Софокъл
Аякс (2)

Пролог

АТИНА

Лаертов сине, винаги съм виждала

как дириш да поставиш в изпитание

врага си. Днес те гледам при моряшките

палатки на Аякс, при най-далечните, —

отдавна дебнеш и се взираш в пресните

следи от него, за да видиш там ли е,

или пък не. Отиваш към целта си ти —

ти душиш като кучка от Лакония.

Аякс е вече вътре. От главата му

се стича пот и капки кръв — от меча му.

Недей се взира вече във вратата му,

а ми кажи защо е туй усърдие.

Аз всичко знам и бих те посъветвала.

 

ОДИСЕЙ

Глас на Атина! Глас на най-любимата!

Как ясен за слуха и за сърцето ми

е твоят глас, макар че си невидима —

тръба е сякаш медна от Тирения!

Ти пак разбра, че се въртя във дирите

на враг — следя Аякса, щитоносеца.

Не друг, а него дебна вече толкова.

Направи той едно невероятно зло

нощес — ако това е той, разбира се.

Не знаем нищо точно и се лутаме.

И аз самин се впрегнах в тази работа.

Животните, които бяха в плячката, —

избити от човек, изклани виждаме

до крак, а с тях убити и пазачите.

Над него падат всички обвинения.

Видял го бил един от съгледвачите

да тича с кървав меч в ръце през равното

поле и ми разказа всичко. Втурнах се

веднага по следите му. Познах едни,

но други — не, и сам не знам чии са те.

Навреме тук си ти. Във всичко твоята

ръка ще ме напътва както винаги.

 

АТИНА

Знам, Одисее. Аз те пазя в пътя ти

и ще ти бъда в този лов съюзница.

 

ОДИСЕЙ

А моят труд, богиньо, ще успее ли?

 

АТИНА

Напълно. Тая работа е негова.

 

ОДИСЕЙ

Защо е предприел това безумие?

 

АТИНА

Бе гневен за доспехите Ахилови.^[1]

 

ОДИСЕЙ

Ала защо е връхлетял добитъка?

АТИНА

Той смяташе, че го обагря вашта кръв.

ОДИСЕЙ

Това ли бил намислил за аргивците?

 

АТИНА

И би го сторил, ако аз бездействувах.

 

ОДИСЕЙ

Какъв безумен план е бил в главата му!

 

АТИНА

Излезе нощем тайно, срещу всички ви…

 

ОДИСЕЙ

Достигна ли до нас и до палатките?

 

АТИНА

… и спа пред двете шатри на стратезите^[2].

 

ОДИСЕЙ

И как сдържа ръката, кръв жадуваща?

 

АТИНА

Възпрях го аз от радостта на луд човек,

изпратих му рояк измамни образи

и го отвърнах към неподелените

стада, които пастири наглеждаха.

Той връхлетя. В кръв падаха воловете.

Разеше, като мислеше, че двамата

Атриди, или този, или онзи вожд,

напада и съсича сам, с ръката си.

Той тичаше, обхванат от безумие,

а аз го тласках и заплитах в страшно зло.

Когато стихна туй кръвопролитие,

овърза всички оцелели бикове

и ги поведе със овцете, смятайки,

че не добитък е повел, а воини.

Сега ги бие, вързани в палатката.

Ще ти покажа ясно лудостта му аз,

та да разкажеш всичко на аргивците.

Спокоен стой, не бой се от нещастие

пред него! Аз ще отклоня очите му

от тебе и не ще те забележи той.

 

Хей, ти! Ти, който окова в белезници

ръцете на пленените, ела насам!

Аяксе, тебе позовах! Излез навън!

 

ОДИСЕЙ

Какво, Атѝно? Не, недей го вика!

 

АТИНА

Не се страхувай, запази мълчание.

 

ОДИСЕЙ

Но нека си остане вътре, моля те!

 

АТИНА

Защо пък? Та нима не бе и той човек?

 

ОДИСЕЙ

Но той ми беше враг, и днес е същият!

 

АТИНА

Приятен е смехът над враговете ни.

 

ОДИСЕЙ

Не, стига ми да си стои в палатката.

 

АТИНА

Какво, страхуваш се да видиш луд човек?

 

ОДИСЕЙ

Не бих отбягвал, ако бе на себе си.

 

АТИНА

До него да си — пак не ще те види той.

ОДИСЕЙ

Но как така, не виждат ли очите му?

 

АТИНА

О, да, но аз ще хвърля мрак в зениците.

 

ОДИСЕЙ

Да, всичко става, щом е воля божия.

 

АТИНА

Мълчи, не се движи и стой на мястото!

 

ОДИСЕЙ

Оставам, но — да можех да не бъда тук!

 

АТИНА (обръщайки се към палатката на Аякс).

Ехей, Аяксе! Викам те за втори път!

Така ли тачиш своята съюзница?

 

От палатката излиза Аякс

с кървав бич в ръка.

 

АЯКС

Здравей, здравей, Атино, дъще Зевсова!

Добре дошла! Ще увенчая храма ти

със многозлатен дар — заради плячката.

 

АТИНА

Добре. Но друго ми кажи: обагри ли

с кръвта на войните аргивски меча си?

 

АЯКС

Да, мога да ти се похваля, сторих го.

 

АТИНА

А вдигна ли ръка срещу Атридите?

 

АЯКС

Така, че с мен не ще се гаврят никога.

АТИНА

Загинали са, ако схващам правилно.

 

АЯКС

Да вземат мъртви моето оръжие!

 

АТИНА

Така. Ами синът Лаертов? Как е той?

Каква съдба го сполетя? Избяга ли?

 

АЯКС

За хитрата лисица ли е думата?

 

АТИНА

За Одисей, с когото сте съперници.

 

АЯКС

Седи там, вътре, вързан. Него най ценя —

не искам още да умре, владичице.

 

АТИНА

Какво би сторил и спечелил повече?

 

АЯКС

На стълб ще го привържа пред палатката…

 

АТИНА

Какво ще правиш след това с нещастника?

 

АЯКС

… и с бича ще го бия до умиране.

 

АТИНА

Недей опозорява тъй нещастника!

 

АЯКС

Атѝно, всичко друго бих изпълнил аз,

но той ще ми плати така, не иначе!

 

АТИНА

Така стори, щом тъй е на сърцето ти.

Недей пропуща нищо от решеното.

 

АЯКС

Отивам да се заловя, но, моля те,

и занапред бъди ми ти съюзница!

 

АТИНА

Да, Одисее, виж каква е силата

на боговете. Срещал ли си друг човек,

по-умен и по-храбър в тежки мигове?

 

ОДИСЕЙ

Не зная друг. Нещастник! Съжалявам го,

макар че ми е враг, защото в страшно зло

е тъй заплетен! Мисля за съдбата му

не повече, отколкото за своята.

Аз виждам, ние, хората, сме призраци

и само празни сенки — нищо повече!

 

АТИНА

Видя го ти — затуй не казвай никога

надменна дума към небето, никога

не бивай горделив, ако си по-могъщ

от другите със сила и съкровища,

защото рухват и възхождат хората

в едничък само ден. Благоразумния

обичат боговете, мразят лошия.