Джеймз Кокс
Дъжд, дъжд, върви си!

Трябва да призная, господа, че дойдох тук само поради твърде настойчивата покана на двамина яки моряци, същите, които сега са застанали зад гърба ми! Аз бих предпочел да си стоя, където бях — струва ли си да се хващаш за сламка, когато потъваш? Но щом съм вече тук, макар и против волята си, най-добре да отговоря на въпросите ви. Само че какъв смисъл има? Все едно, вече нищо не може да се промени. Хайде питайте.

Какво казахте, господин сенатор? Моля за извинение, но ще трябва да говорите малко по-високо. Този ужасен шум…

А, това ли било?… Останал сте с впечатлението, че ще трябва насила да изтръгвате показания от мене. Грешите. Нямам намерение да слагам пръти в колелата. Просто не виждам никакъв смисъл в цялата тази церемония. Да можеше да се поправи грешката ми — отдавна да съм го сторил. Но това е изключено. А през последните два месеца толкова пъти съм се разкайвал…

Добре, да бъде, както искате. Макар че трябва да ви кажа, че при дадените обстоятелства цялото разследване прилича на нелеп фарс.

Казвам се Алън Джерълд Харингтън. Четиридесет и три годишен. По специалност — електроник. По професия — инженер-изследовател, понастоящем безработен…

Благодаря ви за смеха, господа. Приятно е, че поне чувството за хумор е останало незасегнато.

Не е вярно, господин сенатор. Това съвсем не е сарказъм и нямам намерение да се правя на палячо. Аз ли не знам, че сега не ни е до смях? Но трябва ли заради това да се забрани смехът? Нима не ни остава нищо друго, освен да увесим нос така, че да се спъваме в собствените си брадички, като вървим?

Добре, господин сенатор, тъй да бъде. Аз съм луд, изрод, зъл дух, който се храни с кърмачета. Всичко, което направих, съм извършил умишлено и трябва да ме натикат зад решетката. Хайде, пъхнете ме в зандана, пратете ме в газова камера. Не съм дошъл тук да се оправдавам. Изобщо не исках да идвам. Нима не ви идва на ум, сенаторе, че и без вашите укори съвестта не ми дава мира?

Прощавайте, господин президент. Моля да ме извините за несдържаността. Добре, ще продължа. Искате да започна от самото начало? Въпреки че преобладаващата част от тази история е всеизвестна?

Ха-ха! Добре казано, господин президент, наистина няма закъде да бързаме. Гледайте, този път дори и сенаторът не можа да не се засмее.

Ами доколкото си спомням, всичко започна оттам, че ме изгониха от Патентното бюро. Щом чуха обясненията ми и погледнаха чертежите и моделите ми, онези писарушки ми се захилиха в лицето. Посочиха ми вратата и ме помолиха никога вече сянката ми да не скверни нейния праг.

Очаквах какво ли не… съмнения… недоверие, но не и това, че ще започнат да ми се надсмиват, сякаш съм наивно селянче. Побеснял от ярост, аз се заклех, че възмездието ще бъде страшно. Върнах се у дома, в щата Ню Джърси — имам там чудесна мъничка ферма и в нея една барака, сякаш специално строена за лаборатория, а на десетки мили наоколо — ни един досаден съсед. Скрих РБТ в сеновала. РБТ бях нарекъл своя работен модел на Системата за управление на времето. Но защо съм я нарекъл така не знае никой, макар че научните наблюдатели по-късно се надпреварваха да изказват всевъзможни догадки, като например тази, че това било съкращение от думата робот. Глупости! Истината е много по-проста. Нарекох машината си така в чест на Робърт Бейли Томъс — човека, пред когото се прекланям.

