Софокъл
Аякс (5)

Първи стазим

ХОР

 

Първа строфа

 

        Славни Саламине! Ти

честит лежиш посред вълните,

и всички всякога те славят!

Но аз бедняк!

        Много време вече мина,

откакто тук,

        сред идейските ливади^[15],

        вечно сам, напуснат, аз лежа,

измъчван от всеки ден,

в сърцето с ужасен страх,

че иде и моят час

да сляза в тъмни страховити бездни!

 

Първа антистрофа

 

        Ето че неизлечим,

обзет от божията лудост,

Аякс е ново зло за мене!

А него ти

        в люти битки изпроводи

изпълнен с мощ.

        Днес за близките си той е

        страшна скръб с ума си помрачен!

А прежните му дела,

дела на отличен мъж,

изчезнаха без следа

за жалките Атрееви потомци.

 

Втора строфа

 

И може би в сетните свои дни, сред бя-

ла старост, майка му ще чуе,

че болен, че луд е Аякс!

        Горък плач, горък плач!

        Не с тих глас на славей тя, бедната, ще плаче

        в този ден, а със вик

        остропронизващи песни

        ще зареди, а скръбна длан

        по гърдите й ще кънти.

И белите коси с ръце ще скубе.

 

Втора антистрофа

 

Да, по-добре в ада да иде лудият цар,

той, който по баща е първи

в ахейския храбър род.

        Не със предишната

        мисъл вече е той — блуждае днес умът му.

        Татко бедни, каква, каква ужасна участ

        днес е заплашила твоя син!

        Нея никой в рода на Еак^[16]

освен Аякс до днес не е изпитал!