присъствуващите в залата. — Впрочем не е необходимо да съобщавате всички подробности… Но е странно. Отговаряте така, сякаш не се и съмнявате в достоверността на твърденията си. Всъщност това са само теории.

Алем Промкис отново галантно се поклони и ослепително се усмихна под аплодисментите на зрителите.

— Факсл! — възкликна един от двойниците на Алем Промкис, подскачайки в креслото. — Този глупак в края на краищата ще ни погуби! Ти си длъжен незабавно да го спреш!

— Имай още малко търпение — отговори този, когото нарекоха Факсл, и отново постави пръста си върху червения бутон, но все още без да се реши да го натисне. — В краен случай ще затворя веригата.

Конкурсът продължаваше. Но във въздуха витаеше необяснима тревога. Говорителката като че ли улавяше едва забележимите колебания в атмосферата и гледаше Алем неуверено, дори боязливо. Когато задаваше третия въпрос, тя млъкна в средата на изречението и с усилие успя да го завърши…

— Не бихте ли могли да изброите… да изброите имената поне на четири звезди от съзвездието Голяма мечка?

— Мога да изброя всичките седем големи звезди и още двадесетина малки — отговори Алем Промкис. — Но аз съм скромен човек и затова ще се огранича с четирите основни звезди. Те са: Дубхе, Алиот, Бенеташ и двойната Звезда Мицар. Така ги наричат и самите жители на тези планетни системи.

В залата отново се разнесоха бурни аплодисменти.

— Колко странно се изразявате! — гласът на говорителката звучеше смутено. — Изглежда, че от безгранична любов към астрономията вие се смятате гост на нашата бедна Земя!

— Представете си, че не сте много далеч от истината! — възкликна Алем с добродушна усмивка.

В залата избухна смях.

Този път Факсл едва не натисна бутона. Петимата високи русокоси мъже с яркосини очи скочиха от местата си.

— Не, още не! — изрева Факсл, заглушавайки гневните възклицания на другарите си. — Алем непрекъснато се приближава до ръба на пропастта. Но аз искам да му дам последен шанс!

— И след това горчиво да се разкайваме! — възбудено забеляза един от останалите.

— Четвъртият въпрос — обяви говорителката. — Избройте спътниците на планетата Марс, посочете размерите и имената им.

— О, това е истинска дреболия! И така, Деймос има диаметър 10 километра, Фобос — 12 километра, на него има изкуствена орбитална станция, и Абсил, с диаметър един километър, също изкуствена орбитална станция…

При тези думи Алем почервеня и внезапно млъкна. Залата притаи дъх.

— Какво казахте? — учудено запита говорителката, идвайки на себе си след секундно смущение. Звънливият удар на съдийското чукче прекъсна тишината.

— Отговорът е грешен! — възкликна говорителката и веднага неуверено повтори: — Но какво казахте?… Вие казахте, че…

Кръвта се отдръпна от лицето на Алем Промкис, то стана мъртвобледо. Очите му блестяха мрачно, безпощадно.

— Отговорът е абсолютно точен! — ядосано просъска той. (Шушукането в залата постепенно се усили, минавайки в шум и гласове.) — Отговорът е точен! — с нечовешки глас извика Алем.

В този миг на сцената блесна светловиолетова светкавица. След още един миг тя се обагри с всички цветове на дъгата, заливайки с ослепителен блясък сцената, след това също така внезапно се разтвори във въздуха. Силен удар повали оглушената жена на пода, залата се изпълни с остра миризма на озон. Алем Промкис изчезна безследно.

Факсл с мъка откъсна пръста си от червения бутон, който той конвулсивно бе натиснал след последните думи на Алем Промкис. Огромният екран безстрастно възпроизвеждаше сцените на неописуемата паника, която цареше в телевизионното студио.

— Прахът на Алем Промкис, разпръснат на атоми, сега блуждае в пространството — каза Факсл. — Това е жесток урок за глупеца, обхванат от безгранична гордост. Да ви послужи за урок и на вас — продължи той, обръщайки се към останалите. — Днес нашата разузнавателна група завърши изучаването на бита и нравите на диваците, които населяват Земята и които са толкова мили на сърцето на нашия Върховен повелител. За щастие ние успяхме да запазим тайната.

Половин час след това, късно през нощта, покривът на къщата безшумно се разтвори и тънка розова струйка светлина излетя към небето, устремявайки се все по-нагоре и по-нагоре към звездите.