Не може да бъде, господин адмирал! Нима наистина не знаете кой е Робърт Бейли Томъс? Поразително! Не искам да ви обиждам, но не предполагах, че ще се намерят американци, които да не са чували това име. Добре, ще ви разкажа за него. В годините, когато започнала да се формира американската култура, Робърт Бейли Томъс бил един от най-плодовитите писачи сред всички пишещи братя; писанията му били любима занимавка на цели поколения. И освен това е бил предшественик на съвременните метеоролози, родоначалник на онази шайка от шарлатани, които се правят на специалисти в измислената от самите тях лъженаука, наречена прогноза за времето. Накратко казано, Робърт Бейли Томъс издавал „Алманах на стария фермер“…

Виждате ли, сенаторе, дори и през ония крайно тежки за мене дни се стараех да не загубя чувството си за хумор.

Какво казахте, господин президент? Извинете, не ви чух. А, така ли? Дори не предполагах, че моите усещания могат да ви заинтересуват. Да, разбирам — за хора, които не са преживели подобни минути, това може би наистина е любопитно.

Е, вероятно някои от вас ще бъдат шокирани от моето признание, а сенатора то сигурно окончателно ще убеди, че съм луд, както деликатно благоволи да се изрази той. Но, честно казано, тогава се чувствувах всевластен самодържец. Опитайте се да си представите моето състояние. Седнали сте пред пулта на сътвореното от вас електронно чудо и знаете, че след броени минути или дори секунди ще придобиете власт над стихиите. Няма ли и вие на мое място да се почувствувате всемогъщ?

Щраквате прекъсвача и включвате захранването. Вашите невидими ръце се протягат нависоко, все по-нагоре и по-нагоре чак до тропосферата. Хващате ветровете за гърлото и ги подчинявате на волята си. Засланяте лика на слънцето с черни облаци и след това изстисквате соковете им ту като ласкав дъждец, ту като свиреп порой. Гасите мълнията в небето, сякаш е цигарена угарка. Звездите тръпнат в дланите ви, яростните урагани стъпват на пръсти, а палещият зной и пронизващият мраз послушно следват знака, даден от вашата ръка.

Да, господа, признавам, че за един опияняващ, упоителен миг аз искрено смятах себе си за божество.

Но това безумие не можеше да продължи дълго. Каквото и да разправя за мен сенаторът, аз съм преди всичко учен, а следователно и здравомислещ човек. И после как можех да забравя онези дълги четиринадесет години, през които с велики напъни и мъки се раждаше моята рожба? Нима подобава на едно божество да страда, стиснало зъби и обляно в пот, над своето творение?

И в най-безумните си сънища не бях сънувал, че моята машина ще работи така добре. С едно завъртане на ръчката можех да променям времето и да контролирам всеки слънчев лъч, всяка капка дъжд, всеки полъх на вятъра на сто мили наоколо. А РБТ беше само експериментален модел.

Можете ли, господа, да разберете радостта, която ме бе обзела? Всички вие заемате високи постове. Преуспели сте. Доказали сте правото си да ръководите народа. Принадлежите на историята. Уверен съм, че сред причините, подбудили ви да си изберете тъкмо този житейски път, значителен дял се пада и на желанието да оставите следа в паметта на бъдещите поколения. А щом е така, опитайте се тогава да си представите как ще почитат нашите потомци човека, премахнал сушата и пясъчните бури! Човека, донесъл градини в пустинята, цветя на полюса и освежителен ветрец в тропиците!

Представете см ниви, сведени от тежестта на класовете, защото са получили слънце и дъжд точно колкото е необходимо, и то тъкмо когато е необходимо! Представете си брега на Мексиканския залив, забравил заплахата от урагани; Индия, избавена от мусонните дъждове и наводненията; представете си планетата, неопустошавана от торнадо и незатрупвана от зимните виелици! Впрочем да споменем и за някои по-обикновени неща. Опитайте се да си представите, че моравата пред вашия дом никога не изгаря от слънцето и дъждовете не пречат на риболова в неделя!

