Нанси Мартин
Укротяване на опърничавия (9)

Девета глава

Моли се освободи и пристъпи назад, но усети ръба на леглото.

— Какво ще правиш?

— Като начало ще гледам как се събличаш.

Даш запали лампата и бледа златиста светлина заля стаята. В полумрака изпъкваха прилепналите към бедрата му джинси и тъмните му смръщени вежди.

— Бъди послушна пленница, Моли. Подчини ми се, за да не използвам сила.

— Няма да го направиш.

Вместо отговор Даш протегна ръка и заключи вратата. След това се облегна със скръстени ръце и се усмихна само с устни. Очите му останаха сериозни.

— Разбира се, че ще го направя. Хайде, съблечи се, ако обичаш.

— Да не се опитваш да ме притесняваш?

— Съмнявам се, че това е възможно.

Сърцето й биеше до пръсване. С несигурни пръсти започна да разкопчава ризата си.

— Така ли ще ме гледаш цяла нощ?

— Да. Първо ризата, моля.

Ризата й полетя към леглото. Поколеба се, преди да продължи, защото нямаше нищо друго върху себе си под фланелката. Вечерта беше много гореща и тя не носеше сутиен.

— Свали я! — нареди Даш.

— Като че ли нямам друг избор?

— Никакъв!

Моли се подчини, бавно съблече фланелката и инстинктивно сложи ръце на гърдите си.

— Искам да те видя! — поклати недоволно глава Даш.

Тя се страхуваше, че погледът му ще изгори кожата й, но когато свали дланите си се почувства удивително добре. Видя копнежа, изписан по лицето му, и усети вълна от желание да се спуска към слабините й. Беше вълнуващо да си обект на страстта на един мъж. Това й придаде по-голяма увереност.

— Сега ботушите — продължи Даш с доста груб тон.

Моли седна на ръба на леглото с голи гърди, облегна се назад на ръцете си и протегна единия си крак към него.

— Помогни ми!

Той се отблъсна от вратата и приближи към нея, без да сваля поглед от очите й. Сграбчи долната част на ботуша й и го измъкна бавно. Пусна го на пода и направи същото с другия.

Коленичи пред нея и посегна да разкопчае бричовете й.

— Мислех, че аз ще трябва да го направя — каза Моли.

— Твърде много се бавиш — проблесна усмивката му.

— Наслаждавай се на момента, Даш. Или всичко ще свърши бързо.

— Ще продължи цяла нощ, Моли! Обещавам ти.

Свали панталоните и бельото й само с едно плавно движение и застана пред красивото голо тяло, което се разкри пред него. Дланите му се плъзнаха по бедрата й и почувства пламналата й кожа. Наведе се по-близо и целуна нежната извивка на корема. Сърцето на Моли заби лудо и тя усети, че й се завива свят.

— Сега се съблечи ти! — едва успя да промълви с треперещ глас.

Разкопча сама ризата му, докато Даш се справяше с колана. Гърдите му бяха красиво очертани от силните мускули. Пръстите й се плъзнаха по тях и тя започна да покрива с целувки плоските зърна. Дъхът замря в гърлото му.

Само след секунда се оказаха на пода и се сборичкаха за ботушите и джинсите. Тялото му беше стегнато и леко загоряло. Тя го възседна и почувства как гори кожата му.

Ръцете на Даш се плъзнаха по тялото й, обхванаха хълбоците й и я привлякоха към себе си. Гърдите й се притиснаха към неговите, а устните й жадно очакваха целувката му. Ръцете му не спираха да изследват всяка нейна извивка. Върховете на пръстите му бяха едновременно нежни и упорито настойчиви.

Даш я претърколи по гръб на килима и обсипа врата й с целувки. Едва наболата му брада усилваше възбудата й.

Изучаваха телата си, галеха се, боричкаха се. Изминаха минути или часове — Моли загуби представа за времето извън малкия общ свят, който създадоха в този тъй дългоочакван миг, докато накрая се озоваха с преплетени тела на прага на банята. Дишаха тежко. Даш стана и пусна горещата вода във ваната.

— Ела — прошепна той. — Искам да те видя заобиколена от мехурчета, така както съм си представял.

Моли застана на колене, затвори сифона и започна да темперира водата. И когато парата ги обгърна, Даш коленичи зад нея, обхвана я нежно с ръце и погали гърдите й, докато целуваше извивката на врата й. От чувствените му ласки по кожата й сякаш пробягваха електрически импулси.

