Едуард Роблис
Спасители на света

И така, това беше оная песен отпреди няколко години. Сещате се коя, нали? Фил Харис пееше за нещо, от което не сте могли да се отървете каквото и да сте правили, нещо толкова отвратително, че ви е превърнало в отрепка на обществото. Но никога не съм мислил, че ще видя подобно нещо. Обаче Чорлавия Пит го намери.

Не ме карайте да бързам, ще ви разкажа всичко, свързано с тази история. Ние сме скитници, разбирате ли? Само че скитници, които са по-различни от това, което си представяте. Повечето от хората мислят, че скитниците искат да се заселят някъде и да работят. Истинският скитник обаче не се заселва никъде и се мотае ей така, без да прави нищо. На света все още има доста невежи, които ни наричат скитници в обикновения смисъл на думата.

Ние, господине, сме аристокрацията. Ако ни нямаше нас, вие не бихте имали и половината от тези дребни неща, сред които живеете. О, вие не ми вярвате… Поговорете тогава с вашите специалисти. Те знаят и ще ви кажат, че без сезонните работници по-голямата част от реколтата не може да се прибере. И ако понякога говоря на по-изискан език, не ми забелязвайте. Общуването с Професора ще оправи речника на всеки човек, дори ако той не иска това.

Бяхме четирима, разбирате, нали? Скитали сме толкова дълго заедно, че вече даже не ми се мисли за това. Групата ни се състоеше от Професора, Чорлавия Пит, Чувала и Еди. Еди съм аз. Прякорите са смешно нещо. Вземете, да кажем, Професора. Той някога е бил истински професор, преди да почне да пие, разбира се. Тогава загубил всичко — работата си, дома си, семейството си, авторитета си.

Един ден се събудил в самотното си легло без нито цент в скъсаните си джинси и със страшен махмурлук. Решил или отново да направи от себе си човек, или да умре. В този час смъртта му изглеждала нещо съвсем лесно и просто. Трябвало му малко кураж, за да скочи от моста, но вместо това той избрал Пътя.

След като минало най-лошото, Професора решил, че за него е най-добре да не пие. И не пие. Все пак беше му останало някакво достойнство, а и много хубаво умее да говори. Така двамата станахме приятели и тръгнахме да жънем пшеница в Южна Дакота. По пътя често спирахме, а когато стигнахме до градините с праскови в Калифорния, срещнахме Чувала и Чорлавия Пит.

Чувала получи своя прякор, защото никога не бе носил обувки. Твърдеше, че чувалите от юта, обвити около стъпалата и прасците, били по-приятни и удобни за носене, а освен това били и безплатни. Тъй като ние си купувахме обувки на старо — за двадесет цента чифт, спокойно може да се каже, че Чувала е прекалено претенциозен, но такива са законите на Пътя — не настъпвай човек по мазола, за да не те настъпи и той.

По същия начин се е сдобил с прякора си и Чорлавия Пит. Той не се е къпал от четиридесет и шеста година, когато излязъл от армията, и е трудно да си представим, че подобно нещо може да му се случи пак. Беше обаче дяволски добър работник и поради тази причина никой не му правеше забележки.

О, разбира се, искате да знаете защо и аз съм на Пътя? Ами случи се така, че пожелах да си пусна брада. Лошото е, че брадите не са модерни, освен ако не сте артист, а аз не съм. Знаете, обществото задължава. Не можах да изтърпя това и се махнах. Тук, на Пътя, никой не те пита какво правиш, а и аз си се чувствувах отлично с брада до кръста.

Брадата е много приятно нещо. Изпълва ви с някакво странно усещане. Като я решите и тя се плъзга като коприна между пръстите. А освен това грижите по пазенето и ресането така запълват свободното ви време, че дори и дяволът не може да ви накара да лентяйствувате. Ако питате мен, аз мисля, че жилетът означава западане на обществото. И се обзалагам, че много хора мислят като мен. Ако ми покажете човек, който не иска да си пусне брада, то значи това е човек, който повече мисли за обществения си престиж, отколкото за собственото си удоволствие. Или пък човек, който казва, че обича да се бръсне. Това би означавало, че сте ми показали човек, който лъже и заслужава наказание.

Но стига за нас. Нека минем към същността на разказа. Знаете ли, че ако Професора не беше с нас, ние вероятно щяхме да убием Нещото или щяхме да се разпръснем, тъй като никой от нас останалите нямаше достатъчно ум, за да разбере какво е То.

Чорлавият Пит е специалист по старите неща. Има остро око и винаги търси някаква стока, която би могъл да продаде, дори в случаите, когато печалбата може да бъде и самата смърт. Една вечер седяхме в гората близо до Сакраменто и се чудехме дали да тръгнем на север, или да отидем да берем грозде. Има го по цяла Калифорния, знаете, а брането на лозята се плаща добре.

