Нанси Мартин
Укротяване на опърничавия (11)

Единадесета глава

Даш беше горчиво разочарован.

— В „Ню Йорк Таймс“ не са публикували негова снимка!

Моли се засмя и му направи място на леглото. Събра бързо възглавниците и той седна до нея, оставяйки всички вестници, разтворени на спортната страница, да лежат на пода на спалнята.

— Но са направили добър репортаж за Картофено пюре, нали?

— За Страстта на Пим — поправи я Даш и обгърна с ръка голите й рамене, привлече я по-близо до себе си и заедно се зачетоха в статията. — Наистина, добре са го написали, точно както обещаха снощи. Но се надявах да сложат и снимка.

— Даш, те го наричат фаворита на дербито, а това е едва първото му състезание!

— Но какво дяволско състезание — произнесе замечтано той. — Трябваше да го видиш.

— Репортажът по телевизията във вечерните новини беше съвсем достатъчен. — Моли се сви в прегръдките му и въздъхна дълбоко. — О, Даш, надявам се, че не възлагаме прекалено големи надежди на него. До следващата пролет може да се случи какво ли не.

Даш остави вестника и я прегърна.

— Много неща могат да се случат — нежно каза той. — Но всичко ще бъде наред.

— Липсваше ми! — промърмори тя и го погали по бузата.

— Почти бях полудял, когато ме напусна.

— Бях ядосана. Мислех, че заговорничите.

— Сега знаеш, че не беше така. Липсата на опит ме накара да помисля, че постъпваме правилно, като го извеждаме толкова рано за надбягвания. Изобщо не ми хрумна, че рискуваме неговото бъдеще.

— Не трябваше да реагирам така. Можех да остана и да поговорим спокойно.

— Сигурно докато беше около мен, си отвикнала да разговаряш — усмихна се той тъжно. — Аз не съм от най-приказливите.

— Ще се научиш — обеща тя и го целуна с обич по бузата. След това още веднъж, и още веднъж, а съвсем скоро целуваше устните му и поемаше всяка тръпка, разтърсила телата им.

— Знаеш ли какво ме нарани най-много? — каза Даш, когато се разделиха за момент. — Твоето заминаване.

— Съжалявам!

— Но ти ми даде добър урок. Осъзнах, че аз постъпвам по същия начин още от годините, когато бях на възрастта на Джон. Когато положението ставаше твърде тежко за мен, аз си събирах багажа и напусках. Никога не съм си представял колко трудно може да е било на хората, които съм обичал… Докато ти не постъпи така с мен.

— О, Даш…

— Не, не се извинявай. Вероятно заминаването е съкрушило баща ми, когато избягах за първи път. Но той не знаеше как да реагира и на мен ми стана навик. Когато нещата с бившата ми съпруга не вървяха, аз отново изчезвах. Тя откри, че животът е по-лесен без мен и също ме остави да си отида.

— Радвам се, че ти ме върна, Даш.

Моли поруменя, като си спомни как загуби самообладание предния ден. Тя опита да се измъкне незабелязано, след като се убеди, че Картофено пюре… всъщност, Страстта на Пим, е невредим. Не искаше да обсъжда отношенията си с Даш пред всички.

Но той я откри зад обора, вече на път за дома и я спря.

— Ако не останеш да разговаряме — беше казал той, — ще трябва да те отвлека.

— Няма да го направиш!

Но той го направи. Отведе я с откритата си спортна кола. През цялото време шофираше той и не спря нито веднъж, докато не стигнаха имението на О’Донъли, за да не й даде възможност да избяга. Беше я обхванала някаква глупава гордост.

Същата нощ се скараха ужасно, но все пак всичко завърши в спалнята. Любиха се необуздано и пламенно. Прекараха останалата част от нощта в разговори за всевъзможни неща, просто за да се опознаят по-добре. На сутринта Моли напълно бе променила отношението си към Даш О’Донъли.

— Надявам се — той я целуна още веднъж, — че повече няма да ми се налага да те връщам обратно.

— Мисля, че няма да се наложи.

— Как да те накарам да обещаеш?

Когато се замисли за бъдещето, Моли замълча. Ако Дилън беше прав, може би щеше да е по-добре да си намери истинска работа при добър треньор. Може би Даш бе открил своето семейство, но тя все още имаше дълъг път пред себе си.

— Моли — повика я той, когато видя изражението на очите й, — кажи ми, че ще останеш.

— Даш…

— Имам нужда от теб! — каза той. — Обичам те.

Произнесените думи я разтърсиха дълбоко. Погледът му беше спокоен и твърд и тя чувстваше, че е искрен.

— О, Даш, и аз те обичам. Но всичко е така объркано…

— Нека ти помогна.

— Аз трябва сама да се справя.

— Моля те! Знам, че ти е трудно да се откажеш от фермата на баща ти. Но аз те искам тук. Ще се чувстваме добре заедно. Искам да се оженя за теб.

— Да се ожениш за мен?

— Това е единственият изход. Омъжи се за мен и остани да работиш в имението на О’Донъли. Баща ми няма да може да се справи с цялата работа през зимата, а трябва да подготвим Страстта на Пим за следващия състезателен сезон.

— Но ти имаш няколко дузини коне да тренираш…

— И аз няма да мога да се справя сам. Нямам опит.

— А аз имам още да се уча. Едва започвам.

— Ще ни поддържаш във форма. Имаме нужда от теб, Моли. Имам нужда от теб повече от всичко друго на света. Обичам те. Омъжи се за мен.

Думите не са достатъчни, реши Даш. И се зае да убеди Моли по начин, който мислеше, че ще я накара да приеме. Започна да целува устните й, челото, носа, ушните миди, насочи се към нежната извивка на врата й, погали с език връхчетата на гърдите й.

— Даш — задъха се тя и пръстите й се заровиха в косата му.

— Обичам те! — прозвучаха приглушено думите му.

— О, Даш!

Тялото й се изви чувствено в ръцете му. Гласът й потрепери, а по кожата й пропълзяха горещи тръпки. Устните му покриваха с целувки цялото й тяло, намери отново най-чувствителното място и я накара да потрепери от възбуда. Потърси устните й и се наслади на желанието й да се разтвори за него. Наведе се над нея и я люби още веднъж, нежно и предано.

Моли обви ръце около врата му и зашепна думи на обич и щастие. Той обожаваше насладата в гласа й. Обичаше червения огън в косите й, силната воля и дръзкия й език. Копнееше за страстта, с която му се отдаваше.

— Омъжи се за мен — промълви, докато тя лежеше опиянена в обятията му.

— Да! — прошепна тя. — О, да, да.

И те отново потънаха в бездната на екстаза.

— Обичам те, Даш! — пророни Моли, когато по-късно лежаха отмалели един до друг.

— Ей богу, Моли! И аз те обичам.