Софокъл
Аякс (4)

Първи епизод

Комос

ТЕКМЕСА

Чуйте, корабни хора на вожда Аякс,

потомци на земния син Ерехтей,

ние плачем, защото ни грижа гризе

за далечния дом Теламонов.

Страховитият твърд и мъжествен Аякс,

от свиреп ураган

повален, днес от болест е легнал!

 

ХОР

Но какви теглила ни донесе нощта

вместо прежния мир?

Дъщеря на фригийския цар Телевтант!

Разкажи ни, защото във бой те доби

и с любов те обгражда юнакът Аякс,

та не може сама да не знаеш!

 

ТЕКМЕСА

Ах, но как ли ужасната реч да река?

Ти ще чуеш беда, равнозначна на смърт!

Да, от лудост обхванат, чутовният наш

цар Аякс тая нощ се покри със позор!

Ще го видиш в палатката. С мощни ръце

е разкъсал животни, удавени в кръв!

Сякаш богу е жертви принасял!

 

Строфа

 

        О!

        Страшна вест

        носиш ти за пламтящия

        наш властелин —

непоносима, но и неизбежна!

        Мощните двама царе са я пръснали вече,

        в мощна Мълва

        бързо разраства се тя.

Ах, тръпна от страх пред идещия ден!

Ще загине той, виждаме всички!

Че с ръка на безумец и с кървав меч

сразил

        стадо и пастири, седнали върху коне!

 

ТЕКМЕСА

Ах, беда! Та оттам, та оттам е дошъл

със стадата, които е хванал във плен!

Той закла върху пода една част от тях,

после другите — с меча разсече на две.

Хвана два белоноги овена след туй.

На едина отряза език и глава,

па ги хвърли, а другия — прав, със въже —

той привърза о стълб,

взе голяма юзда — за устата на кон —

и заудря с фучащия, с двойния бич,

като сипеше хули — а тях божество,

не смъртен човек му подсказа.

 

ХОР

 

Антистрофа

 

        Да!

        Дойде час —

        скрили в дрехите своите

        бледни лица, —

оттук да се измъкнем с тайно бягство

        или да седнем при нашите бързи весла

        и поверим

        всичко на кораба лек.

Гърмят към нас двувластните царе

със такива ужасни заплахи!

Аз се плаша да падна, от каменен дъжд^[8]

пребит,

        заедно с него, когото страшен бяс държи!

 

ТЕКМЕСА

О, не — като буйния вятър от юг,

който иде без мълнии, — стихна и той.

Той сега е на себе си, но го боли.

Че когато се вглеждаме в своето зло,

за което у другите няма вина,

остра болка сърцето ни къса.

 

ХОР

Но щом е спрял, това е, смятам, щастие.

По-малко мислим за беди отминали.

 

ТЕКМЕСА

Какво избираш, ако ти е дадено:

щастлив да бъдеш, като мъчиш своите,

или да страдаш с общите страдания?

 

ХОР

Да, жено, по-голямо зло е двойното.

 

ТЕКМЕСА

И тъй, не ний сме болни, ала страдаме.

 

ХОР

Какво говориш? Не разбрах словата ти.

 

ТЕКМЕСА

Додето бе обзет от болестта си, той

бе радостен при цялото си бедствие

и само нас, разумните, измъчваше.

Сега, когато спря и си пое дъха,

той цял е обладан от отчаяние,

а ние — не по-малко отпреди това.

Не се ли удвоява тъй едното зло?

 

ХОР

Съгласен съм. Боя се да не би да е

това бич божи. Но нима в покоя си

не ще се радва, както в болестта си той?

 

ТЕКМЕСА

Не, всичко е така, не се съмнявайте.

 

ХОР

С какво начало го слетя бедата му?

Кажи на мене, който му съчувствувам.

 

ТЕКМЕСА

Ще чуеш всичко — сякаш си присъствувал.

В дълбока нощ, когато всички свещници

угаснаха, той грабна в миг двуостър меч

и без причина тръгна за към изхода.

И аз му казвам с укор: „Какво правиш ти,

Аяксе? Та нали не са те викали

вестители, не си дочул и тръбен звук!

А ти се втурваш! Вредом спят войниците!“

Отвърна кратко с тая всеизвестна реч:

„Жена, жените украсява тяхното

мълчание!“ Разбрах и млъкнах. Спусна се.

Не знам след туй какво му се е случило.

Дойде си, като водеше овързани

волове, виторога плячка, кучета…

Закла едни, високо вдигна други той

и ги насече; трети пък, овързани

като войници, биеше със бича си.

