Нанси Мартин
Укротяване на опърничавия (8)

Осма глава

— Слава богу, че се върна! — извика Моли, когато Даш влезе в кухнята същия ден вечерта. Червената й коса беше прибрана на тила, но няколко къдри се бяха спуснали покрай врата й. — Бързо! — каза тя. — Стига си бездействал, а направи няколко хамбургера. Монтгомъри умира от глад.

— Какво трябва да направя с това? — попита той, след като взе в ръцете си пакет телешко месо, оставено върху бюфета. — И къде е Монтгомъри?

— Той е горе и се преоблича, а Ники подготвя разходката.

— Кое? — Даш беше сигурен, че не е чул добре.

Моли обикаляше из кухнята, жизнерадостна и щастлива. В едната си ръка държеше лопатка за торта, а в другата — шоколадов сладкиш.

— Джулио организира празненство на открито тази вечер. Не е ли прекрасно. По случай рождения ден на баща ти.

— Днес е рожденият ден на татко? — изненада се той.

— Нима не помниш рождената дата на собствения си баща? — разтвориха се широко сините очи на Моли.

— Необходимо ли е? И защо ти се занимаваш с това? — попита той. — Мислех, че го мразиш.

— Но обичам празниците — отвърна тя весело, — а тази вечер ще бъде чудесна. Джулио е подготвил и празничен огън. За нас остава само да драснем клечката кибрит. Джон току-що взе колелото и отиде до денонощния магазин за захарни пръчки.

— Как успя да го убедиш? — Даш не повярва, че големият му син доброволно ще направи нещо, от което няма да има изгода.

— Идеята беше негова. Той не е чак толкова лошо момче, Даш. Ти направи чудеса с него тази седмица.

Даш не беше забелязал синът му да е проявил особен интерес. Промяната в поведението се дължеше изцяло на непресъхващото добро настроение на Моли и на нейната решителност.

Моли мина бързо покрай него, за да отиде до хладилника и когато той я хвана за рамото, от инерцията се завъртя и се оказа в прегръдките му. Даш веднага я притегли към себе си, въпреки че дни наред се бореше с това свое желание.

— Моли, ти показа необикновени способности тази седмица.

— Самият ти се справи не по-зле, О’Донъли — отговори тя, и като че ли нямаше нищо против ръцете, които я обгръщаха. Дори нещо повече, с удоволствие се облегна на гърдите му и повдигна високо дървената лъжица, за да не й пречи.

Даш извърна глава и опита полепналия по лъжицата крем.

— Може да промениш мнението си, когато ти кажа за какво съм тук…

Но Даш замълча по средата на изречението. Повдигнатото към него лице беше така одухотворено и красиво, че нямаше сили да го помрачи с лошата новина. Освен това една палава капка шоколад по някакъв начин се беше задържала на бузата й. Даш протегна пръст и я избърса, а след това я близна внимателно. Разтопеният в устата му шоколад го накара да се почувства така, сякаш той самият се разтапяше в нейните ръце.

— Вкусно ли е? — премрежено се загледа в него Моли.

— Мога да измисля и нещо по-добро.

— Мислех, че вече си изгубил интерес. — Усмивката не слезе от лицето й.

Цяла седмица се бореше с желанието си към нея. Всеки ден си даваше обещание, че няма да я докосне. И всяка нощ благодареше на Бога, че е задържал ръцете си далече от нея.

— Беше много трудно да устоя.

— И защо го направи?

— Изглеждаше по-добра стратегия — призна той честно.

— И тя успя ли?

— Сега ще проверим — промърмори Даш и се примъкна още по-близо, за да открадне малка целувчица.

Беше грешка от негова страна да помисли, че ще я целуне веднъж и ще остане доволен. Моли изпусна лъжицата, обви с ръка врата му и устните й се притиснаха силно към неговите. Целувката й беше приятна и топла, възбудата плъзна по тялото му, замъгли ума му, парализира чувствата му. Устните й се разтвориха и езикът й палаво докосна неговия. Тя дори леко се засмя.

Загубен съм, помисли Даш.

— Престани — помоли той, когато успя да си поеме дъх. Решително я отблъсна от себе си, след това размисли, повдигна я бързо и я сложи да седне на шкафа. Не му достигаше въздух. — Престани, преди да съм свалил дрехите ти тук още сега. Господи, Моли, как те желая!

Тя обви с ръце врата му. Обхвана бедрата му с дългите си крака и го приближи плътно към себе си.

— Сега е по-различно, нали?

Даш се остави на нежните ласки на пръстите й.

— Непрекъснато си мисля, че ако сбъркам, ще разваля всичко.

— Не можеш да развалиш нищо.

— Не искам да те загубя! — отвърна той и притвори очи.

Моли не отговори. Думите сякаш придаваха друг смисъл на нещата. Измина цяла вечност, преди да започне да обсипва с нежни целувки цялото му лице. Те бяха предназначени да укротят свирепия звяр, но всъщност само възпламениха кръвта му и го накараха да изстене. Краката на Моли го обгръщаха и той почувства, че джинсите му ще се пръснат. Тя беше така предизвикателна! Със силата на волята си успя да сложи ръцете си на ръба на шкафа от двете страни на бедрата й. Опитваше да се владее, но въображението му беше изпълнено с еротични видения.

— Нощем мисля за теб! — Дъхът й нежно опари ухото му.