Ето такъв можеше да стане нашият свят, господа! Това беше моят подарък за потомците! А как се отнесоха към него учените глави от вашето Патентно бюро? Изпоцапаха с кафе чертежите, въплътили в себе си години на напрегнат труд, засипаха с пепел от цигари модела на най-значителното изобретение в човешката история и ме посрещнаха с подхилвания, от които отдалеч лъхаше на вино.

Трябва да си призная, господа, че ако тогава знаех адресите на онези негодници, щеше да им стане горещо! Или студено!

Но междувременно се прибрах в лабораторията си, изпълнен с решителност да наема един камион, да докарам РБТ в околностите на Вашингтон и да предизвикам такава бъркотия във времето, че светът да ахне. Но аз не съм отмъстителен по природа и съвестта не ми позволи да наказвам съвсем невинни хора заради насмешките и оскърбленията, нанесени ми от онази шайка самодоволни глупци. Затова се спрях на по-безобиден, но все пак достатъчно ефектен план. Настроих апаратурата за центъра на Ню Йорк, извърших необходимите приготовления, превключих на автоматично управление и се приготвих да се наслаждавам на спектакъла.

Вие, разбира се, си спомняте какво се случи след това. Първия ден никой не обърна внимание — каква ли капризи не проявява природата. Но когато и на втория, и на третия ден се повтори все същата картина, раздаде се такъв мощен вопъл на негодувание, че той буквално помете предсказваните на времето от топлите им местенца в градското бюро по прогнозите. Замисълът ми беше прост и прекрасен. В 6.55 на утринното небе се появяваха първите облачета. Пет минути по-късно, точно в 7.00, започваше да вали като из ведро до 9.00, след което облаците се разнасяха и се показваше слънцето. Но хубавото време се задържаше само два часа; в 11.55 облаците отново закриваха небето и от пладне до 14.00 пак валеше проливен дъжд. След това същото нещо се повтаряше вечерта от 16.55 до 19.00 и още веднаж от 21.55 до полунощ.

Ще се съгласите, че програмата беше съставена умно — тя причиняваше максимум неудобства на максимален брой хора. През сутрешните и вечерните върхови часове, през обедната почивка и вечер в часовете за развлечения, с една дума, четири пъти на ден всички се измокряха до кости. Да, господа, това беше шега в гигантски мащаби!

Какво казахте, сенаторе? Ах, тъкмо тогава сте били в Ню Йорк? Ама че ви е провървяло! Не… не, не съм очаквал, че ще оцените шегата ми. Е, готов съм да ви поискам извинение, щом съм ви причинил такива неприятности. Но искам и вие да се опитате да разберете моята гледна точка. Добре, добре, сенаторе, щом виждате нещата в такава светлина, най-добре да приключим с тази тема.

Продължавам по-нататък. Към края на седмицата жителите на щатите Ню Йорк, Ню Джърси и Кънектикът вдигнаха бунт. Под прозорците на Бюрото по прогнозите се люшкаха обесени чучела на метеоролози. Закусвалните не успяваха да изпълнят поръчките за доставка в къщи. Магазините не можеха да насмогнат да продават шлифери и чадъри. Вестниците просто бяха полудели и печатаха на първите си страници с половинметрови заглавия бълнуванията на специалистите и безпочвените измислици на експертите.

Започна втора седмица, а дъждовете все така се лееха според програмата и тогава вдигнаха шум политиканите и поискаха да разглежда въпроса Конгресът, а едно добре информирано лице от Държавния департамент намекна пред журналистите, че причината за всичко са коварните замисли на руснаците. Разярените тълпи, тръгнали да трошат стъклата на метеорологичната станция в Централния парк, се насочиха към руското консулство и бяха спрени едва след намесата на националната гвардия. Руснаците, разбира се, отричаха, че имат нещо общо с това, но никой не им вярваше.

Дойде часът на психопатите и лудите — едни виждаха във всяка дъждовна капчица мънички марсиани, други се напъхаха в пещерите и зачакаха края на света. И естествено във всички кръчми на града случилото се единодушно се приписваше на атомната бомба.

