Едуард Морган Форстър
Хауардс Енд (32)

Глава XXXII

Един ден през следващата пролет тя разглеждаше планове — най-накрая се бяха спрели на Съсекс и бяха решили да строят, — когато й съобщиха, че е дошла мисис Чарлс Уилкокс.

— Чу ли новината? — извика Доли, щом като влезе в стаята. — Чарлс е толкова ядос… искам да кажа сигурен е, че знаеш за това или по-скоро, че не знаеш.

— О, Доли! — Маргарет спокойно я целуна. — Каква изненада! Как са момчетата и бебето?

Момчетата и бебето бяха добре и докато описваше една голяма свада в тенисклуба на Хилтън, Доли забрави за новината. Неподходящи хора се бяха опитали да влязат. Енорийският пастор, който представлявал по-възрастните жители, бил казал… Чарлс бил казал… бирникът бил казал… Чарлс съжалявал, че не бил казал… — И тя завърши описанието си с: — Но ти си щастливка с четири корта в Мидхърст.

— Ще бъде много весело — отвърна Маргарет.

— Това ли са плановете? Имаш ли нещо против, ако ги погледна.

— Не, разбира се.

— Чарлс изобщо не е виждал плановете.

— Те току-що пристигнаха. Това е приземният етаж… не, доста е трудно. Виж по-добре вертикалния разрез. Ще имаме много фронтони и живописна линия на фасадата.

— От какво мирише така особено? — попита Доли, след като подуши наоколо. Не бе способна да разбере планове и чертежи.

— Предполагам, че е от хартията.

— Кое е горе и кое долу?

— Както обикновено. Това е линията на фасадата, а това, което мирише най-силно, е небето.

— Добре, нищо не разбирам от тези работи… Маргарет… о… какво щях да кажа? Как е Хелън?

— Много добре.

— Тя въобще ли няма да се върне в Англия? Всички приемат за ужасно странно това, че не се връща.

— Така е — отвърна Маргарет, като се опитваше да скрие раздразнението си. По този въпрос ставаше много чувствителна. — Това е необяснимо от нейна страна. Вече осем месеца е в чужбина.

— Но няма ли адрес?

— До поискване, някъде в Бавария. Напиши й няколко реда. Ще го намеря и ще ти го дам.

— Не, не се безпокой. Вече осем месеца е в чужбина, наистина ли?

— Напълно. Замина точно след сватбата на Иви. Ще станат осем месеца.

— Значи точно когато се роди бебето?

— Точно така.

Доли въздъхна и загледа завистливо гостната. Бе започнала да губи живостта и хубавата си външност. Семейството на Чарлс не беше материално добре, защото мистър Уилкокс, след като бе създал у децата си вкус към охолство, смяташе, че трябва да ги остави сами да се справят, след като пораснат. В крайна сметка той не беше щедър към тях. Чакали ново бебе, каза тя на Маргарет, и трябвало да се откажат от автомобила. Маргарет й изказа съчувствията си, но въздържано, а Доли не очакваше, че мащехата на мъжа й ще настоява пред мистър Уилкокс да им даде по-щедра сума за издръжка. Отново въздъхна и накрая си спомни за конкретния повод за оплаквания.

— О, да — извика тя, — спомних си — мис Ейвъри разопакова вашите сандъци.

— Защо прави това? Съвсем не е необходимо!

— Представа си нямам. Предположих, че ти си й наредила.

— Не съм нареждала такова нещо. Вероятно тя проветрява нещата. Тя се съгласи да пали огън от време на време.

— Това е много повече от проветряване — каза сериозно Доли. — Подът, изглежда, е покрит с книги. Чарлс ме изпрати да разбера какво трябва да се направи, защото е сигурен, че ти не знаеш.

— Книги! — извика Маргарет, развълнувана от святата дума. — Доли, сериозно ли говориш? Тя рови из нашите книги?

— Как да не ги рови? Това, което е било вестибюл, е пълно с тях. Чарлс смяташе, че ти знаеш.

