Софокъл
Електра (7)

Втори стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

Щом виждаме как

умно се грижат птичките

        за прехраната на онез,

        от които имат живот

        и подкрепа — тогава защо

        да не постъпваме като тях?

        Не, кълна се в гръма на Зевс

        и в небесната Правда — зло

        скоро ще ни сполети!

        Ти, човешка земна Мълва,

        на Атридите занеси

        с тъжен глас в подземния мрак

        тая срамна, нерадостна вест!

 

Първа антистрофа

 

Кажи им как днес

        всичко у тях е обърнато,

        как сред двете им дъщери

        има спор и не стихва той

        под мощта на любовта.

        Изоставена и сама,

        днес Електра се люшка, тя

        вечно плаче за своя баща —

        както скръбният славѐй —

        без да се плаши от смъртта;

        иска тя да умре, но тях,

        двете ерѝнии^[21], да сломи.

        Кой е с тъй благороден дух?

 

Втора строфа

 

Никой честен човек не би желал

със лош живот да позори

        своето име, дете, дете!

Така и ти

        скръбен дял

        във живота си избра,

като отблъсна недоброто.

С двойна слава

ще цъфтиш,

ще те наричат умна и прекрасна дъщеря!

 

Втора антистрофа

 

        Жива бъди ми ти, надвиши врага

със толкова блага и мощ,

        колкото немощна си днес!

И своите дни, виждам аз,

        ти прекарваш в теглила,

но най-голямата награда за тебе е, че с благочест

върховните закони спазваш и почиташ Зевс.