Софокъл
Аякс (11)

Екзод

 

ТЕВКЪР (към Хора).

Побързах, тъй като видях върховния

вожд Агамемнон устремен към нас сега.

И сигурен съм — ще развърже зъл език.

 

АГАМЕМНОН

Донасят ми, че против нас със дръзка реч

си бил посмял да лаеш безнаказано —

ти, син на някаква военнопленница!

Да бе роден от майка благородница,

ти би се хвалил, би хвърчал из въздуха

затуй, че ти — нищожник — браниш нищото^[32]!

И си твърдял, че не като началници

над всички — и над теб — сме тук пристигнали,

че той, Аякс, дошъл като народен вожд!^[33]

Не е ли срам от роб това да слушаме?

Срещу кого си кряскал тъй наперено?

Без мене той къде вървя, къде стоя?

Та нямат ли сега мъже ахейците?

За жалост, обявихме състезание

за славните Ахилови оръжия,

когато, според Тевкър, сме престъпници,

когато, и сразени, не признавате

присъдата на повечето съдещи,

а с хули неуморно ни обсипвате

или в тила коварно ни нападате!

Не е възможно по такива начини

да се насажда право и законен ред!

Нима да пренебрегнем победителя

и да поставим най-напред последния?

Не можем да търпим това! Не едрите,

не плещестите хора са най-сигурни:

победа имат вред — благоразумните!

И волът със могъщите си хълбоци

под малкия камшик върви по пътя си.

И тебе с този цяр ще излекуваме,

ако не се сдобиеш с ум отнякъде!

Днес той не е жив, той е мъртъв, сянка е,

а ти — ти хулиш и говориш дързости.

Свести се! Като знаеш потеклото си,

ела тук с някой, който е свободен мъж,

та той да каже вместо тебе твоето!

А аз не искам да те слушам повече,

защото не разбирам реч на варварин!^[34]

 

ХОР

Мислете, вразумете се и двамата!

Не мога да ви кажа нещо по-добро!

 

ТЕВКЪР

Как бързо благодарността към мъртвите

изчезва! Обвинение в предателство!

За тебе той не промълви ни думица,

Аяксе, — а за него ти живота си

тъй често на опасности излагаше!

Да, всичко туй изчезна запокитено!

 

Ти, който каза думи тъй безсмислени,

не си ли спомняш, че когато бяхте се

затворили зад вала и животът ви

бе свършен, той се втурна сред противника

и ви избави сам? А вече пламъкът

обхващаше моряшките седалища

откъм носа и Хектор пряко насипа

към корабите вихрено се носеше.^[35]

И кой го спря? Не той ли, който никога

не бил излизал против неприятеля?

Постъпката му вий не одобрихте ли?

Когато срещу Хектор той — гърди с гърди —

излезе не принуден, а по жребие,

не пусна късче пръст от малодушие,

а камъче, и то сред всички жребия

от шлема красногрив изскочи пъргаво.^[36]

Да, той постъпи тъй, а с него винаги

бях аз — аз, робът, син на майка варварка!

С какви очи говориш туй, нещастнико?

Нима не знаеш, че баща на татко ти

е старият Пело̀п, фригиец, варварин,

и че Артрей, баща ти, на ужасен пир

пред брат си сложил гозба от децата му?

А майка ти е критянка^[37], и чужд човек

баща й бил заварил с нея някога,

та я захвърлил да насити рибите!

Такъв си, а петниш рода на този мъж!

Аз, който по баща съм Теламонов син —

на онзи, който, отличен сред войните,

взе за съпруга майка ми, която бе

царкиня, дъщеря Лаомедонтова

и рядък дар от славния Алкменин син;

аз, знатен, син на двама благородници,

да се погавря с него, с кръвно близкия,

когото ти подир такова бедствие

отритваш непогребан и не се червиш?

Но запомни, че ако него хвърлите,

ще хвърлите телата и на трима ни!

За мен е слава да умра пожертвуван

за своя собствен брат, а не за твоята

жена или за таз на брат ти! Не за мен —

за себе си мисли! Че оскърбиш ли ме,

ще пожелаеш сам да бъдеш винаги

страхлив, но не и спрямо мене дързостен.

 

ХОР

Цар Одисее, ти дойде в удобен миг,

ако пристигаш да развържеш възела.

 

ОДИСЕЙ

Какво, мъже? Аз чух вика на двамата

Атриди отдалеч над тоя славен труп.

 

АГАМЕМНОН

Да, царю, Одисее! Та не чухме ли

хей от тогова най-позорни приказки!

 

ОДИСЕЙ

Какви? Аз бих простил, ако на хулните

слова човек отвръща с реч ругателна.

 

АГАМЕМНОН

Обидих го, че той ми стори същото.

 

ОДИСЕЙ

Какво ти стори, как ти е навредено?

 

АГАМЕМНОН

Той казва, че не ще остави мъртвия

без гроб и ще го погребе напук на мен.

