Хърбърт Уелс
Машината на времето (2) (извадки от романа)

II
Машината

Предметът, който Пътника във времето държеше в ръка, представляваше блестяща метална вещ, малко по-голяма от часовник за маса и изключително фино изработена. Беше направена от слонова кост и някакво прозрачно кристално вещество. Сега обаче трябва да бъда много точен в описанието си, защото това, което последва (освен ако приемем неговото описание), е абсолютно необяснимо. Той взе една от малките осмоъгълни масички, разположени на няколко места из стаята, и я постави пред камината, като само две от крачетата на масичката бяха върху килима. Върху нея постави машината. После притегли стол и седна. Единственият друг предмет върху масичката беше малка лампа с абажур, чиято ярка светлина падаше право върху модела. Наоколо имаше може би повече от десетина свещи, две в медни свещници над камината и няколко в аплици, така че стаята беше ярко осветена. Аз седях на ниско кресло, най-близо до огъня, но го изтеглих напред така, че да бъде почти непосредствено между Пътника във времето и камината. Филби седеше зад него и надничаше над рамото му. Лекаря и Провинциалния кмет го наблюдаваха в профил отдясно, а Психолога — отляво. Съвсем младия мъж беше застанал зад Психолога. Всички бяхме нащрек. Струваше ми се невъзможно при тази обстановка да може да ни заблуди дори най-тънко замисленият и ловко изпълнен фокус.

Пътника във времето ни огледа и после спря погледа си върху механизма.

— И така? — обади се Психолога.

— Тази дреболия — започна Пътника във времето, като облегна лакти на масата и сключи ръце над апарата — е само модел. Това е моят проект на машина за пътуване във времето. Ще забележите, че тя изглежда необикновено асиметрична и че около този лост има някакво странно проблясване, сякаш той някак си не е реален — и той посочи с пръст към тази част. — Тук има малък бял лост, а тук още един.

Лекаря се надигна от стола си, за да разгледа съвсем отблизо предмета.

— Прекрасна изработка — каза той.

— Резултат на двегодишен труд — отвърна Пътника във времето. После, след като всички по примера на Лекаря разгледахме модела, той каза:

— Искам съвсем ясно да разберете, че този лост при натискане изпраща машината в бъдещето, а другият е за обратно движение. Това седло служи за седалка на пътника във времето. Сега ще натисна лоста и машината ще тръгне. Тя ще избледнее, ще премине в бъдещето и ще изчезне. Огледайте я добре. Разгледайте и масата, за да не мислите, че има някаква измама. Не бих искал да изхабя този модел и след това да ми се каже, че съм шарлатанин.

Настъпи пауза от около минута. Психолога сякаш искаше да ми каже нещо, но промени решението си. Пътника във времето протегна пръст към лоста.

— Не — каза внезапно той, — дай си ръката. — И като се обърна към Психолога, хвана ръката му и му каза да протегне показалеца си.

Така че Психолога именно изпрати модела на машината на времето в неговото безкрайно пътешествие. Всички видяхме как лостът се премести. Абсолютно сигурен съм, че нямаше никакъв трик. Почувствува се раздвижване на въздуха и пламъкът на лампата подскочи. Една от свещите върху камината изгасна, а малката машина изведнъж се завъртя, очертанията й станаха неясни, за секунда я зърнахме съвсем слабо като видение, като вихър от слабо проблясващ метал и слонова кост, после престана да се вижда — изчезна! Като се изключи лампата, масичката беше празна.

Известно време всички мълчахме. После Филби каза, че е откачил.

Психолога се съвзе от вцепенението, в което бе изпаднал, и веднага погледна под масата. При тази проява на недоверие Пътника във времето се засмя неудържимо.

— И така? — каза той, имитирайки думите на Психолога.

После стана и отиде до камината, взе кутията с тютюн и гърбом към нас, започна да пълни лулата си.

Ние се спогледахме.

