Едуард Морган Форстър
Хауардс Енд (38)

Глава XXXVIII

Трагедията започна съвсем спокойно и както много други разговори, с умелото изтъкване на превъзходство от страна на мъжа. Хенри я чу да се разправя с файтонджията, излезе и постави човека, който бе започнал да става груб, на мястото му, а след това я поведе към няколкото стола на тревата. Доли, на която „не бяха съобщили“, изскочи навън с покана за чай. Той не пожела и каза да се махне настрана бебешката количка, тъй като искаха да останат сами.

— Но мъничкото не може да ви слуша; няма и девет месеца — защити го тя.

— Не съм казал това — отвърна рязко свекърът й. Бебето бе откарано настрана и чу за кризата едва след години. Сега бе ред на Маргарет.

— Това ли е, от което се страхувахме? — попита той.

— Да.

— Скъпа моя — започна той, — предстои ни неприятна работа и нищо, освен напълно искрени и прости думи, няма да ни изведе на добър край. — Маргарет наведе глава. — Длъжен съм да те питам за неща, които ние и двамата предпочитаме да не засягаме. Знаеш, че не съм като твоите Бърнард Шоувци, които не зачитат нищо свято. Мене ме боли да говоря така, както е необходимо, но има случаи… ние сме съпруг и съпруга, а не деца. Аз познавам живота, а ти си една изключителна жена.

Маргарет изгуби способността си да мисли. Тя се червеше и гледаше през него към Шестте хълма, покрити с пролетна зеленина. Забелязвайки цвета на лицето й, той стана още по-внимателен.

— Виждам, че се чувствуваш, както се чувствувах аз, когато… бедната ми малка съпруга! О, бъди смела! Само един-два въпроса и ще свършим. Носеше ли сестра ти брачна халка?

Маргарет измънка някакво „не“.

— Хенри, аз всъщност дойдох да те помоля за услуга относно Хауардс Енд.

— Нека караме едно по едно. Сега съм длъжен да те попитам за името на нейния прелъстител.

Тя скочи и постави стола между двамата. Червенината по лицето й бе изчезнала и сега то бе посивяло. Не му стана неприятно, че тя посреща така въпроса му.

— Не бързай — посъветва я той. — Помни, че това е далеч по-лошо за мен, отколкото за теб.

Тя се олюля; той се уплаши, че ще припадне. После тя възвърна способността си да говори и бавно каза:

— Прелъстител? Не, не знам името на прелъстителя й.

— Не искаше ли да ти го каже?

— Дори не съм я питала кой я е прелъстил — каза Маргарет, спирайки се многозначително на омразната дума.

— Това е учудващо. — После той промени мнението си. — Може би е естествено, скъпа, че ти не си попитала. Но докато не науча името му, нищо не мога да направя. Седни. Колко ужасно е да те видя така разстроена. Знаех, че не можеш да издържиш. По-добре да не беше идвала.

Маргарет отговори:

— Приятно ми е да стоя права, ако нямаш нищо против, защото така гледката към Шестте хълма е чудесна.

— Както искаш.

— Имаш ли да ме питаш нещо друго, Хенри?

— Другото, което трябва да ми кажеш, е дали си разбрала нещо. Често съм забелязвал твоята проницателност, скъпа. Бих искал и аз да съм толкова проницателен. Може би си се досетила нещо, въпреки че сестра ти не е казала нищо. И най-незначителното загатвано ще ни помогне.

— Кои сме „ние“?

— Помислих, че е най-добре да позвъня на Чарлс.

— Това не беше необходимо — каза Маргарет, като почувствува, че я залива гореща вълна. — Тази новина ще причини на Чарлс излишна болка.

— Той веднага отишъл да говори с брат ти.

— Това също не бе необходимо.

— Нека ти обясня, скъпа, как стоят нещата. Нали приемаш, че аз и моят син сме джентълмени? Това, което правим, е в интерес на Хелън. Все още не е прекалено късно да бъде запазено името й.

Тогава Маргарет атакува за първи път:

— Трябва ли да накараме нейния прелъстител да се ожени за нея? — попита тя.

— Ако е възможно. Да.