— Наведи се напред! — нареди той и почувства тежестта на гърдите й, изпълнили ръцете му, след като тя се подчини на желанието му. Когато Моли повдигна глава, видя отражението си в замъгленото огледало. Миг по-късно същото направи и Даш и погледите им се срещнаха. Израженията им бяха удивително еднакви — очите — премрежени от страст, в същото време проблясваха с весели пламъчета.

— Толкова си красива! — промълви той, като продължаваше да я гали.

— Караш ме да се чувствам чудесно.

— Искам да те любя сега.

— Не още.

— Ти си готова. Чувствам го! — пръстите му потънаха в нея, но погледите им не трепнаха в огледалото. — Ти си толкова отзивчива на ласките ми, Моли. Виж!

В насрещното огледало тя наблюдаваше как нараства възбудата й под нежното докосване на ръцете му. Видя как несигурното изражение на очите й постепенно се заменя с буйна страст. В прегръдките на Даш се чувстваше сигурна, жива, желана и… обичана. От тази мисъл вълна от удоволствие се плъзна по тялото й и тя извика името му.

Все още потръпваше от желание, когато той я обърна към себе си и нежно я притисна. Не преставаше да шепне сладки несвързани думи в ухото й.

— Моли, Моли, как съм живял толкова дълго без теб? Ти си всичко, от което се нуждая!

Потопиха се във ваната и водата подейства като балсам на пламналите им тела. Ароматизираните кристали се бяха разтворили и образували пухкава пяна.

— Ако по този начин отвличаш жертвите си — Моли се отпусна в прегръдките на Даш и въздъхна дълбоко, — готова съм да бъда твоя жертва.

— Ти си послушна пленница.

— Ще бъда твоя робиня.

— Харесвам това желание у жената — отвърна той със смях.

Моли го целуна продължително и пламенно, разтвори устните си и го подразни с език.

— М-м… — промърмори той и обхвана главата й. Ръцете му се заровиха в косите й. — Може би и аз ще бъда твой роб.

— Не мисля, че можеш да бъдеш роб — усмихна се тя.

— И аз мислех, че не ставам за много неща — отвърна меко той, прекъсвайки думите си с нежни целувки, — докато не се появи ти.

— Аз нищо не съм направила.

— Напротив, направи твърде много. Ти си упорита и властна и това ми помогна да осъзная някои неща.

— Ти се научи да разговаряш. Вече казваш какво мислиш и не оставяш останалите да гадаят.

— Искаш ли да знаеш за какво мисля сега? — попита той и пое с устни капките вода по лицето й.

— Струва ми се, че вече знам.

— Погали ме, Моли!

— Тук ли? — Ръката й се плъзна между бедрата му.

Той не можа да потисне възклицанието си, когато почувства ласката й. Сграбчи я в ръцете си и я повлече със себе си под водата. Чувственото движение на водата около краката й се смесваше с леките милувки на Даш.

Когато тя му отвърна със същото, той изръмжа:

— Не бързай толкова, Моли, или всичко ще свърши още сега!

— Ти ми обеща цяла нощ.

— Ще я имаш! — Той я хвана през кръста, привлече я с лекота към себе си и я притисна към ръба на ваната, после потърси отново устните й. — Ще ти взема силите.

— Но аз вече нямам сили — простена тя.

— Само почакай. Искам да те накарам да се почувстваш добре, Моли. Вярваш ли ми?

— Напълно!

Любовните игри във водата им помогнаха да опознаят по-добре желанията си. Ръцете на Моли обходиха тялото му, но тя скоро разбра, че е твърде възбуден, за да продължава повече. Почувства го в накъсаните му думи и стегнатите мускули. Беше омаяна и покорена от силата, която прозираше в движенията му, той едва успяваше да сдържа страстта си. Не след дълго щеше да бъде изцяло в негова власт. Собствената й страст се разгаряше все по-силно и неудържимо. Парата, която се издигаше около тях сякаш извираше от телата им, а не от горещата вода.

— Изведи ме оттук, преди да съм припаднала! — помоли го тя.

Даш я вдигна от ваната и я загърна с дебела бяла хавлиена кърпа. Кожата й, станала свръхчувствителна, реагираше на най-лекия допир, докато той попиваше влагата на тялото й, но нежността в очите му й даваше спокойствие и сигурност. Радваше се на възможността да го наблюдава, докато той сам се избърсваше, изгаряйки от желание да го направи свой.

