Софокъл
Аякс (9)

Епипарод

ПЪРВИ ПОЛУХОР

        Труд подир труд и още труд!

        Где,

        где,

        где ли не отидох аз?

        И никой кът не ще ми каже.

Но чуй, но чуй —

        шум отново долових!

 

ВТОРИ ПОЛУХОР

Това сме ние, вашите съпътници.

 

ПЪРВИ ПОЛУХОР

Какво направи?

 

ВТОРИ ПОЛУХОР

На запад всяко кътче е пребродено.

 

ПЪРВИ ПОЛУХОР

Намери ли го?

 

ВТОРИ ПОЛУХОР

Огромен труд, и нищо пред очите ни.

 

ПЪРВИ ПОЛУХОР

Но и оттам, гдето иде слънцето,

по пътя той не се показа никъде.

 

Строфа

 

ХОР

Но кой ли сега, но кой работлив

рибар, който, без да мигне, лови,

        кой олимпийски бог, или кой

        бо̀сфоров^[23] струен поток

ще каже, ако е видял

        твърдият мъж да броди

        нейде? Да,

        жалко е — аз,

който скитах така и със толкова труд,

не съм бил все пак на верния път,

и сам не знам къде се лута, клетникът.

 

ТЕКМЕСА

Горко ми!

 

ХОР

Чий ближен глас долита из дъбравата?

 

ТЕКМЕСА

Ах, тежко!

 

ХОР

Спечелената в бой Текмеса, клетата

жена, е тук, тя плаче в отчаяние!

 

ТЕКМЕСА

Умрях, отидох, мъртва съм, приятели!

 

ХОР

Що има?

 

ТЕКМЕСА

Аякс, прободен преди миг, прострян лежи

и мечът му е внизан във снагата му!

 

ХОР

        Как ще се върна сега?

Горко ми! О, царю, ти уби

и своя спътник! Аз, нещастен!

О, презлочеста жена!

 

ТЕКМЕСА

Ах, имат място нашите ридания!

 

ХОР

Чия ръка го е сразила, бедния?

 

ТЕКМЕСА

Самият той, бездруго. И забитият

в земята кървав меч говори същото.

 

ХОР

Горко ми! Мое зло! Самин издъхна ти,

незащитен от свои!

А аз, безкрайно тъпият и сляп човек,

не се погрижих! Где,

где

лежи Аякс — злочестникът злоименен^[24]?

 

ТЕКМЕСА

Не бива да го гледате! Със този плащ

ще го обвия цял, защото никой друг,

най-вече свой, не би понесъл гледката —

изригва ручей тъмна кръв от ноздрите

и от оная черна рана кървава!

Какво да сторя? Кой ще вдигне мъртвия?

Къде е Тевкър? Ах, дано се върне той,

та брат му в гроба да положим двамата!

Аяксе клет, какъв бе ти, какъв си днес —

достоен за скръбта и на вразите си!

 

Антистрофа

 

ХОР

Ти трябваше сам, да, трябваше сам,

злочести, на тез безкрайни тегла

        с твърдо сърце да сложиш край.

        Денем и нощем — безспир —

към двамата Атриди ти

        стенеше със враждебна

        мисъл, с яд,

        с болка в гърди.

Ах, голямо начало на страшни беди

бе оня ден, в който започнаха спор

могъщите герои за доспехите!

 

ТЕКМЕСА

Горко ми!

 

ХОР

Прониква остра болка до сърцето ти!

 

ТЕКМЕСА

Горко ми!

 

ХОР

Не се учудвам, че повтаряш воплите —

любим човек току-що си загубила!

 

ТЕКМЕСА

Ти виждаш злото, а пък аз го чувствувам.

 

ХОР

Така е.

 

ТЕКМЕСА

Дете, какъв ярем ни чака в робството,

кои ще бъдат нашите нагледници?

 

ХОР

        Спомняйки тази беда,

ти спомни позорните дела

на безсърдечните Атриди.

Но бог да пази от тях!

 

ТЕКМЕСА

Без божа воля туй не би се случило.

