Софокъл
Електра (10)

Екзод

 

ЕГИСТ (към Хора)

Кажете ми къде са тук фокидците,

които известили, че умрял Орѐст

при сблъскване на конно състезание?

 

Чуй, тебе питам, тебе, тебе, дръзката

преди! За него ти си най-загрижена

и, предполагам, ти ще знаеш най-добре!

 

ЕЛЕКТРА

Да, зная, как не! Иначе би значело,

че аз не зная участта на скъп човек!

 

ЕГИСТ

Кажи ми ти къде са чуждоземните!

 

ЕЛЕКТРА

Там. Срещна ги любезно домакинята.

 

ЕГИСТ

Вестиха ли, че мъртъв е наистина?

 

ЕЛЕКТРА

Не само с думи — с дело й показаха.

 

ЕГИСТ

И, значи, аз ще видя със очите си?

 

ЕЛЕКТРА

О, да, ще видиш много скръбно зрелище.

 

ЕГИСТ

Необичайно радостно известие!

 

ЕЛЕКТРА

Да, радвай се, ако това е радостно.

 

ЕГИСТ

Мълчете! Отворете за микенците

и аргосците, за да гледат всички те!

Та който е живял с надежди глупави

във него, нека, като види мъртвия,

приеме сам ярема, не с насилие

да поумнее, не чрез наказание!

 

ЕЛЕКТРА

Аз изпълнявам своето. Със времето

аз поумнях, и ето, слушам силните.

 

ЕГИСТ

О Зевсе, божа завист е извършила

това! Но ако грях мълвя, отказвам се

от тази реч. Снемете покривалото,

за да пролея сълзи за роднината.

 

ОРЕСТ

Вдигни го ти. Не мен, а теб засяга то.

Ти гледай и мълви слова приятелски.

 

ЕГИСТ

Да, право, ще послушам.

 

                                                Но повикай ми

и Клитемнестра, ако е в палатите!

 

ОРЕСТ

До тебе е. Недей я дѝри другаде.

 

ЕГИСТ

Що виждам! О!

 

ОРЕСТ

                        Какво те плаши? Кой е тук?

 

ЕГИСТ

Във мрежа на какви мъже попаднах аз,

нещастен!

 

ОРЕСТ

                Не разбра ли, че със жив човек

приказваш тъй, като че ли е мъртъв той?

 

ЕГИСТ

Уви, разбрах! Не може да не е така —

тоз, който ми говори, да не е Орѐст!

 

ОРЕСТ

Добър пророк бе ти, ала измами се.

 

ЕГИСТ

Загинах аз, нещастен! Оставете ме

да кажа нещо!

 

ЕЛЕКТРА

                        Не оставяй, моля те,

да продължава с непотребни приказки!

Та щом човек, оплетен в престъпления,

ще мре, каква печалба е бавежът му?

По-скоро го убий и на гробарите

предай го ти — за тях е той, — очите ни

да го не виждат! Туй ще е за моите

страдания едничко изцеление!

 

ОРЕСТ (към Егист)

Ха, влизай бързо вътре! Не за приказки

въпросът е сега, а за живота ти!

 

ЕГИСТ

Защо ме водиш в къщи? Ако делото

е хубаво, не трябва мрак. Убий ме тук!

 

ОРЕСТ

Не заповядвай, а върви към мястото,

където си убил баща ми! Там ще умреш!

 

ЕГИСТ

И трябва този дом да види днешните

и бъдните беди на Пелопидите?

 

ОРЕСТ

За твоите — да. Това предсказвам сигурно.

 

ЕГИСТ

Това изкуство нямаш от баща си ти.

 

ОРЕСТ

Отвръщаш много и забавяш пътя ни.

Върви!

 

ЕГИСТ

        Води!

 

ОРЕСТ

                Ти трябва да вървиш напред.

 

ЕГИСТ

За да не ти избягам ли?

 

ОРЕСТ

                                        О, не затуй,

а за да не умреш тъй, както тебе е

угодно. Трябва да ти дам горчива смърт.

По този начин трябва да наказваме

онез, които незаконно действуват —

със смърт! Ще намалеят тъй злодейците!

 

ХОР

        О, потомство Атреево, колко беди

        ти премина, додето отново доби