Накрай се втурна срещу сянка някаква

навън, крещейки ту против Атридите,

ту срещу Одисей, и се заливаше

от смях, че бил им причинил такъв позор!

Завтече се отново към палатката

и късно след това дойде на себе си.

И щом видя потънал в кърви шатъра,

той блъсна с рев главата си. Над мъртвите

тела се свлече, седна сред избитите

овни, заскуба с две ръце косите си.

И дълго време тъй стоя в безмълвие.

А после ме заплаши със ужасна реч,

ако не му разкажа за бедата му.

Запита ме какво му се е случило.

Уплашена, разказах му, приятели,

каквото аз самата бях научила.

Тогава той простена със ужасен стон —

тъй както по-преди не бях го чувала.

Той смяташе, че само малодушният

и слаб човек издава тия стонове,

и мълком, без отчаян плач и викове —

тъй както глухо бик мучи, — простенваше.

Сега, улучен от такава зла съдба,

неял, непил, седи посред убитите

от меча му животни. Неподвижен е.

И той бездруго ще избърши някаква

беда, че все това говори, плачейки.

Но, скъпи, затова съм и дошла при вас —

елате, помогнете, ако можете!

Че той ще чуе своите приятели!

 

ХОР

Текмесо, ти говориш страшни работи!

Аякс обзет от пристъп на безумие!

 

АЯКС (от палатката).

О, горко ми, горко!

 

ТЕКМЕСА

И нещо повече. Нима не чувате

Аякс? Какъв ужасен вик надава той!

 

АЯКС (от палатката).

О, горко ми, горко!

 

ХОР

Навярно страда или пък предишните

страдания сега гнетят душата му.

 

АЯКС (от палатката).

Сине мой, сине мой!

 

ТЕКМЕСА

Горко ми! Еврисаке скъпи, вика те!

Какво ще прави той? Къде си? Бедна аз!

 

АЯКС (от палатката).

За Тевкър викам! Де е Тевкър? Вечно ли

по плячка скита той? А тук — загивам аз!

 

ХОР

В съзнание изглежда. Отворете му.

А може да го хване срам от мен дори.

 

ТЕКМЕСА

Отварям, ето. Можете да видите

какво е сторил, как е и самият той.

Комос

Първа строфа

 

АЯКС

Уви!

Мои скъпи моряци! Сред скъпите мен

само вие зачетохте дълг и закон!

О, гледайте какви вълни на буря кървава кръжат

от всички страни край мен!

 

ХОР (към Текмеса).

Аз виждам колко право си говорила.

Безумен е, показват и делата му!

 

Първа антистрофа

 

АЯКС

Уви!

Вие, мои помощници в морския път,

вий, които въртите веслата безспир!

Еднички вас аз виждам днес на помощ в моята беда!

Убийте ме бързо тук!

 

ХОР

Не казвай зло! Не умножавай своите

беди, недей лекува с лошо — лошото!

 

Втора строфа

 

АЯКС

Ти виждаш ли мен, юначния мъж,

безстрашния в бой пред лютия враг —

с ужасна ръка сред кротки стада!

Ох, присмех мой! Без чест съм аз, наистина!

 

ТЕКМЕСА

Не казвай тъй, Аяксе, царю, моля те!

 

АЯКС

Махни се вън! Отивай си! Излез оттук!

О — о̀! О — о̀!

 

ХОР

О, аз те моля, слушай, размисли добре!

 

АЯКС

Нещастник! Оставих злодеите

на воля да живеят,

        а нападнах витороги бици и стада кози

и тъмната им кръв пролях!

 

ХОР

Защо се вайкаш за неща извършени?

С това не ще поправиш нищо сторено!

 

Втора антистрофа

 

АЯКС

Ти — с блудния взор, ти — вечно готов

за всякакво зло, ти — син на Лаерт,

най-мръсен подлец във нашта войска!

Ти може би сега се смееш весело!

 

ХОР

От бог е всеки тъжен или радостен.

 

АЯКС

О, да го видя!… Нищо, че съм тъй сломен!

О-о̀! О-о̀!

 

ХОР

Бъди смирен! Не виждаш ли бедата си?

 

АЯКС

О, Зевсе, баща на предците ми!^[9]

Как бих могъл да смажа

        своя враг, подлеца хитър, и двувластните царе,

и сам най-сетне да умра?

 

ТЕКМЕСА

Щом искаш туй, поискай и за мене смърт.

Защо ли ще живея аз, щом ти умреш?

 

Трета строфа

 

АЯКС

Уви!

Ти, мрак, мой светъл зрак!

Ти, адска тъмнина, най-светлата за мен!

Вземи, вземи ме ти за свой поселник!

Вземи ме — недостоен съм от днес

да гледам боговете аз

и смъртните с надежда за подкрепа!