— Чакайте — каза Лекаря, — всичко това сериозно ли е? Наистина ли мислите, че тази машина тръгна да пътува във времето?

— Разбира се — каза Пътника във времето, навеждайки се да запали една клечка от огъня. После, докато си палеше лулата, той се обърна и погледна в лицето Психолога. (Последният, като искаше да покаже, че не е смутен, взе една пура и се опита да я запали, забравяйки да отреже края й.) — Нещо повече. Имам почти напълно завършена голяма машина там — и той посочи към лабораторията си — и когато приключа с монтажа, смятам аз самият да предприема пътуване.

— Искате да кажете, че тази машина е пътувала в бъдещето? — запита Филби.

— В бъдещето или в миналото, не зная точно в кое от двете.

След кратко мълчание Психолога получи вдъхновение.

— Тя трябва да е отишла в миналото, ако изобщо е отишла някъде — каза той.

— Защо? — запита Пътника във времето.

— Защото аз приемам, че не се е движила в пространството и ако е тръгнала в бъдещето, тя все още би трябвало да бъде тук през цялото време, тъй като би трябвало да пътува през него.

— Но ако е тръгнала в миналото — възразих аз, — трябваше да я видим още когато влязохме в стаята, а също и миналия четвъртък, когато бяхме тук, и предишния четвъртък, и още по-предишния, и така нататък.

— Сериозни възражения — каза Провинциалния кмет с безпристрастен тон и се извърна към Пътника във времето.

— Ни най-малко — отговори той и продължи, давайки да се разбере, че думите му се отнасят само до Психолога: — Помислете малко. Вие можете да обясните това. Налице е явление под прага на усещанията, нали разбирате, съвсем отслабено явление.

— Разбира се — каза Психолога с убедителен тон. — Това е нещо елементарно в психологията. Трябваше да се досетя. Всичко е съвсем ясно и много добре подхожда на парадокса. Ние не можем да видим, нито да разгледаме машината, също както не можем да сторим това със спиците на бързо въртящо се колело или куршум, който лети във въздуха. Тя се движи във времето петдесет или сто пъти по-бързо от нас и ако преминава през минута, докато ние преминаваме през секунда, впечатлението, което тя създава, естествено, ще бъде само една петдесета или една стотна от това, което би направила, ако не се движеше във времето. Това е достатъчно ясно. — Той прокара ръката си през пространството, което бе заемала машината. — Видяхте ли? — каза той, смеейки се.

Ние седяхме и гледахме празната маса. След около минута Пътника във времето ни запита какво мислим за всичко това.

— Тази вечер изглежда доста правдоподобно — каза Лекаря, — но нека почакаме до утре. Утрото е по-мъдро от вечерта.

— Бихте ли искали да видите самата машина на времето? — запита Пътника във времето. При тези думи той взе една лампа и се запъти пръв по дългия ветровит коридор, водещ към лабораторията. Помня още много живо припламващата светлина, очертанията на главата му, която при светлината изглеждаше много голяма, танца на нашите сенки по стените, как ние всички го последвахме, озадачени и недоверчиви, и как там, в лабораторията, видяхме голям модел на малкия механизъм, който бяхме наблюдавали как изчезва пред очите ни. Някои негови части бяха от никел, други от слонова кост, а трети бяха отрязани или изпилени от прозрачен кварц. Корпусът беше, общо взето, завършен, но извитите кристални пръчки лежаха недовършени върху тезгяха заедно с листове с чертежи. Взех една от тях, за да я разгледам по-отблизо. Изглеждаше, че бе направена от кварц.

— Чуйте — каза Лекаря, — вие наистина ли сте сериозен? Или и това е номер като привидението, което ни показахте миналата Коледа?

— С тази машина възнамерявам да проуча времето — каза Пътника във времето, като държеше високо лампата. — Още ли не ви е ясно? Никога през живота си не съм бил толкова сериозен.

Никой от нас не знаеше как да приеме думите му.

Долових погледа на Филби над рамото на Лекаря и той многозначително ми смигна.