Разбрах, че историята започва да става неприятна и вече си мислех дали да не прекратя за малко тая шега, когато изведнаж по междуселския път, който водеше към моята ферма, с трясък и скрибуцане премина колона черни лимузини, съпровождана от полицейски ескорт на мотоциклети. Те препускаха сякаш за пожар и разораха моравата пред прозорците също като с плуг. Погледът ми се премрежи от наизскачалите от колите чиновници. Излязох на прага на бараката, а те се спуснаха към мене, размахваха ръце и викаха:

— Изключете я, Харингтън! Вземете си патента, само и само я изключете по-скоро!

Честно казано, аз не по-малко от тях се зарадвах, че са ме намерили. Бях започнал да се страхувам, че тези патентовани дръвници са загубили адреса ми. За щастие не беше така.

Всичко останало вие, господа, и особено вие, господин президент, знаете не по-зле от мене. Получих патент за РБТ и незабавно го подарих на правителството. Сега не е време и не му е тук мястото да навлизам в подробности, но трябва да кажа, че правителството щедро ми се отблагодари и освен това ме назначи началник на изследователския отдел на отново създадения Департамент за управляване на времето.

Както си спомняте, Пентагонът отначало се опита да засекрети моето изобретение, докато бъде създадена национална мрежа от станции на РБТ. Къде ти! Твърде много хора знаеха тайната. Истината излезе наяве, а пък какъв ужас настана, когато я подушиха репортерите от вестниците, радиото и телевизията…

С ваше позволение, господа, бих предпочел да прескоча тази част от разказа си. Щом чуя думата „интервю“, и веднага губя самоконтрола.

Благодаря ви. И тъкмо тогава започнахме да си копаем гроба. Не съм от онези, които със задна дата обичат да се хвалят колко правилно са предвидили всичко. Но спомнете си колко протестирах срещу създаването на континентална мрежа от РБТ. Обаче аз вече бях загубил всякакъв контрол над изобретението и смятам, че там е най-голямата ми грешка. Нямам намерение да обвинявам поголовно цялото правителство — сега вече зная, че някои от официалните лица са били съгласни с мене. Но надделели са привържениците на големите проекти, които не обичат да хвърлят сили за незначителни неща, и всички вие добре знаете какво може да се очаква в такива случаи.

Бях разработил разумна и практична програма; тя щеше да струва на правителството едва ли не една хилядна част от средствата, които то в края на краищата пръсна. Ако тази програма беше получила одобрение, днес щяхме да имаме работоспособна система за контрол над времето и нямаше да затънем — моля да ми простите играта на думи — до уши в тази кал…

Моят план беше прост. Предлагах да се изготвят десетина РБТ и да се монтират върху ремаркета, снабдени с влекачи. Апаратурите можеха да се разположат на стратегически удобни места и още при първите признаци за опасност да се прехвърлят в районите, застрашени от стихийни бедствия. Това щеше да ни предпази от стихиите и щеше да ни даде възможност да спестим време и средства за разработката на по-усъвършенствувани варианти на РБТ с по-голям обсег на действие.

Повторете още веднъж, генерале. Да, разбира се. Много добре зная какви цели преследваше правителствената програма. Само преди няколко минути вече споменах за перспективите, които открива пред човечеството контролът над времето. И ако не ме лъже паметта, машината за управляване на времето също така създадох именно аз, а не някой друг. Но вече много пъти съм казвал и ще продължавам да го казвам отново и отново: „РБТ е предназначена за защита от стихийни бедствия. РБТ трябва да излизат на сцената само в случаите, когато времето заплашва да се разбушува и възниква опасност за живота и имуществото на хората.“ Но никой не искаше да разбере тази проста истина. Откъде можех да зная, че разни кресльовци и демагози ще се стремят да използуват времето, за да си създадат политически капитал. Те естествено се отнасяха към всичко така, както беше изгодно за тях. И ето резултатите…

Какво казахте, господин държавен секретар? Как смея да стоварвам вината върху Департамента за управляване на времето ли? Смятах, че не е трудно да се досети човек за това. Но очевидно съм сгрешил. В такъв случай ще се опитам да поопресня паметта ви.