— Но, Хенри, а ако се окаже, че той вече е женен? Известни са и такива случаи.

— В такъв случай ще трябва да плати с лихвите за своето деяние и да го наредим така, че да го помни цял живот.

Така първият удар не попадна в целта. Беше благодарна за това. Какво я бе изкушило да излага на опасност живота и на двамата? Недосетливостта на Хенри я бе спасила, както и самия него. Изчерпана от гняв, тя седна отново, премигвайки срещу него, докато й говореше това, което намираше за необходимо. Накрая тя каза:

— Мога ли да задам сега моя въпрос?

— Разбира се, скъпа.

— Утре Хелън заминава за Мюнхен…

— Е, сигурно е права.

— Хенри, остави една дама да се изкаже. Тя заминава утре, тази нощ, с твое разрешение, би искала да преспи в Хауардс Енд.

Това бе преломният момент в неговия живот. Още веднъж тя би оттеглила думите си веднага щом ги произнесе. Не бе подготвила почвата за тях достатъчно внимателно.

Имаше огромно желание да го предупреди, че те бяха много по-важни, отколкото той допускаше. Видя, че ги преценява, като че ли бяха делово предложение.

— Защо в Хауардс Енд? — попита най-сетне той. — Няма ли да се чувствува по-удобно, както предложих, в хотела?

Маргарет побърза да му изложи някакви обяснения.

— Това е странна молба, но ти знаеш каква е Хелън и какви са жените в нейното положение. — Той се намръщи и гневно се раздвижи. — Тя смята, че една нощ в твоята къща ще й достави удоволствие и ще й помогне. Мисля, че е права, понеже е момиче с богато въображение и присъствието на всичките книги и мебели я успокоява. Истина е. Това е краят на юношеството й. Последните й думи към мен бяха: „Един красив край“.

— Тя цени старите мебели по сантиментални причини.

— Точно така. Съвсем точно си разбрал. Това е последната й надежда да бъде с тях.

— С това не съм съгласен, скъпа. Хелън ще получи своя дял от всичко, където и да отиде — вероятно повече, отколкото е нейният дял, защото ти толкова я обичаш, че ще й дадеш всичко твое, което й харесва, нали? И аз няма да имам нищо против. Бих могъл да я разбера, ако това беше старият й дом, защото един дом или една къща… — Той промени думата преднамерено; потърсил бе нещо по-многозначително. — Защото една къща, в която човек е живял някога, става, така да се каже, свята, не знам защо. Асоциации и така нататък. А Хелън няма асоциации с Хауардс Енд, макар че аз, Чарлс и Иви имаме. Не разбирам защо тя иска да остане там през нощта. Само ще настине.

— Забрави го, щом като не разбираш — извика Маргарет. — Наречи го прищявка. Но разбери, че прищявката е нещо истинско. Хелън е особена и иска да бъде такава.

Тогава той я изненада — рядко явление. Изстреля една неочаквана стрела:

— Ако иска да преспи една нощ, може да поиска и две. И може би никога не ще можем да я извадим от къщата.

— Е? — каза Маргарет, като виждаше пропастта пред себе си. — Да предположим, че не я извадим от къщата. Какво значение има? Няма да стори зло никому.

Отново жест на раздразнение.

— Не, Хенри — задъха се тя, като отстъпваше. — Не исках да кажа това. Ще създадем неприятности в Хауардс Енд само тази нощ. Утре ще я заведа в Лондон…

— И ти ли смяташ да спиш в тази влажна къща?

— Не можем да я оставим сама.

— Това е направо невъзможно! Лудост. Ти трябва да останеш тук, за да се срещнеш с Чарлс.

— Вече ти казах, че повикването на Чарлс не бе необходимо и нямам желание да се срещам с него.

— Маргарет… моя Маргарет…

— Какво общо има Чарлс с тази работа? Ако мен това ме засяга малко, тебе — още по-малко, а Чарлс изобщо не го засяга.

— Като бъдещ собственик на Хауардс Енд — каза мистър Уилкокс и сви пръстите си, — трябва да заявя, че това засяга Чарлс.

— По какъв начин? Да не би състоянието на Хелън да обезцени имота?

— Скъпа моя, мисля, че се забравяш.

