Лорд Дансени
Средството на д-р Кейбър

Веднъж в клуба започнахме разговор: може ли да се извърши безнаказано убийство? Тема твърде банална. И до днес не разбирам защо хората проявяват такъв интерес към нея, но ние разговаряхме именно върху безнаказаното убийство. Едни твърдяха че не е толкова мъчно да се осъществи, други — че е почти невъзможно. Едва ли е необходимо да повтарям аргументите им. Ще кажа само, че тогава надделя второто мнение и петият клуб вече беше готов да се съгласи единодушно, когато се чу гласът на Джоркинс:

— Вече съм ви говорил за доктор Кейбър, нали? Той отдавна не практикува и вярвам, че няма да му навредя, ако ви разкажа как той извърши едно такова убийство. Не ме разбирайте криво: Кейбър не беше престъпник — никога не бих твърдял подобно нещо за него. Но той се ползуваше с доверието на хора, които нарушаваха закона, и те често се съветваха с него. А докторът притежаваше един от най-изобретателните умове на нашия век и често съумяваше да им помогне, когато изпаднеха в беда, намираше начин да измами бедния стар закон, което не е чак толкова осъдително. Но случаят, за който искам да ви разкажа, е по-друг. Когато моите приятели се обърнали към Кейбър, той заявил, че искането им нарушава както собствените му принципи, така и закона. Те увеличили цената и накрая, макар и неохотно, Кейбър се съгласил. Ще направи това, казал, той, само за да им помогне.

— Ще направи какво? — запита Тербът.

— Сега ще ви обясня — продължи Джоркинс. — Имаше един тип с безупречно английско произношение, с редовни документи и всички основания да живее в Англия. Костелив орех. Някой бе подхвърлил за него, че бил германец, и трябваше да заплати огромна глоба за нанесени морални щети. Този тип се наричаше Норман Смит. Имаше мотоциклет и с него кръстосваше пътищата, особено около летищата, но без да напуска шосетата, и видимо, без да върши нищо подозрително. Само че по този начин узнаваше твърде много и веднъж успял да открие тайна, засягаща самолетите в един район… всъщност най-важната, която би могъл да открие. Това става през 1938 година.

— И какви самолети имало там? — запита Тербът.

— Никакви самолети нямало — отвърна Джоркинс. — Точно това било страшната тайна. Знаели я само няколко души. В един обширен район на Източна Англия по летищата нямало нито един военен самолет и дори в случай на крайна необходимост ние бихме могли да прехвърлим там само няколко бойни машини. Ако Смит успееше да предаде тази тайна на своите, Англия би зависела от милостта на онези господа, които създадоха Белзен. Всичко това било незабавно донесено на нашето правителство, но точно по него време то се занимавало с други работи и тогава хората, които наблюдавали Норман Смит, решили да се обърнат към доктор Кейбър. Както вече ви казах, отначало Кейбър не искал и да чуе, но накрая успели да го склонят. Тогава докторът помолил да му изложат всички факти по делото и след като му разказали най-подробно всичко, той дълго мълчаливо пушел с лулата си от индийско дърво, а после ги запознал със забележителния си план. По-точно с онази негова част, с която смятал, че трябва да ги запознае.

Не бива да смятате, че по онова време сме били без очи и без уши — Смит бил внимателно наблюдаван, следели и кореспонденцията му. Но нямали никакви законни основания да му попречат да замине за Германия, да приветствува Хитлер и да разкаже на заинтересованите лица за слабите места в нашата отбрана. Към силните места той, уви, не проявявал интерес и затова и не можели да го арестуват. Норман Смит действувал умело, без да нарушава буквата на закона, и мисълта за моите приятели не го тревожела особено. Но все пак предприел известни предпазни мерки. Главната от тях била едно огромно куче вълча порода, за което разказали на доктор Кейбър — великолепно свирепо животно с белзенска дресура — от тези, с чиято помощ германските дами поддържали дисциплината сред затворничките в лагера. Къщата на Норман Смит била в Херфордшийр и там държал кучето си — в случай, че някому би хрумнало да нахълта нощем в дома му. Кейбър задал толкова много въпроси около животното, че приятелите ми решили, че има намерение да го отрови. Един от тях дори намекнал, че такъв примитивен план едва ли са струва парите. Но би било глупаво да допускат, че доктор Кейбър би могъл да запази своята популярност сред асовете на престъпния свят, ако съставя планове, които да са във възможностите на всеки специалист по кражба на кучета. Между другото, да се отрови животното, съвсем не било лесно, защото Норман Смит бил оставил да го охраняват няколко зли дворни кучета — както миноносци охраняват лайнер. Всичко опирало до този вълк и изглеждало, че няма никакъв начин да се справят с него нощем, а приятелите ми избягвали да работят на дневна светлина. Сега трябва да отбележа, че сред фактите, които те съобщили на доктора, бил и следният: твърде често Смит заминавал за морския бряг и отсядал там в някой голям хотел. Просто удивително е колко обичат морето тези шпиони! Когато чул за тази привичка на Смит, Кейбър нещо се замислил и накрая обявил:

— Там ще свършим всичко. Той не би могъл да вземе кучето със себе си в хотела.