Спомняте ли си какви страсти се развихриха дори в самото начало? Континенталната мрежа още не беше създадена, но местните метеорологични станции вече започнаха да се разпореждат с времето на своя глава. Всеки чиновник вършеше каквото си ще. Трябва да призная, че отначало не беше чак толкова лошо. Поне докато тези неща все още бяха новост. Спомням си какво огромно впечатление направи на хората рекламният снеговалеж в разгара на юлските горещини. Хората посрещаха фокусите с времето като забавна шега. Нямаше човек, който да не се обзалага „дъжд ли ще е, или снежен?“ и да не пръска пари по тотализаторите за времето, които никнеха навсякъде като гъби. И аз самият веднаж спечелих петдесет долара, като си купих билет под чуждо име, но да знаете само с колко труд си получих печалбата, когато букмекерите подушиха кой съм.

До известно време всичко се свеждаше до детински забавления. Но скоро в тези неща се намесиха гангстерските шайки и синдикатите за хазартни игри. Помните ли дългата верига от разследвания и скандали? Подкупите и шантажите? Съсипаните репутации и разсипаните човешки съдби? За един ден се печелеха и се губеха огромни състояния. Помните ли как гангстерите заплашваха и малтретираха честните метеоролози и дори убиха двамина заради отказа им да сътрудничат с тях. Операторите на РБТ нямаха нито миг спокойствие, защото каквото и време да изберяха, все едно бяха налели вода в мелницата на някой от съперничещите си синдикати и при всички случаи щяха да бъдат заподозрени.

Сякаш се беше върнало бурното време на сухия закон и на двайсетте години. Тогава в метеорологичното бюро в Мемфис започна работа като оператор едно младо същество. И откъде ли намираше това момиченце толкова много сили и фантазия! Помните ли как тя надхитри цялата тази шайка? Даваше им от всичко по малко. Всеки ден в Алабама грееше слънце, валеше дъжд, вятърът духаше от север, юг, изток и запад, вихреше се виелица, падаше градушка, настъпваше жега, захладяваше се и падаше мъгла. Тя дори някак си се изхитряше да предизвиква всичко това едновременно. Ни един музикант не свиреше на своя инструмент така виртуозно, както това момиченце на пулта на РБТ.

После примерът й беше подет и от останалите оператори и какво излезе? Кошмар, бъркотия, хаос, неразбория. Помните ли какво временце беше, господа? Готов съм да се обзаложа срещу всички сладка на вашите баби, че го помните!

Тогава се намеси Конгресът и прие закон, който определяше времето за всеки ден от седмицата. Да видим дали си го спомням правилно. В събота и в неделя — слънчево и топло, така че човек да може да се къпе, но не прекалено горещо — това се разбира от само себе си. В понеделник — проливен дъжд. Помните ли какъв възмутен вой нададоха домакините от цялата страна, като научиха това? Но Асоциацията на женските клубове решително се възправи — не, не, сенаторе, нямам никакво намерение да се правя на палячо — решително се възправи в защита на този закон. Те настояваха, че силният дъжд в понеделник щял да измива всички нечистотии след неделните излети и щял да допринесе за разкрасяването на страната. Дори — ще добавя от свое име — и с цената на това, че бельото ще остане мръсно.

Може и да греша, но струва ми се, че компаниите за газ и фабрикантите за електрически прибори за сушене също имат пръст в тази работа. Та нали те надуха цените, веднага след като бе приет законът!

Както и да е, след дъжделивия понеделник законът предписваше за вторник и сряда лек ветрец и променлива облачност, без валежи, а след дъжда в четвъртък отлично време за петък — специално за преуморилите се началници, които обичат да започват уикенда си своевременно.

