Едуард Морган Форстър
Хауардс Енд (39)

Глава XXXIX

Чарлс и Тиби се срещнаха на Дюси Стрийт, където последният бе отседнал. Срещата им бе кратка и абсурдна. Нямаха нищо общо помежду си, освен английския език и се опитаха с негова помощ да изразят онова, което никой от двамата не разбираше. Чарлс виждаше в Хелън семейния враг. Той бе избрал нея като най-опасна от Шлегелови и въпреки че бе ядосан, изгаряше от нетърпение да каже на жена си колко прав е бил. Веднага беше решил — момичето трябва да се махне, преди да ги е опозорило още повече. Ако изникнеше подходящ случай, можеше да я омъжат за някой негодник или вероятно за глупак. Но това беше само една отстъпка пред морала и не влизаше в основния му план. Честна и откровена бе неприязънта на Чарлс и миналото се разстилаше много ясно пред него; омразата е изкусен словослагател. През ума му минаха всички случки в похода на Шлегелови, като че бяха отделни глави в бележник; опитът да се компрометира брат му, завещанието на майка му, сватбата на баща му, нанасянето на мебелите, разопаковането им. Още не беше чул за молбата за пренощуването в Хауардс Енд; това трябваше да бъде техният най-сполучлив ход и подходящата възможност за него. Вече чувствуваше, че Хауардс Енд е целта и въпреки че не обичаше къщата, беше решил да я защищава.

Тиби, от друга страна, нямаше мнение. Стоеше над условностите; сестра му имаше право да върши това, което според нея е правилно. Не беше трудно да стои над условностите, след като не оставяше заложници сред тях; мъжете винаги могат да зачитат условностите по-малко от жените, а един ерген, който е финансово независим, изобщо няма нужда да се сблъсква с трудности. За разлика от Чарлс Тиби имаше достатъчно пари; неговите предшественици ги бяха спечелили за него и ако той скандализираше хората в една квартира, просто трябваше да се премести в друга. Това бе незаангажираност без състрадание — едно отношение толкова фатално, колкото и напрегнатостта; върху него можеше да бъде издигната една малка студена култура, но не и изкуство. Сестрите му бяха видели семейната опасност и никога не забравяха да понамаляват златните островчета, които ги бяха издигнали над морето. Тиби отдаваше всичко хубаво на самия себе си и затова презираше борещите се и тези под водата.

Оттук произлизаше и абсурдността на срещата; пропастта между тях бе както икономическа, така и духовна. Но няколко факта имаха стойност — Чарлс настояваше да ги получи с безочливост, на която студентът не можеше да се противопостави. На коя дата бе заминала Хелън за чужбина? При кого? (Чарлс силно желаеше да свърже скандала с Германия). После, променяйки тактиката, каза грубо:

— Съзнавате, предполагам, че вие трябва да защищавате сестра си?

— В какъв смисъл?

— Ако някой мъж се отнесе така към сестра ми, ще го надупча с куршуми, но може би на вас ви е безразлично.

— Съвсем не ми е безразлично — протестира Тиби.

— Тогава кого подозирате? Говорете открито, човече. Все трябва да подозирате някого.

— Никого. Не мисля, че е така. — Той неволно се изчерви. Беше се сетил за сцената в квартирата си в Оксфорд.

— Криете нещо — каза Чарлс. Така както протичаше разговорът, той щеше да се справи с него. — Когато я видяхте за последен път, спомена ли тя нечие име? Да или не? — изгърмя той и Тиби подскочи.

— Пред мен тя спомена едни приятели, семейство Баст…

— Кои са те?

— Хора… нейни приятели от сватбата на Иви.

— Не си спомням. Но… господи боже! Спомних си. Леля ми разказа за някаква измет. Беше ли погълната от тях, когато я видяхте? Мъж има ли? Тя говори ли за него? Или… погледнете ме… имали ли сте някакво вземане-даване с него?

Тиби не отговори. Без да иска, той не бе оправдал доверието на сестра си; не се интересуваше достатъчно от човешкия живот, за да разбере накъде ще доведат нещата. Изпитваше дълбоко уважение към честността и неговата дума, веднъж дадена, винаги досега бе спазвана. Той бе силно раздразнен — не само за злото, което бе причинил на Хелън, но и за пукнатината, която бе открил в собствената си същност.

— Разбирам, той ви е доверил всичко. Те са се срещнали във вашата квартира. О, какво семейство, какво семейство! Да пази бог бедния ми баща.

И Тиби се намери сам.