Костенурка и бухал (Приказка на ламба)

Едно време костенурката и бухалът били приятели. Веднъж бухалът отишъл при костенурко и рекъл:

— Приятелю, дай ми твоята бухалка за мбугу^[1], за да мога да си направя дреха от кора. В други ден ще ти я върна.

Костенурко му дал бухалката и бухалът си приготвил дреха от кората. Като си свършил работата, окачил бухалката на дървото. Скоро костенурко се обърнал към бухала:

— Аз съм ти приятел, и аз трябва да си направя дреха. Върни ми чука.

В отговор бухалът рекъл на костенурко сам да се качи на дървото и да си вземе бухалката. Но когато костенурко казал, че не може да лази по дърветата, а чукът е все пак негов, бухалът отговорил:

— Какво да се прави тогава!

Върнал се костенурко в къщи без нищо и заповядал на жена си да свари сладко пиво, а после да отиде при вожда на съседното племе и да го помоли да дойде с хората си да им помогне. Костенурката сварила пиво и рано сутринта отишла при вожда. Предала му молбата на мъжа си и вождът дошъл с хората си при костенурко. Взели всички да пият сладко пиво, а после костенурко рекъл:

— Нека сега всички секат това голямо дърво.

И всички взели да секат онова дърво, дето живеел бухалът с роднините си и дето висяла бухалката за мбугу. До пладне отсекли дървото. То паднало и смазало много роднини на бухала, а самият бухал заловили. Взел тогава костенурко своята бухалка и рекъл на бухала:

— Не ти ли казах, че бухалката е моя и че не мога да стигна до нея? Ето, твоите близки загинаха. И аз не съм виновен за това!

Така свършило приятелството между бухала и костенурката.