А сега си припомнете колко просъществува това благородно начинание, след като задкулисните търгаши и лобисти започнаха да оказват натиск върху Конгреса и всяка от групите теглеше чергата към себе си? Не искам да се впускам в разсъждения относно нашата законодателна система, но време е вече да се разбере, че търпението на народа си има граници.

И тъй, Конгресът отмени своя закон за времето и веднага прие нов, още по-лош от предишния. Има хора, които се учат от собствените си грешки. Но не и нашите конгресмени. Стига само веднаж да се впуснат в предписания и постановления, и те вече не са в състояние да спрат. Всичко завърши с това, че те издадоха абсолютно кошмарен закон, който предписваше за всеки ден от седмицата топло безоблачно време и лек дъждец от полунощ до изгрев слънце. Ето ви един чудесен пример за щедростта на нашите законодатели, който най-очебийно доказва, че им липсва елементарно познаване на човешката природа. Моля за извинение всички присъствуващи сенатори и членове от Палатата на представителите, но съгласете се, че този замисъл не доведе до нищо хубаво, както и медено и примамливо да разхвалваха законопроекта по време на дебатите…

А сега, господа, преди да призная една своя простъпка, искам да ви разкажа малък епизод от живота си. Историята е изцяло лична, но има връзка с последвалите събития, така че ви моля да се запасите с търпение. И освен това, както много точно отбеляза господин президентът, все едно, няма закъде да бързаме.

Една сутрин, около пет месеца след като бе приет законът „Всеки ден — слънце“, слязох в кафенето към хотела, където обикновено закусвах, настаних се на високия стол пред тезгяха и викнах на сервитьорката:

— Един омлет „Слънце“ с препечена коричка!

Сервитьорката — една такава нахална рижа госпожичка — и пръста си не помръдна, но аз сметнах, че понеже закусвам там вече месеци наред, тя отдавна знае поръчката ми наизуст. Чакам си омлета най-спокойно и изведнаж виждам, че капаците на всички прозорци са плътно затворени. Протягам се към най-близкия прозорец и го отварям. С хиляди искри, отразени от още мокрия паваж, в залата нахлуха лъчите на утринното слънце.

Изведнъж иззад гърба ми се подава луничава ръка с олющен перлен лак по ноктите и затръшва капаците. Обръщам се — пред мене, с разкрачени крака и ръце на хълбоците, стои рижата сервитьорка.

— Ние тук не обичаме да ни отварят капаците — казва предизвикателно тя. — А впрочем и „Слънце“ вече не сервираме, мистър прохвесор.

Можете да си представите учудването ми.

— Това пък защо?

Тя се изсмя пресипнало и за свой ужас чух как към нея се присъединяват и ранните посетители.

Сервитьорката се обръща към тях:

— Вижте го, моля ви се, тоя хапльо! — казва и ме сочи с пръст през рамо. — „Слънце“ му дайте. С препечена коричка. И без това ни стига и престига, дето ни препичат. А на всичко отгоре и пита: защо?

Тя пак се обърна към мене и продължи да ми се надсмива:

— Всеки друг да — ама вие, господин прохвесор, си знаете много добре защо.

Нямах представа защо изведнъж трябва да се откажа от любимия си омлет, който ям всяка сутрин години наред. Но отвсякъде се чуваха неприязнени насмешки и това по-скоро ме обезкуражи, отколкото ядоса.

— Е, дайте ми тогава твърдо сварени яйца — измърморих със запъване.

— Ха! Сега пък твърдо сварени му се приискали — изпръхтя сервитьорката, пресегна се през тезгяха и размаха дебелия си палец пред носа ми. — А, не, прохвесоре, ни пържени, ни варени, ни печени яйца няма да видите. Пък щом толкова умирате за яйца, яжте си ги бъркани. И то студени.