        Зевсовата дъщеря^[10],

        мощната богиня, днес

до смърт ме покри с позор.

        Накъде сега да бягам?

        Где ли бих се прислонил?

Та нали загина вече всичко, скъпи мои?

Аз луд сред плячката лежа,

а цялата войска се втурва

        с меч да ме срази!

 

ТЕКМЕСА

О, бедна аз! Така мълви той, гордият

герой! Това той нивга не допущаше!

 

Трета антистрофа

 

АЯКС

Уви!

Ти, шумен морски път!

Приморски пещери, и ти, крайбрежен лес!

О, колко дълго, колко дълго вече

около Троя вие ме държахте!

Но днес лишен, лишен от дъх

съм аз! И — който мисли, нека знае!

        О, скамандрови струѝ^[11]

        на съседния поток,

добри към войската! Вий

        няма да съзрете вече

        мен — и нека изрека

        горди речи — друг такъв сред войните ни Троя

не е видяла досега

да дойде от Елада! Срамно

        тук съм проснат аз!

 

ХОР

Да спра ли тази реч, да те оставя ли?

Не зная. Ти си в бездна от нещастия!

 

АЯКС

Ай, ай! Дали съм мислил аз, че името

Аякс е тъй съзвучно на бедата ми!^[12]

Днес мога да рева по два, по три пъти,

ай, ай! Такова зло ме е постигнало!

В троянската земя баща ми някога,

спечелил сред войската първи дарове,

дойде дома си на върха на славата.

А аз, синът му, стигнах тук, сред същите

места на Троя, с не по-малко воини,

извърших не по-малко славни подвизи —

а гина незачетен от аргивците.

Ала едно за мен е, мисля, сигурно:

ако Ахил бе жив, ако доспехите

присъждаше той сам на най-юначния,

владял ги бих единствен аз, и никой друг.

Но — на безчестния хитрец ги дадоха

Атридите, а мене пренебрегнаха!

И ако мисълта ми и очите ми

от свойта цел не бяха се отвърнали,

те нямаше да бъдат вече съдници.

Но щерката на Зевс, горгонооката^[13],

когато дигнах срещу тях ръцете си,

ме заблуди, изпрати ми безумие —

окървавих ръцете си в добитъка!

Сега се смеят, че са ми убягнали,

че не сполучих! Но когато бог рече,

страхливецът убягва на могъщия.

Сега — какво да правя аз? Противен съм

на боговете, мразят ме аргивците,

омразен съм на Троя, на полята й.

Да тръгна за дома си, през Егейското

море, като оставя тук Атридите?

Ала с какви очи ще гледам татко си,

цар Теламон? И как ли би понесъл той

да ме посрещне без победни дарове,

когато сам е увенчан от славата?

О, не това! Да тръгна срещу Троя и

нападайки един след друг троянците,

да сторя нещо славно и умра накрай?

Ала това е радост за Атридите!

Не, не, ще трябва да намеря някаква

възможност — та да види моят стар баща,

че аз не съм роден от него без сърце!

Позорно е мъжът да иска дълги дни,

ако не вижда край на теглилата си.

Каква отрада ще ми носят дните ми?

Че приближават и оттеглят края ми!

Не бих ценил, за мен би бил нищожество

човек, запален от надежди глупави.

Или щастлив живот, или красива смърт

желае благородникът. Ти всичко чу.

 

ХОР

Човек не ще рече, че казваш чужда реч,

Аяксе, — тя е рожба на главата ти.

Но спри, предай на своите приятели

да водят мисълта ти и не се грижи!

 

ТЕКМЕСА

Аяксе, царю, от съдбовно бедствие

по-страшно зло не са видели хората.

Самата аз съм чедо на свободен мъж —

на най-богатия човек във Фригия.

А днес съм в робство. Вярвам, бог и твоята

ръка решиха тъй. Затуй, споделяйки

леглото ти, за тебе мисля с преданост.

Сега, пред Зевса, бога на огнището,

пред любовта, с която се обвързахме,

те моля — не допущай враговете ти

да ме петнят, недей ме дава никому!

Ако умреш, ако сама остана аз,

мислѝ, че още този ден аргивците

насила ще ме отвлекат с детето ти,

че в тежко робство ще тече животът ми.

И някой ще рече сред господарите

горчиви думи: „Гледайте съпругата

на цар Аякс, на първия сред войните!

Каква робия след какъв благат живот!“

Така ще казват. Мен ще погне зла съдба,

но с теб и с твоя род ще бъдат хулите.

Мисли, нима ще изоставиш татко си

в печалните му старини и майка си,

превита под годините! Тя толкова

се моли да се върнеш вкъщи жив и здрав!