 

ОДИСЕЙ

Ако говоря искрено, ще бъда ли

и занапред сред твоите приятели?

 

АГАМЕМНОН

Кажи. Бих бил безумен инак — ти си ми

най-първият приятел сред аргивците.

 

ОДИСЕЙ

Тогава слушай! Не оставяй, моля те,

да го лишат от гроб така безмилостно!

Не бивай в плен на яростта си никога!

В омразата си не потъпквай правдата!

Той бе за мене първи враг сред войните,

откакто взех прочутите оръжия.

И въпреки че беше враг, аз никога

не бих го позорил така, отричайки,

че след Ахил той беше най-отличният

сред нас, които стигнахме под Ѝлион.

Неправо го отрупваш ти с безчестие.

Не него ще обидиш, а свещения

закон. Не бива, след като умре човек,

да му вреди добрият, па и враг да е!

 

АГАМЕМНОН

И ти ли спориш с мен заради мъртвия?

 

ОДИСЕЙ

Да. Мразех го, докле това бе доблестно.

 

АГАМЕМНОН

Не бива ли да бъде под нозете ми?

 

ОДИСЕЙ

Недей се радва на облага пагубна!

 

АГАМЕМНОН

Да, трудно е да спазва царят светото.

 

ОДИСЕЙ

Но право казват: вслушвай се в приятели.

 

АГАМЕМНОН

Добрият трябва да зачита вожда си!

 

ОДИСЕЙ

Спри! Пак си цар, когато слушаш своите!

 

АГАМЕМНОН

Помни кому оказваш тези почести!

 

ОДИСЕЙ

Той бе мой враг, ала и благородник бе.

 

АГАМЕМНОН

Какво? Ще почетеш трупа на мъртъв враг?

 

ОДИСЕЙ

Да, доблестта му победи враждата ми.

 

АГАМЕМНОН

Това светът нарича безхарактерност!

 

ОДИСЕЙ

Мнозина близки стават неприятели.

 

АГАМЕМНОН

И ти ми хвалиш тяхното приятелство?

 

ОДИСЕЙ

Не, лоши люде аз не хваля никога.

 

АГАМЕМНОН

Ти искаш да ни смятат за страхливци ли?

 

ОДИСЕЙ

О, не — за най-добри сред всички елини.

 

АГАМЕМНОН

И, значи, да допусна погребение?

 

ОДИСЕЙ

Да, ей сега ще ида и самият аз.

 

АГАМЕМНОН

Едно са всички. Всеки гледа себе си.

 

ОДИСЕЙ

Кого да гледам повече от себе си?

 

АГАМЕМНОН

Не аз, а ти поемаш тази работа.

 

ОДИСЕЙ

Във всеки случай твоя ще е славата.

 

АГАМЕМНОН

Добре, но знай едно: от уважение

към тебе бих направил още повече.

А той за мен и тук, и в преизподнята

ще бъде враг. Свободен си да действуваш.

 

ХОР

А който каже, че не си роден мъдрец

при този ум, — глупец е, Одисее, той!

 

ОДИСЕЙ

Сега на Тевкър аз ще кажа: враг му бях,

ала от днес съм му приятел. Заедно

желая да положим в гроб умрелия

и да му въздадем онези почести,

които се дължат на най-достойните.

 

ТЕВКЪР

Отлични Одисее, похвалявам те!

Измамиха ме моите предчувствия.

Бе най-лют враг за него ти сред войните

и все пак му помогна: че единствен ти

не позволи да се погаврят с мъртвия —

тъй както обладаният от лудост вожд

и неговият кръвен брат желаеха

да го захвърлят незарит, покрит с позор.

Отецът-властник на Олимп, суровата

Ериния и Правдата-вършителка

да ги погубят зле — че те желаеха

да хвърлят този мъж на поругание!

А пък за тебе, за сина на стария

Лаерт, боя се да ти дам до гроба му

да се докоснеш, да не би на мъртвия

това да е противно. Ала в другото

помагай, доведи и свои воини.

А аз ще свърша всичко друго. Знай добре,

че ние за отличен мъж те смятаме.

 

ОДИСЕЙ

Аз исках. Ала щом е нежелателно

това, съгласен съм със теб, отивам си.

 

ТЕВКЪР

И това е достатъчно. Ние стоим

вече дълго. Сега — изкопайте му гроб

вие тук, а пък вие триножник висок

поставете сред огъня, както е ред

при измиване свето.

Неколцина от шатъра да донесат

онези доспехи, които Аякс

под щита си е носил. Дете, докосни

своя татко с любов, привдигни го със мен

според своите сили — че тъмната кръв

от горещите още съсъди струи!

Нека всички, които присъствуват тук

от приятелско чувство, побързат сега —

към прекрасния, храбрия воин Аякс

нека сетния дълг да изпълнят!

 

ХОР

Като гледа, човек вижда много неща.

Ала никой не може да каже какво

ще настане, преди да го види.