 

ХОР

Премного тежки скърби те ни дадоха.

 

ТЕКМЕСА

Създаде ни заради Одисей това

тегло Палада, дъщерята Зевсова!

 

ХОР

О, в тъмното сърце ни хули, значи, той,

героят многопатил,

и с гръмък смях се смее над бедите ни

от тази лудост! О!

О!

А с него и царете, и Атридите!

 

ТЕКМЕСА

О, нека се присмиват над бедите му

с лудешка радост! Жив не го обичаха,

но в тежък бой ще го оплакват мъртъв те!

Глупци — държат съкровище, но виждат го

едва когато падне от ръцете им!

Горчивата му смърт за тях е сладостна.

Но той е в мир: получи той за себе си

желаното, смъртта, която жаждаше.

Защо да се присмиват над покойния?

Умря от боговете той, а не от тях!

И нека всуе Одисей безчинствува —

Аякс не е сега пред тях — отиде си,

но мен остави в грижи той и в плачове.

 

ТЕВКЪР (зад сцената).

Горко ми!

 

ХОР

Мълчи! Като че ли гласа на Тевкър чух!

И жалбата подхожда на бедата му!

 

ТЕВКЪР

Аяксе, мили! Ах, зеници братови!

Така е, значи, както ми говореха!

 

ХОР

Загина брат ти, драги Тевкре, знай това!

 

ТЕВКЪР

Уви! Уви! Ужасна е съдбата ми!

 

ХОР

И щом е тъй…

 

ТЕВКЪР

                Нещастен аз, нещастен аз!

 

ХОР

… проливай сълзи.

 

ТЕВКЪР

                        Ах, ужасно бедствие!

 

ХОР

Безкрайно, Тевкре!

 

ТЕВКЪР

                        Беден аз! Къде ли е

в троянската земя сега детето му?

 

ХОР

В палатката, само е.

 

ТЕВКЪР (на Текмеса).

                        Доведи го тук

по-бързо, да не би, като оставено

от свойта майка лъвче, враговете ни

да го отмъкнат! Хайде, чуй, помагай ми!

Обичат всички присмеха над мъртвите.

 

ХОР

За него, Тевкре, той поръча приживе

да се погрижиш, както се и грижиш ти.

 

ТЕВКЪР

Най-страшното от всички страшни зрелища,

които моят взор е виждал някога!

Мой днешен път, от всички мои пътища

разтърсил най-болезнено сърцето ми!

Любим Аяксе, щом узнах за твоята

съдба, аз бързо хукнах по следите ти.

Че остър слух премина, сякаш божия

мълва, между войската, че си мъртъв ти.

Когато бях далеч и слушах, стенех аз,

а днес умирам — виждам те пред себе си!

Уви!

 

Открий го, та докрай да видя злото си!

 

О, вид непоносим на дързост гибелна!

О, с колко скърби ме засипа краят ти!

Къде и при кого бих отишъл сега,

щом с нищо не помогнах в теглилата ти?

Навярно Теламон, баща ми, татко ти,

ще ме посрещне благосклонен, радостен,

когато сам се върна? Та и в щастие

той никога не се засмива весело!

И ще мълчи ли? Ще пести ли думите

към незаконен син от проста пленница^[25],

продал от слабост и от малодушие

или с коварство тебе, най-любимия,

за да получи твойта власт и твоя дом?

Така, от старост натежал, той сприхаво

ще дума, без да има основание

за гняв. Накрай, отблъснат и прогонен, аз

ще бъда роб, не волен мъж пред хората.

Това ме чака там, а в Троя — много са

вразите ми, малцина са ми предани.

Смъртта ти ме отрупа с много бедствия!

Какво да сторя? Как да те измъкна аз

от тоя страшен лъскав меч, нещастнико,

връз който си издъхнал? Та разбра ли ти

как, мъртъв, Хектор днес прекъсва дните ти?

 

На двама смъртни в участта се вгледайте,

за бога! Хектор — вързан за извитата

кола с колана, който от Аякс му бе

дарен, — бе късан, докато изпусна дъх.