Детето съжали! Ако, откъснато

от грижен взор, без теб, го вземат вражите

нагледници на сироти, — каква беда

оставяш ти, умирайки, на двама ни!

Аз нямам на какво да спра очите си

освен на тебе. Ти разби със копие

града ми. А от друга гибел моите

родители са днес на ада жители.

И кой ще ми е, вместо теб, отечество,

и кой — богатство? В тебе е съдбата ми!

Спомни си и за мене ти — че длъжен е

мъжът да помни де е вкусил щастие.

Че любовта любов поражда винаги.

Забрави ли човек благодеяние,

за него става чуждо благородството.

 

ХОР

Аяксе, царю, имай състрадание —

тъй както аз, — и одобри словата й!

 

АЯКС

Похвала ще получи от устата ми,

ако изпълни моето желание.

 

ТЕКМЕСА

Аяксе! Скъпи! Всичко бих извършила!

 

АЯКС

Тогава дай да видя тук детето си!

 

ТЕКМЕСА

Не, аз го отстраних от тези ужаси.

 

АЯКС

От туй ли зло, или от други работи?

 

ТЕКМЕСА

Да не умре, ако те види, бедното!

 

АЯКС

Това при участта ми е естествено.

 

ТЕКМЕСА

За всичко туй сама го възпрепятствувах.

 

АЯКС

Аз одобрявам умните ти действия.

 

ТЕКМЕСА

Кажи сега, с какво бих ти помогнала?

 

АЯКС

Да му продумам искам, да го видя тук!

 

ТЕКМЕСА

Да, то е близо, пазят го прислужници.

 

АЯКС

Какво тогава пречи да присъствува?

 

ТЕКМЕСА (към Еврисак).

Дете, баща ти те зове.

 

                                Прислужнико,

ти, който си го хванал, доведи ми го!

 

АЯКС

Но иде ли, или не те е чул дори?

 

ТЕКМЕСА

Хей тук е, близо, води го прислужникът.

 

АЯКС

Вдигни, вдигни го, дай го тук! Без страх ще е,

когато гледа прясната пролята кръв,

ако е моя рожба той наистина!

Той трябва да се закали в суровия

характер на баща си, като мен да е!

Бъди, мой сине, по-честит от татко си,

а в другото — приличай му, и лош човек

не ще излезеш. И все пак, завиждам ти,

че не разбираш моите нещастия.

Не мислиш, и прекрасни ще са дните ти,

додето вкусиш радост и страдание.

Тогава покажи на враговете ми

какъв си ти и на какъв баща си син!

В простора дишай дотогава — младото

сърце да крепне и да радва майка ти.

Не ще ти хвърли никой сред ахейците

позор, макар че аз ще съм далеч от теб.

Оставям ти могъщ бранител — смелия,

юначен Тевкър, па макар сега да е

далече той, по лов у неприятеля.

Вий, хора на морето с тежки щитове!

И вам възлагам службата приятелска

на него да обадите заръката —

да отведе сина ми във родината,

при Теламон, при Ерибея — майка ми,

та той да ги подкрепя в старините им,

додето слязат в адовите кътища.

И ни врагът, ни някой съдник моите

доспехи ще раздава на ахейците.

 

Дете, вземи това, че то на тебе е

наречено — със здраво шити ремъци

е моят седмокож непробиваем щит.^[14]

А другото ще бъде с мен погребано.

 

Ала детето бързо поеми сега!

Заключвай тук и не плачи пред шатъра!

Жената винаги обича воплите!

Заключвай! Не нарежда песни умният

лечител, щом е нужен нож за болката!

 

ХОР

С тревога слушам твоето желание.

Тъй остър не харесвам аз езика ти.

 

ТЕКМЕСА

Какво си ти намислил, господарю мой?

 

АЯКС

Не питай, не дири! Бъди въздържана!

 

ТЕКМЕСА

Треперя, ах! Не ни оставяй — моля те

за твоето дете и за безсмъртните!

 

АЯКС

Измъчваш ме! Не знаеш ли, че дългове

към боговете нямам вече никакви?

 

ТЕКМЕСА

Смирено говори!

 

АЯКС

                        Кажи го другиму!

 

ТЕКМЕСА

Не чуваш ли?

 

АЯКС

                        Премного си приказвала!

 

ТЕКМЕСА

Треперя, царю!

 

АЯКС (към прислужниците).

                        Бързо, хей, заключвайте!

 

ТЕКМЕСА

Постой, за бога!

 

АЯКС

                        Струваш ми се глупава,

щом искаш днес да обуздаеш нрава ми!