— Мисля, че ти самият препоръча да се говори просто и ясно.

Погледнаха се един друг с удивление. Сега пропастта бе пред краката им.

— Съчувствувам на Хелън — каза Хенри. — Като твой съпруг аз ще направя за нея всичко, което мога, и ще се окаже, не се съмнявам в това, че трябва да я съжалим, а не да я обвиняваме. Но аз не мога да се отнасям към нея, като че нищо не се е случило. Ще изменя на положението си в обществото, ако постъпя така.

Тя се овладя за последен път.

— Не, хайде да се върнем към молбата на Хелън — каза тя. — Може да е безразсъдна, но е молба на едно нещастно момиче. Утре тя ще замине за Германия и повече няма да безпокои обществото. Тази нощ тя моли да преспи в твоята празна къща — една къща, за която не те е грижа и в която не си живял повече от година. Може ли? Ще дадеш ли разрешение на сестра ми? Ще й простиш ли така, както се надяваш да ти бъде простено и както действително ти беше простено. Прости й само за една нощ. Това ще бъде достатъчно.

— Така както действително ми е било простено?…

— В момента няма значение какво съм искала да кажа с това — каза Маргарет. — Отговори ми на въпроса.

Вероятно някаква искрица от това, което тя каза, проблесна у него. Ако бе така, той я заличи. Отговори веднага от своята крепост:

— Изглеждам доста неотстъпчив, но имам известен житейски опит и знам как едно нещо води към друго. Съжалявам, но е по-добре сестра ти да спи в хотела. Трябва да се съобразявам, че имам деца, и с паметта на скъпата ми съпруга. Съжалявам, но се погрижи тя да напусне веднага къщата ми.

— Ти спомена мисис Уилкокс.

— Моля?

— Това рядко се случва. В отговор мога ли да спомена мисис Баст.

— Цял ден не си на себе си — каза Хенри и стана от мястото си с каменно лице.

Маргарет се втурна към него и сграбчи ръцете му. Беше преобразена.

— Престани — извика тя. — Ще трябва да ти покажа връзката, дори това да те убие, Хенри! Ти си имал любовница — аз ти простих. Моята сестра има любовник — ти я изхвърляш от къщата. Разбираш ли връзката? Глупав, лицемерен, жесток — о, долен мъж, който оскърбява съпругата си, когато е жива, а хленчи за паметта й, когато е починала. Мъж, който погубва една жена заради своето удоволствие и я прогонва, за да съсипва други мъже. И дава погрешни финансови съвети, а после заявява, че не носи отговорност. Всички тези мъже си ти. Не можеш да ги познаеш, защото не можеш да обединяваш. Получих достатъчно от твоята доброта, така както си е неоплевена от бурените. Достатъчно дълго те разглезвах. Цял живот са те глезили. Мисис Уилкокс те е глезила. Никой никога не ти е казвал какъв си объркан, престъпно объркан. Мъже като теб използуват разкаянието като прикритие, така че не се разкайвай. Само си кажи: „Това, което е направила Хелън, и аз съм го направил“.

— Двата случая са различни — заекна Хенри. Истинският му отговор не беше съвсем готов. Умът му все още бе в хаос и му бе необходимо още малко време.

— В какво отношение различни? Ти си изменил на мисис Уилкокс, а Хелън е изменила само на себе си. Ти си останал в обществото, Хелън не може. Ти само си се забавлявал, тя може да умре. И имаш наглостта да ми говориш за различия, Хенри.

О, колко безполезно бе това! Отговорът на Хенри дойде.

— Виждам, че се опитваш да ме изнудваш. Това едва ли е подходящо средство за една съпруга да го използува срещу мъжа си. Моето правило в живота винаги е било да не обръщам и най-малко внимание на заплахи и мога само да повторя това, което казах и преди: Не мога да дам на тебе и на сестра ти разрешение да спите в Хауардс Енд.

Маргарет отпусна ръце. Той влезе в къщата, като обърса първо едната, после другата ръка в носната си кърпа. Тя постоя малко, загледана в Шестте хълма, в гробовете на воини, в гръдта на пролетта. След това се изгуби в настъпващата вечер.