По природа съм доста миролюбив човек. Всякакви публични скандали са ми неприятни. Дори мисълта за това ме хвърля в ужас. Но бърканите яйца са ми още по-неприятни. При това студени.

Разтреперан от негодувание, станах от стола.

— Какво пък, ще хапна някъде другаде — исках да кажа с леден тон, но изведнъж гласът ми затрепера, сякаш бях провинил се ученик.

— Ами хайде, прохвесоре — викна след мене сервитьорката, — намерете си друго местенце. Само че „Слънце“ никъде в града няма да ви дадат. Хич не си мислете. Ще си ядете бърканите яйца, докато се задавите!

Тръшнах вратата сърдито, но дори когато вече излизах на залятата от слънце улица, продължавах да чувам подигравателния кикот зад гърба си.

Това е всичко. Нелепа история, нали? Пукнат грош не струва. Колкото и да си блъсках главата над това произшествие, то все ми се струваше просто глупава и безсмислена постъпка.

И изведнаж разбрах. Осъзнах зловещия смисъл на епизода с яйцата. Виждам по лицата ви, господа, че и вие сте разбрали. Но не е много трудно да бъдеш умен със задна дата.

А сега изслушайте моето признание. Помните ли как един прекрасен ден през юли миналата година цялата страна, а след това и целият свят бяха потресени от сензационното съобщение, че във Вашингтон е завалял дъжд. После в Ню Йорк. След това в Калифорния, Тексас, Айова, Флорида и най-сетне над цялата страна, от океан до океан. От Аляска чак до Хавайските острови се разрази проливен летен дъжд. Излиза, господа, че това съвсем не е било опит за диверсия от страна на руските агенти, както намекваха вестниците по-късно.

Да, господин президент. Познахте. Това се случи през същия ден, когато стана и историята с яйцата.

Как го направих ли? Отдавна вече работех над създаването на централен пулт, чрез който да се осъществява контрол над цялата мрежа от РБТ. Наскоро преди това тъкмо бях приключил работата си. Произшествието с яйцата ми подсказа, че има хора, които нямат нищо против просто за разнообразие малко да се понамокрят под дъжда и изведнаж разбрах, че и на мен самия безоблачното небе ми е направо втръснало.

Включих пулта и го настроих за топъл летен дъждец. Апаратурата заработи прекрасно само с изключение на блока за синхронизация. Но не се впуснах да търся причината за тази неизправност. Просто излязох на улицата без шлифер и чадър и се наслаждавах на времето.

Какво казахте, сенаторе? Виж ти, оказва се, че съм попречил на пикника, устроен от вашата съпруга в чест на съпругата на посланика на Монровия… Моите най-искрени извинения. Ако знаех само.

Да, сенаторе, разбирам, че съм нарушил закона. Съгласен съм, хиляди пъти съм съгласен, че законите са свещени — поне в определени граници. Но никога няма да се съглася да поставя закона над благоденствието на своите съграждани.

Спомняте ли си, сенаторе, оня чудноват доклад на ФБР, който, ако не беше подкрепен с толкова много доказателства, щеше да изглежда абсолютно невероятен. Вие и вашата комисия не може да не сте запознати с него. В доклада се говореше за голям, добре организиран заговор, който цели да бъдат унищожени всички РБТ станции. Заговорът се беше провалил само поради поразителното стечение на обстоятелствата. По едно странно съвпадение тъкмо в деня, когато е трябвало да се приведе в изпълнение този заговор, из цялата страна заваля дъжд. Между впрочем заговорниците не бяха чуждестранни агенти. Те бяха най-обикновени американци, които никога не са се занимавали с подривна дейност. Те просто смятаха, че правителството няма право да диктува какво да бъде времето. И на всички слънцето им беше дошло до гуша.