— Но не можем да проникнем в хотела — възразили приятелите ми. — Дори ако кучето го няма, там ще има прислужници.

— Тогава ще извършим всичко през деня — решил доктор Кейбър, — когато Смит излезе на разходка.

— Не обичам да се занимавам с такива неща денем — възразил му някой.

Доктор Кейбър го изгледал:

— Но нали не знаете още за какъв вид работа става дума?

— Кажете за каква — запитали го те.

— След Смит ще тръгнат двама или трима души, ще инсценират сбиване и ще го боднат с една малка спринцовка.

— Не съм привърженик на отровите — заявил някой. — Винаги може да се открие.

Очите на доктора станали кръгли.

— Приятели мои — меко казал той, — да не ме смятате за дете?

— Все едно — настоявал онзи, — ще открият, че е отровен.

— Но кой ви е казал, че спринцовката ще съдържа отрова?

— Че ако не е отрова, защо е тая спринцовка тогава? — запитали в хор всичките.

— Вие само ще го боднете лекичко, колкото да впръскате малко от безвредната течност, която ще приготвя, а после вашите хора (двама, още по-добре трима) могат да избягат надалеч. Смит веднага ще възбуди дело за нападение и ще започне разследване. Но понеже в полицията няма да констатират никакви телесни повреди у Смит, а да докаже, че са го уболи, той няма да съумее, с това дело ще се занимае само местната полиция, а не тази на графството или Скотланд ярд, както би било в случай на убийство.

— Явно, че и дума не може да става за убийство — намесил се един от приятелите ми. — Но все пак ни интересува как ще му подействува убождането.

— Ами никак — отвърнал докторът. — И най-добре свършете всичко това веднага щом пристигне в хотела — тогава полицията ще има време да се убеди, че не му е причинена никаква вреда.

— Добре де, а какво ще постигнем ние с цялата тая история?

— Ами като се завърне у дома си или малко по-късно, той случайно ще умре.

— Ще разследват — забелязал този, който не обичал отровите.

— Как ви харесва стаята ми? — неочаквано запитал Кейбър. — Отдавна живея тук и много съм свикнал с нея.

— Че какво отношение има това към нашата работа?

— Никакво — отвърнал докторът, — но ако разследват това, което извърша, много е възможно да не остана тук, а да ми се наложи да отида в друга, по-малко удобна квартира.

Този довод някак си ги накарал да замлъкнат. После един от тях запитал:

— Казвате, че инжектирането няма да му причини никаква вреда, така ли?

— Абсолютно никаква — потвърдил Кейбър.

— И все пак, когато се завърне у дома си, ще умре?

— Много вероятно — кимнал докторът.

— Но тогава аз не разбирам…

— Нека не задяваме повече доктора — прекъснал го друг. — Убеден съм, че той знае какво върши.

В края на краищата направили всичко, както им било поръчано. Както и очаквали, Норман Смит след около седмица заминал за морето и се настанил в един луксозен хотел. В Херфордшийр оставил един слуга да се грижи за кучетата. Още първата сутрин Смит излязъл да се разходи и край игрището за голф трима скитащи се се сдърпали с него. Когато избягали, той се втурнал в полицията и там заявил, че са го нападнали и са му впръскали нещо отровно. Показал на ръката си точка като от убодено и твърдял, че веднага след нападението забелязал около това място капка течност с миризма на пот. Полицията веднага извикала двама лекари, те направили анализ на кръвта и други изследвания, но резултатите показали, че Норман Смит е съвършено здрав. И до края на седмицата всички, във всеки случай полицията, се успокоили и не търсили повече нишки към нападателите. Когато стане дума за отравяне, винаги се улавят краищата на такива нишки, а ако се отнася до бактериални вещества, това е още по-лесно, защото те се срещат твърде рядко и полицаите винаги попадат бързо на следите.

— Но какво стана в края на краищата? — запитахме всички ние.

— Ободрен и освежен, Норман Смит се отправил към дома си в Херфордшийр — отвърна Джоркинс, — в повишено настроение благодарение на добитата информация — не зная точно каква, но очевидно тази, за която шпионинът бил заминал към морето. И в деня на пристигането кучето му прегризало гърлото.

— Това е наистина безнаказано убийство — потвърди Тербът, — но само ако имаме право да наречем едно куче убиец.

Един от нас с недоумение проговори:

— Все пак аз не разбирам… Каква е ролята на доктор Кейбър в цялата тая история?

— Средството било твърде тънко — отвърна Джоркинс. — Съвършено безвредно, както твърдеше и докторът. Но то просто променило миризмата на Норман Смит. Той имал вече друга специфична миризма. А кое куче-вълк би могло да се примири с това?