— Много съм ти задължена, Доли. Какво й е станало на мис Ейвъри? Трябва веднага да замина. Някои от книгите са на брат ми и са много ценни. Тя няма право да отваря сандъците.

— Мисля, че е изкуфяла. Знаеш, че никога не е била женена. О, тя може би смята, че твоите книги са сватбен подарък за нея. Старите моми понякога ги обземат такива мисли. Мис Ейвъри намрази страшно всички ни след ужасната си разправия с Иви.

— Не съм чувала за това — каза Маргарет. Посещението на Доли имаше своите полезни страни.

— Не знаеш ли, че тя изпрати подарък на Иви миналия август, Иви и го върна, а след това… о, не можеш си представи! Никога не си чела такова писмо, каквото мис Ейвъри написа.

— Не е било редно Иви да го връща. Тя не е такъв бездушен човек.

— Но подаръкът бе много скъп.

— Това променя ли нещата, Доли?

— Все пак, когато струва повече от пет лири — не съм го виждала, но бил красив емайлиран медальон от магазин на Бонд Стрийт. Не можеш спокойно да приемеш такова нещо от една селянка. Е, може ли?

— Ти си приела подарък от мис Ейвъри, когато си се омъжила.

— О, моят беше някакъв глинен боклук, не струваше и половин пени. Подаръкът на Иви е нещо друго. Би трябвало да поканиш на сватбата си всеки, който ще ти подари такъв медальон. Чичо Пърси, Албърт, татко, Чарлс, всички казаха, че е направо невъзможно, а когато четирима мъже се съгласят, какво трябва да направи едно момиче? Иви не искаше да тревожи старата, затова реши, че едно шеговито писмо е най-подходящо и върна медальона направо в магазина, за да не си прави труда мис Ейвъри.

— Но мис Ейвъри каза…

Очите на Доли станаха кръгли.

— Това беше ужасно писмо. Чарлс каза, че това е писмо на луд. Накрая, след като й върнали медальона от магазина, тя го хвърлила в езерото с патиците.

— Не каза ли защо?

— Ние мислим, че се е надявала да бъде поканена в Онитън и така да влезе в обществото.

— Доста е възрастна за това — каза замислено Маргарет. — Не е ли възможно да е дала подаръка на Иви заради паметта на майка й?

— Това е идея. Да се даде на всеки каквото му се полага, а? Е, аз май трябва да си тръгвам. Хайде, мистър Маншон, искаш ново палто, но естествено няма кой да ти го даде. — И след като се обърна към облеклото си с тъжен хумор, Доли излезе от стаята.

Маргарет я последва, за да я попита дали Хенри знае за нетактичната проява на мис Ейвъри.

— О, да.

— Чудя се тогава защо той ме остави да я помоля тя да се грижи за къщата.

— Но тя само работи във фермата — каза Доли и обяснението й се оказа правилно. Хенри критикуваше по-нисшите класи само когато му беше изгодно. Проявяваше търпение към мис Ейвъри, както и към Крейн, защото можеше да има голяма полза от тях. „Проявявам търпение към човек, който си разбира от работата“ — казваше той, като наистина проявяваше търпение към работата, не към човека. Колкото и парадоксално да звучеше, у него имаше нещо артистично — уважение към майсторството; по-скоро би премълчал обида към дъщеря си, отколкото да лиши жена си от добра чистачка.

Маргарет реши, че е по-добре да оправи сама дребната неприятност. Очевидно двете страни се бяха наострили. С разрешението на Хенри тя написа една любезна бележка на мис Ейвъри, с която я молеше да не пипа сандъците. След това, при първата подходяща възможност, тя замина с намерение да нареди отново вещите си и да им намери подходящо място в местния склад; планът й бе дилетантски и се провали. Тиби обеща да я придружи, но в последния момент помоли да бъде извинен. Така, за втори път в своя живот, тя влезе сама в къщата.