Няма да твърдя, господа, че съм знаел за заговора и съм предизвикал дъжд, за да го осуетя. Това беше щастлива случайност. Но аз правилно бях доловил настроението на народа и затова смятам, че постъпката ми трябва да бъде оправдана, дори и да нямаше никакъв заговор. И какво стана? Подаде ли поне един човек жалба до Бюрото за времето във връзка с проваления слънчев ден? Ни един! Хората изхвръкваха от домовете си, подскачаха под дъжда и крещяха от възторг. Не един и не двама души, а цялата страна. Казват дори, че на една от холивудските улици хората се наловили на хоро, което се проточило през цяла Калифорния чак до Сан Франциско и прекъснало движението по моста при Златните врата.

Да, сенаторе, известно ми е, че някои смятат тази история за доста преувеличена.

Такива бяха обстоятелствата, които ме накараха да се реша на онова, което извърших по-късно. Искам да се опитате да разберете подбудите ми. Спомнете си колко много ви молих, всички ви заедно и всекиго поотделно, да отмените контрола над времето. Спомнете си как умолявах всеки, дори и най-незначителния чиновник, да преразгледате политиката си и да прибягвате до РБТ само в съответствие с първоначалния ми замисъл. Никой не искаше да ме слуша. Отвръщаха ми, че правителството се ръководи от интересите на страната, че народът ще свикне и всичко ще се оправи. Ще се оправи! Колко много надежди се възлагат на тази думичка. Изминаха още няколко безоблачни месеца и народът така свикна, че беше готов да ни избеси всичките — на първо място мене!

Питате ме, не съм ли се изплашил, господин президент? Простете дързостта ми, но нима вие самият не се изплашихте, като научихте за възмущението на народа? И не само вие, а и всички присъствуващи тук.

Но работата не е в страха… Просто смятам, че народът е прав. Аз съм на негова страна. Щом съм изобретил машината, значи аз отговарям и за последствията. Затова нито думица не обелвах за своя централен пулт. Предчувствувах, че един прекрасен ден ще имам нужда от него.

Пред-чув-ству-вах, генерале. Ще повторя още веднъж. Предчувствувах, че един прекрасен ден ще имам нужда от пулта. Прощавайте, но толкова съм изморен, че вече нямам сили да надвиквам рева на вятъра и шума на корабните мотори.

С това всъщност се изчерпва и моят разказ, господа. Когато научих, че в навечерието на Коледа правителството е отхвърлило всенародната петиция за малък снеговалеж и че разярени тълпи са започнали да разрушават РБТ станциите из цялата страна, разбрах, че трябва да действувам незабавно. И аз дръпнах ръчката, за да подаря на съгражданите си мъничко сняг за Коледа.

Но в бързината си бях дръпнал ръчката не натам, накъдето трябваше. Веднага разбрах грешката си, но беше вече късно. Системата от РБТ апаратури се повреди. Съжалявам за случилото се и ще го кажа още хиляди пъти, но никой не може да ме убеди, че съм се ръководил от неверни подбуди. За всичко е виновна тази глупава грешка. Но нима някой би могъл да предскаже, че веднага щом дори и за миг се изключи контролиращата система, времето ще се разбушува?

Да, господин конгресмен, досещах се, че последствията могат да се окажат нежелателни, но откъде да знам, че небесната твърд ще се разтвори и ще плисне тоя непрестанен дъжд и ще се лее четиридесет дни и четиридесет нощи? И че ще стани толкова топло, че полярните ледове ще се разтопят?…

Да, господин държавен секретар, опитвахме се да направим това. Военноморският флот спаси моя първи модел и сега той се намира в хангара на палубата на нашия самолетоносач. Но този модел не притежава достатъчно голяма мощност, за да обуздае развихрилите се стихии.

Слушам ви, господин президент. Хм-м… въпросът е съвсем смислен. За съжаление аз нямам ни най-малка представа какво може да се предприеме. Струва ми се, че остава само една единствена възможност — да последваме примера на Ной и да чакаме, докато се оттекат водите.