Даш отхвърли една мокра къдрица, паднала на лицето й и повдигна брадичката й.

— По-добре ли си сега? Нали няма да припаднеш?

— Този път причината ще е друга — отвърна тя с несигурна усмивка.

Даш се засмя и я отнесе в спалнята. Положи я на леглото и се зарови в бъркотията от дрехи, за да търси джинсите си.

— Какво правиш?

— Джон ми даде презерватив. Помниш ли? Трябва да е някъде тук.

Моли преглътна тежко и се вмъкна под завивките. Миг по-късно Даш беше при нея и разкъсваше шумно пакетчето.

— Страхотно! — засмя се той. — Хлапакът се погрижи за стареца си.

— На мен съвсем не ми изглеждаш стар.

— Ще се радваш на плодовете на моя опит, девойко — повдигна палаво вежди той.

— Да ти помогна ли?

Даш й го подхвърли и се настани в леглото.

— Ти ли ще се заемеш? Добре, аз ще легна и ще се наслаждавам.

Разбира се, че не остана безучастен, но наистина се зарадва на порива й. Скоро леглото се превърна в клокочещ вулкан — бореха се, хапеха се и се смееха, щастливи, че са заедно.

Даш знаеше, че в леглото тя ще бъде също толкова добра, колкото и във всяко друго отношение. Тялото й беше изящно и силно, но и изключително чувствено. Тя потръпваше от страст, изгаряше от желание. Устните й бяха сочни, жадни за целувките му, страните й пламтяха и ярко контрастираха със синия цвят на очите й.

Погледът й — открит, чист и уязвим, даваше на Даш необикновеното чувство на радост и щастие, докато я галеше в прегръдките си. Видя как очите й потъмняха, когато потъна в нея.

Не беше девствена. И той с удоволствие почувства как се разкрива изумителната й женственост под тялото му. Обгърна я с ръце и навлезе дълбоко в нея. В първия момент тя се възпротиви и Даш отстъпи.

— Не, не спирай! — възкликна тя.

— Не искам да те нараня!

— Чудесно е! — произнесе задъхано тя, обви краката си около него и го привлече още по-близо към себе си. Гърбът й се извиваше като дъга при всеки бавен сладостен тласък. Посрещна нарастващото темпо със страстна необузданост.

Отдаде му се пламенно и изцяло. Даш я прие със сърцето си. Тя му принадлежеше. Тя щеше да разбие стената, която беше изградил между себе си и света. Вече не можеше да си представи своя живот без нея.

Беше влюбен.

Тя загуби чувство за реалност. Страстта му я завладяваше все по-силно, тялото й се извиваше конвулсивно към него. Потръпна неудържимо и се предаде в негова власт.

И тогава Даш усети освобождаването на собственото си тяло, заслепяващо и разтърсващо, и чу повторния вик на възторг от Моли.

След това се почувства слаб, но удивително жив. Лежаха прегърнати и си разменяха нежни думи.

Единственото, което Даш разбра, бе, че Моли не прилича на никоя друга жена. Но не знаеше как да й го каже. По-лесно му беше да й го предаде чрез тялото си. Опита се да погали всяка частица от нея и откри много от нейните тайни. Тя харесваше да я докосва с устни и в същото време да я гали с върховете на пръстите. Обичаше да го чувства дълбоко в себе си. Очите й бяха премрежени и изпълнени с блаженство, когато го погледна в лицето и го привлече отново към себе си.

Целувките им станаха вяли и сънени.

— Толкова съм уморена — прошепна в ухото му тя.

— Заспивай! — отвърна нежно Даш, доволен и щастлив. — Спи, моя любов!

Но Моли вече се бе унесла в сън и не чу ласкавото му обръщение.

И двамата заспаха бързо, с преплетени тела, обгърнати от разпилените й коси. Даш се събуди съвсем скоро, въпреки че не разбра защо.

Облегна се на лакът и се взря в жената до него. Тя беше тук, отпуснала се доверчиво в обятията му. Дълго време се вслушваше в равномерното й дишане и наблюдаваше изкусителната извивка на устните й. Радваше се, че бяха оставили лампата да свети, докато се любиха, и беше още по-щастлив, че никой от тях не беше имал сили да стане да я изгаси след това. Попиваше с поглед всяка извивка на голото й тяло. Не можа да се сдържи и нежно я погали. Надяваше се да не я разбуди. Беше толкова красива, изпълнена с толкова огън! Тя въздъхна в съня си, но не помръдна.