Аякс, когото той дарува с този дар,

 

умря, като се хвърли върху меча му.

Не е ли този меч кован от фурия,

а поясът — от Хадес, от свирепия

ковач? Бих рекъл, че от боговете са

и тези, па и всички други участи.

Ако това не смятате за правилно,

мислете друго — аз ще мисля своето.

 

ХОР

Не удължавай, а мисли как мъртвия

ще погребеш, какво след миг ще кажеш.

Аз виждам враг — навярно над бедата ни

да се надсмива иде той, злодеецът.

 

ТЕВКЪР

Но кой е този войн, когото виждате?

 

ХОР

Сам Менелай, с чиято рат потеглихме.

 

ТЕВКЪР

Да, виждам го и го познах, наблизо е.

 

МЕНЕЛАЙ (към Тевкър).

Хей, ти, на тебе казвам да не вдигате

трупа с ръце, а тук да го оставите!

 

ТЕВКЪР

Защо така надути са словата ти?

 

МЕНЕЛАЙ

Тъй аз и вождът на войската искаме!

 

ТЕВКЪР

Но няма ли да съобщиш причината?

 

МЕНЕЛАЙ

Защото ние вярвахме, че тръгваме

с приятел и съюзник на ахейците,

а той бил враг, по-злостен от фригийците^[26] —

замислил обща гибел за войските ни

и тръгнал нощем да напада с копие.

И ако бог не бе потъпкал плана му,

днес неговата участ бихме имали,

от най-позорна гибел бихме паднали,

а сам той щеше да е жив. Но стори бог

да падне този бяс върху добитъка.

И затова тук няма мъж, така могъщ,

че да положи в гроб трупа на мъртвия.

Не, хвърлен връз жълтеещите пясъци,

храна ще бъде той на птици-хищници!

Та затова не се гневи разпалено!

Ако не сме го преломили приживе,

днес мъртъв ще го имаме в ръцете си,

дори да не желаеш ти. Че приживе

той ни веднъж не ми послуша думата.

Та признак на развала е, щом простият

човек не слуша словото на властните!

Законите не биха мъдро водили

града, ако боязънта бе липсвала,

и ни войската би се управлявала,

ако със страх и срам не беше пазена.

Мисли си, че дори да си с огромен ръст,

ти можеш да пропаднеш и от малко зло.

Че у когото страх и срам са свързани,

такъв човек добре върви — помнѝ това!

А град, във който има своеволие

и светотатство, запомни, че с времето

след кратък плув ще полети към бездните.

Да, нека има в мен един умерен страх!

И да не мислим, че като постъпваме

тъй, както нам се ще, не ще пострадаме!

Така се движи всичко. Дързък, пламенен

преди бе той — сега пък аз съм гордият.

Та тебе думам да не го погребвате,

за да не паднеш сам със него в гроба му!

 

ХОР

Недей подставя, Менелае, мъдрости,

та после да кощунствуваш над мъртвите!^[27]

 

ТЕВКЪР

Мъже, не бих се чудил, ако някакъв

нищожен мъж, от ниско потекло, греши,

когато онзи, който смята себе си

за благороден, сам греши в словата си.

Но я кажи отново! Значи, ти си го

довел като съюзник на ахейците?

Нима не тръгна сам той, с власт над себе си?

Ти бил ли си му вожд? Кога над хората,

които той взе от дома, си властвувал?

Ти дойде като цар на Спарта, не със власт

над нас. Ти нямаше над него повече

законна власт, отколкото и той над теб!

Като наместник, не като върховен вожд

си тук, та и Аякса да командуваш!

Там, дето имаш власт, владей и с горда реч

наказвай! Него пък — и ти, и другият

стратег да не допуснете — със почести

ще погреба, не плашат ме словата ти!

Не тръгна той на бой заради твоята

жена — тъй както бедните наемници.

Не, неговата клетва го обвързваше^[28],

не ти! Нищожни хора не ценеше той!

Сега — ела със повече вестители

и с вожда! А пред празните ти приказки

не ще помръдна, докато си все такъв!

