Софокъл
Филоктет (5)

Първи стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

Аз чувах, но не съм видял с очите си,

че Иксио̀на, който брачното Зевсово

легло доближил, всемогъщият Кроносов син

привързал върху бързо колело.

        Друг не съм

        нито чул,

        нито видял

        с толкова зла

        участ —

        както бедния Филоктет!

Не е убил, не е обрал човек,

        бил е добър с добрите той,

а тъй позорно гине! И аз се чудя,

как, о, как в самота,

вслушан в морския шум,

        той е влачил до днес

        своя жалък живот!

 

Първа антистрофа

 

Лишен от крак и вечно сам със себе си,

лишен от близък, скъп другар в теглата си,

комуто би плакал с раздиращ сърцето до кръв,

със екнещ във скалите глас!

        Без другар,

        който сам

        топлата кръв,

        рукнала в миг,

        бързо

        с изцелителни треви,

накъсани от майката-земя,

        би уталожил и приспал!

С усилие насам-натам се е влачил —

        сякаш малко дете

        без кърмачка — навред,

        дето намери цяр,

        болката щом поспре.

 

Втора строфа

 

        Нивга не вкусва той

        плод от земята свещена

        или пък други неща, с които ние живеем,

        само с крилати стрели

        от бързострелния лък

        храна понякога сам си е набавял.

Той е така нещастен!

        Цели десет години той не е вкусвал винена влага,

        а щом е виждал кална локва, натам

едвам се е влачил.

 

Втора антистрофа

 

        Да, ала срещна днес

        син на отлични хора

        и над бедите сега честит и горд ще се вдигне.

        С кораб по морската шир

        той ще отплува сега —

след много месеци — в бащините двори,

        кът на мелийски нимфи,

        при брега на Сперхей, където със меден щит се издигна

героят сред боговете^[22], цял в божествен плам,

високо над Ета.