Може би се наслаждаваше на еротичен сън, помисли си той, като гледаше как се отпуска тялото й под неговите бавни движения. Продължи да я гали, вложил цялата си нежност в ласките.

И когато докосна най-чувственото й място, тя задържа дъха си, но не се събуди и той с удоволствие откри, че дори в просъница тя откликва на желанията му. Моли простена тихо и зарови лице във възглавницата, сякаш да се потопи още по-дълбоко в някакъв приятен сън.

Даш внимателно разтвори бедрата й. Тялото й инстинктивно се изви към него и когато я погали с устни, почувства как я обхваща възбуда.

Беше внимателен и нежен, галеше я с език, а пръстите му потъваха в нея и когато тялото й се разтърси от вътрешен огън, от устните й се откъсна дълга страстна въздишка, но не се събуди, сякаш не беше усетила своя тайнствен любовник.

Даш се усмихна и я покри със завивката. Тя се настани удобно в прегръдките му, промърмори нещо неясно и заспа дълбоко. Даш я държеше в прегръдките си и слушаше как бие сърцето й до неговото.

Много по-късно си спомни, че трябваше да й каже за Дилън и жребеца.

 

 

Рано сутринта Моли се събуди в обятията на Даш. Чувстваше се сигурна и защитена в силните му ръце. Хареса й да посрещне деня по този начин.

Размърда се леко, за да не го събуди, но усети как тялото му инстинктивно реагира на нейното движение. Не можа да устои на порива си и го погали. Почувства как възбудата му нараства с всяка ласка на ръката й. Плъзна пръсти по гърдите му и го целуна нежно с устни.

Искаше й се да има смелостта да го събуди на върха на екстаза. Но един поглед към сенките под очите му й подсказа, че има нужда от още сън.

Измъкна се от леглото и тихичко му обеща да се върне след няколко часа, за да го събуди по начин, който ще помни дълго време.

Облече се бързо в банята и когато излезе, навън беше започнало да се зазорява. Отиваше да види другия си любим, Картофено пюре.

Но него го нямаше в обора.

— Къде, по дяволите…

Моли излезе разтревожена и на вратата се сблъска с Джулио.

— Джулио, къде е Картофено пюре?

— Ъ-ъ, ами…

— Не е избягал, нали?

— Не, госпожице, не е избягал.

— Тогава къде е?

— Господин Дилън го изведе тази сутрин — преглътна тежко той.

— Какво? Защо?

— Отведоха го на състезателната писта, госпожице. Ще го тренират с останалите двегодишни коне днес.

— Ще го тренират? — не повярва на ушите си Моли.

— Да, госпожице. Дойде жокей от Белмонт Парк и той ще опита да работи с жребеца.

— Да не са полудели?

Не му даде възможност да й отговори. Моли се затича към мястото, където беше паркирала стария пикап. Ключовете бяха още там. Тя запали двигателя и потегли с грохот. Само след минута вече тичаше към тренировъчните писти на О’Донъли.

Не беше трудно да открие Картофено пюре. Той беше жребецът, който буйстваше точно в средата на пистата.

Жокеят на гърба му го удряше с камшика и ругаеше, а Дилън О’Донъли го държеше за юздите и се опитваше да го накара да върви в кръг, докато останалите коне стояха на значително разстояние. Сухар лаеше яростно срещу тях и най-накрая се нахвърли към панталона на Дилън.

— Дяволите да те вземат! — изкрещя Дилън и освободи коня, за да се защити. — Някой трябва да застреля това куче!

— Застреляй го ти — извика Моли, — а след това аз ще гръмна теб.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Моли отдръпна кучето от стареца.

— Гледай да не го ухапеш, Сухар. Може да умреш от отравяне!

— Махни се от пистата, момиче, преди да са те наранили.

Освободен, Картофено пюре се изправи на задните си крака и се втурна като хала напред. Жокеят му нямаше друг избор, освен да се прилепи към гърба му и да полети заедно с него.

— Видя ли какво направи! — прогърмя гласът на Дилън. — Този жребец ще помете всичко по пътя си!

— Надявам се да премаже първо теб! — вън от себе си от ярост изкрещя Моли. — Какво, по дяволите, правиш с него? Това е моят жребец. Даш го повери на мен и аз…

— Сега той е мой.

— Как не!