 

ХОР

Такива думи не обичам в бедствия.

И право да е, хапе неприятното.

 

МЕНЕЛАЙ

С нескромна мисъл е стрелецът, види се!

 

ТЕВКЪР

Изкуство имам, дадено не всекиму!

 

МЕНЕЛАЙ

Как би шумял, да имаше и щит в ръка!

 

ТЕВКЪР

Излизам гол пред твоето оръжие!

 

МЕНЕЛАЙ

Как чудно расне твоят дух с езика ти!

 

ТЕВКЪР

На правия се дава горда помисъл.

 

МЕНЕЛАЙ (с ирония).

Убиецът ми да ликува? Право е!

 

ТЕВКЪР

Убиец ли? Та ти си жив, покойнико!

 

МЕНЕЛАЙ

Спаси ме бог, ала за него — мъртъв бях.

 

ТЕВКЪР

Спасен от бог, пред бога не безчинствувай!

 

МЕНЕЛАЙ

Какво, нима погазвам божи правила?

 

ТЕВКЪР

Ти пречиш да положим в гроб умрелия.

 

МЕНЕЛАЙ

Да, моя личен враг. Не е ли правилно?

 

ТЕВКЪР

Аякс пред тебе като враг стоял ли е?

 

МЕНЕЛАЙ

Ти знаеш — аз го мразех, той ме мразеше.

 

ТЕВКЪР

Разбра, че ти си го измамил в избора.

 

МЕНЕЛАЙ

Не моя — на съдиите е грешката.

 

ТЕВКЪР

Ти можеш да извършиш много подлости!

 

МЕНЕЛАЙ

Беда ще бъде тази реч за някого!

 

ТЕВКЪР

Не повече от туй, що бихме върнали.

 

МЕНЕЛАЙ

Едно чуй: него в гроб не ще положите!

 

ТЕВКЪР

Ще го положим — ето моя отговор!

 

МЕНЕЛАЙ

Видях веднъж човек да вика с груб език —

през буря да потеглят в път моряците.

Гласът му занемя, когато вихърът

на бурята изви — загърнат в плаща си,

остави да го тъпче всеки в кораба.

Така и с тебе, с твоите несдържани

уста. От малък облак мигом бурята

ще ревне и ще стихнат виковете ти.

 

ТЕВКЪР

А аз видях един глупец — над тежките

беди на близки хора да кощунствува.

Съзря го мъж един — на мен приличаше,

със моя гняв — и му изрече следното:

„Приятелю, не струвай зло на мъртвите!

А сториш ли, ще теглиш, запомни това!“

Така предупреждаваше той клетника.

Но аз го виждам днес, и той е, мисля си,

не друг, а ти! Говоря ли загадъчно?

 

МЕНЕЛАЙ

Аз тръгвам. Срамно е да чуят хората,

че те наказвам с думи аз, могъщият!

 

ТЕВКЪР

Върви си! Най-позорното за мене е

да слушам на един глупец брътвежите!

 

ХОР

Препирня ще започне, голяма борба!

Ала колкото можеш, по-бързо върви,

драги Тевкре, и някакъв гроб за Аякс

намери, дето вечно във влажната пръст

той, прославен от всички, ще легне.

 

ТЕВКЪР

Но ето, тъкмо в този миг пристигнаха

жена му и детето му — те двамата

ще се погрижат за трупа на клетника.

 

Ела насам и докосни молитвено

баща си, онзи, който те роди, дете!

Седни като молител и вземи в ръце

коса от мен, от тебе и от майка си —

надгробен дар е тя. Ако от мъртвия

те грабне силом някой сред аргивците,

земята да изхвърли зле злодееца,

родът му да се пресече от корени —

тъй както аз отрязвам тези кичури!

Вземи ги и пази ги! Нека никой враг

не те докосне! Стой прострян до мъртвия!

 

Мъже бъдете вие тук, а не жени!

Бранете го! Сам аз ще дойда, след като

намеря гроб! Нехая за забраната!