Пит, както обикновено, обикаляше наоколо и скоро се върна в леговището ни, носейки Нещото в ръце. Държеше го като че ли То пареше, но беше доволен, че Го е намерил и се надяваше да Го превърне в пари. Чорлавия дойде при мен и ми каза:

— Хей, Еди! Колко даваш за това!

— Махай това нещо далеч от мен — казвам му аз, — или ще получиш един ритник отзад.

Той много се учуди и продължи:

— Хм, мислех, че може да ти потрябва.

Станах и се обърнах към него, но много тихо и внимателно, защото може би се шегуваше.

— Слушай, Пит. Досега си имал прекрасната възможност да разбереш, че аз обичам моята брада. А сега бъди любезен и се махай!

Той си тръгна така, като че ли го бях ударил. Гледам, в същото време идва Професора. Предположих, че той би могъл да вземе Нещото от Пит и се заслушах в разговора им. Професорът обаче имаше вид на човек, на когото току-що са показали гърмяща змия.

— Не, благодаря, наистина не искам, Пит. Заклел съм се да не близвам вече никога спирт. Надявам се, че не ми се сърдиш.

Кой знае защо, Пит не изглеждаше доволен и даже направо нещастен, но опита още веднъж.

— Хей, Чувал, какво ще ми дадеш за…

Той не можа да довърши думите си. Аз слушах само с половин ухо, но бях толкова изненадан, че останах като ударен. Чувала каза:

— В името на хляба, какво мога да правя с една лява обувка? Знаеш, че не ги нося.

Пит гледаше Нещото в ръцете си. Професора и аз правехме същото. След като най-внимателно разгледа Нещото, Професора се обърна към Пит:

— Слушай, Пит, погледни хубаво това и ми кажи какво е то.

— Но това е най-новичък сапун. Аз не го употребявам, но на някой от вас може да потрябва. Не е ли така?

— Сапун? — намесих се аз. — Сигурно нещо става с очите ти. Когато ми предложи този остър бръснач, помислих, че си мръднал. Сега знам, че си.

Професора ме прекъсна възбудено.

— Чакай малко, Еди! На мен предметът ми изглежда съвсем като бутилка „Олд Харвестер“ от двеста грама, петдесет и седем процента. Това беше любимото ми питие, преди да стана въздържател. На Пит му прилича на сапун. За теб изглежда е остър бръснач, докато на Чувала му прилича на обувка. Нищо ли не ти говори това?

— Значи ли, че всички имаме халюцинации? — промърморих аз.

— Така е. Пит, имаше ли още такива предмети на мястото, където намери това Нещо.

— Нищо освен ръждясала железария.

— Покажи ни.

И така ние четиримата тръгнахме през полето към мястото, където лежаха онези чудни предмети. Когато ги видяхме, Професора подсвирна и каза:

— Момчета, я да вземем няколко, може да ни потрябват.

Чувала пожертвува една от своите обувки и ние събрахме петнадесетина Неща. Върнахме се в гората, където Професора взе да ни обяснява.

— Слушайте, момчета, представете си, че сте същества от друга планета, които искат да се заселят тук. Представете си след това, че сте много малки и също толкова беззащитни. И за да свършим с гадаенето, представете си на края, че сте отлични телепати, надарени не само с възможността да четете чужди мисли, но и да предизвиквате визуални и осезателни халюцинации. Как бихте се бранили?

Започна да ми става ясно, но мълчах.

Професора продължи.

— Ако можехте всичко това, бихте се постарали да изглеждате на нещо непотребно. За Пит вие ще бъдете сапун, защото той никога не го употребява, за Чувала щяхте да сте обувки, тъй като отвращението към тях е здраво заседнало в мозъка му. За Еди, който се гордее с брадата си, бихте изглеждали като остри бръсначи, докато на мен щяхте да се представите под формата на бутилка алкохол. С други думи, бихте използували такъв камуфлаж, който да не позволи на никой да му мине през ума мисълта да ви вземе или купи освен някой като Чорлавия Пит, който би видял във вас само предмет за търговия, а не за лична употреба. Може би, Пит, точно ти си спасил света.

Ето това е моята история. Ние все още сме на Пътя, но сега се наричаме „Комисия за изучаване на извънземни нахлувания“. Конгресът ни даде тази титла, когато информирахме обществеността за Нещата.

Сега, господин градоначалник, мисля, че разбирате проблемите ни. Искаме да знаем дали вашите граждани са видели нещо, което не биха искали да имат или да купят. Ако са виждали, бихме искали да ни го покажат.