— Аз го притежавам, аз ще го тренирам.

— Мисля, че Даш е на друго мнение по този въпрос.

— Той е съгласен! — Дилън приближи до нея и я загледа в упор. — Снощи се споразумяхме, че конят е вече мой.

— Снощи?

— Чу ме добре. Решихме, че си твърде мека с жребец като Картофено пюре, така че аз го взех. Ти си свърши работата.

— Решили сте това снощи? — повтори Моли, като се опитваше да осъзнае случилото се. — Ти и Даш…

— Имаме нужда от бърз жребец, а не от играчка за деца! — рязко каза Дилън. — Така че от днес той няма да е в твоите ръце.

— Но…

— Събирай си нещата и се връщай вкъщи — нареди Дилън. — Сигурен съм, че Даш ще ти изплати цялата сума.

Старецът се завъртя на пети и забърза по пистата, за да помогне да хванат Картофено пюре. Сухар нададе протяжен вой и близна ръката на Моли.

Надигащото се в гърлото й ридание я задави.

— Моли?

Гласът на Даш я накара да се обърне.

Той слезе от джипа и забърза към нея. Имаше вид на човек, който току-що е станал от леглото, отчаяно бързащ да свърши някаква работа.

— Стой по-далече от мен! — изкрещя тя.

— Трябва да ти обясня!

— Няма нужда!

Настигна я точно когато се опита да побегне към пикапа. Хвана я за ръката и я обърна към себе си. Беше останал без дъх, но не от усилието. В погледа му се прокрадваше паника.

— Моли, позволи ми да ти обясня какво се случи.

— Не е необходимо да си правиш труда.

— Аз трябваше да дам жребеца на татко. Знаеш какви са състезанията. Ти се държеше твърде меко с него.

— Затова пък ти се държа отвратително с мен.

— Моли, недей! — Ръката му отпусна рамото й.

— Какво недей? Не искаш да чуеш истината? — попита вбесена тя. — Заведе ме в леглото си, за да смекчиш удара, нали? Трябваше да се досетя, че нещо се е променило. Беше наивно да се надявам, че промяната е в проклетото ти студено сърце!

— Моли, случилото се между нас снощи…

— Беше грешка!

— Знаеш, че не е така! Беше чудесно.

Сълзи задавиха Моли и тя не можа да го спре.

— Беше чудесно, да. Но никога не съм предполагала, че ще го направиш, само защото с баща ти сте решили да ми отнемете жребеца.

— Не беше така.

— Не можа ли просто да ми кажеш? Защо трябваше да пазиш проклетите си тайни? Господи, ето че постъпваш по същия начин.

— Какъв начин?

— Използваш семейство Пим, за да се облагодетелстваш. Ти ме използва, Даш, така, както баща ти използва моя баща.

— И ние сме отново там, откъдето започнахме? Моли, за бога…

— Няма нищо по-важно от един победител, нали? А ти искаш такъв веднага. И взимаш Картофено пюре за близкото състезание, макар да знаеш, че той все още не е готов.

— Той вече е готов. Татко каза…

— Какво знае баща ти? Да вземе млад обещаващ кон и да го съсипе с няколко бързи надбягвания. Иска да спечели бързо пари и ти не разбираш, че той ще убие жребеца за отрицателно време — както постъпи с кобилата, която бе собственост и на баща ми. Не го прави, Даш!

— Трябва! — тихо каза той. — Трябва да направя това, което е най-добро за фермата.

— Независимо какво ще се случи с Картофено пюре? — студено го погледна Моли. — Независимо какво ще стане с нас?

— Бизнесът ми няма никаква връзка с нас.

— Шегуваш ли се? Нищо ли не научи за мен?

— Научих много. Разбрах, че си упорита… Може би твърдо решена да поставяш миналото над бъдещето. Ако просто забравиш за баща си…

— Искаш да забравя коя съм аз? — Тя беше смаяна.

— Разбира се, че не.

— Точно това искаш. Да захвърля всичко и да изпълнявам твоите желания, дори когато знам, че не си прав.

— По дяволите, Моли…

— Няма значение! — Тя отвори широко вратата на пикапа. — Просто забрави, че сме се срещали, О’Донъли. Очевидно изобщо не си ме разбрал.

— Моли…

Тя не чу нищо повече. Пикапът запали с оглушителен трясък, а Сухар едва успя да скочи през прозореца в колата. Моли напусна с грохот живота на Даш и потегли към своя дом.