— Моли… — Тя лекичко го ухапа и Даш едва успя да потисне разтърсилата го тръпка. — Трябва да те предупредя. В леглото аз не съм джентълмен.

— Не си ли?

— А ти ме подлудяваш повече от която и да е друга жена.

— Бившата ти съпруга подлудяваше ли те? — Острите й зъби се впиха по-силно в ухото му.

— Беше по-различно. Единственото нещо, което правехме заедно, беше в леглото. Нямаше нищо друго.

— А беше ли хубаво? Сексът имам предвид?

— Страхотен — отвърна той и започна да гали деликатната извивка на гърба й. — Но виж какво се получи накрая.

— Децата ти са чудесни, Даш.

— Но бракът ми беше пълна бъркотия от самото начало, по-късно стана още по-лошо. Непрекъснато грешахме. Не искам да преживея всичко това отново. Не и с теб.

— И затова се държа настрана от мен тази седмица? — отдръпна се тя от него и го погледна замислено.

— Да, за да предотвратя провала — каза Даш накрая. — Искам те в моя живот, Моли. Не искам да рискувам това, което би могло да се случи между нас само заради секса — проговори той, въпреки че думите сякаш изгаряха гърдите му.

— Дори заради страхотен секс? — усмихна се тя леко и пръстите й се плъзнаха по гърдите му. Той се засмя, но гласът му прозвуча напрегнато дори за собствените му уши, когато ръцете й достигнаха колана и се забавиха там. — Би могло да бъде наистина страхотно, нали? Особено ако не си джентълмен! — кокетно повдигна вежди тя.

Изражението й беше едновременно прелъстително и доволно. Даш осъзна, че изглежда щастлива. Бяха достигнали ново ниво във взаимоотношенията си, въпреки че не разбра как стана това. Виждаше единствено нейното желание.

Само още едно нейно движение и той не беше сигурен, че ще може да издържи повече.

За щастие чуха навреме провлечените стъпки на Ники по терасата и се разделиха бързо, преди да е влязла в кухнята.

— Пфу! — извика тя. — Толкова е горещо навън! Татко, ще отворим ли слънчевия чадър на масата.

В този момент Даш не беше сигурен какво го направи по-щастлив — фактът, че Ники го нарече „татко“ или чувството, че Моли го желае. Но един поглед към загадъчната усмивка на жената му даде отговор на въпроса.

Веднага щом завърши проклетата разходка, той щеше да бъде в леглото й и ще я накара да крещи в екстаз.

 

 

Разходката с каруца е едно от най-еротичните преживявания за мъжете, реши Моли.

Прашната миризлива слама, безкрайното друсане на каруцата и кресливите песни на развеселените деца честно казано не бяха особено приятни моменти. Моли не беше очарована и от перспективата да слуша цяла вечер фалшивото изпълнение на мелодраматичните ирландски балади от стария О’Донъли.

Но жадуваното очакване да лежи в прегръдките на Даш, да почиства полепналите по ризата му сламки и да слуша ударите на неговото сърце, облегната на гърдите му, я изпълваше с копнеж.

Всичко започна още докато наблюдаваше лекотата, с която Даш помага на децата да се качат в каруцата. Понякога забравяше, че той е професионален атлет, но когато й протегна ръка, очите му проблеснаха в настъпващия здрач. Тя я сграбчи и не усети как той я изтегли до себе си.

Беше гореща вечер. Слънцето залезе, но въздухът беше наситен с влага. Да се седи върху нахвърляната слама щеше да е много неудобно, но Даш разрови купа, направи гнездо в него и без да се притеснява привлече Моли в скута си. Обгърна я с едната си ръка, а с другата хвана здраво колана на Монтгомъри, за да не се претърколи от каруцата.

Ники погледна баща си и Моли и каза презрително:

— Не си ли малко стар за това, татко?

— Имаш още много да учиш, момиче — отвърна той живо.

— Тъпо е! — процеди Джон.

— Какво ти става? — извърна поглед към него Даш.

Моли също забеляза хладното отношение на момчето тази вечер, но замълча, като се надяваше, че Даш ще направи първата стъпка, за да започне разговор с тийнейджъра.

— Няма нищо — сви рамене Джон.

— Лицето ти говори съвсем друго.

— Просто си мислех за мама, това е всичко.

— За майка ти? — повтори Даш.

— Да, нали се сещаш — жената, от която имаш три деца. Или се каниш да имаш още деца и с Моли?

— Притесняваш ли се, когато виждаш баща си с друга жена? — пое разговора Моли.

Моли побутна Даш с лакът, за да го накара да проговори. Той пое дълбоко въздух и се обърна към Джон:

— Сигурно се надяваш, че ще се върна при майка ти?

— Не — отговори той, но не прозвуча твърде убедително.

— Ние сме разведени от пет години. Тя с положителност се вижда с други мъже.

— От време на време ходи на срещи — отвърна Джон и кисело се смръщи, — но няма нищо подобно! — посочи той с брадичка Моли. — Да се прегръща с някой друг.

— Обзалагам се, че го прави — каза Даш, — но когато ти не си наблизо.

— Да не си посмял да говориш така за нея! — изправи се гневно Джон. — Нямаш право да се държиш така, когато ти…

— Джон, бракът ми с майка ти приключи. Двамата с нея го разбрахме отдавна. Радвам се, че сега тя сама взема своите решения.

— Вие не се опитахте да останете заедно — продължи все още гневно, но вече по-тихо момчето.

— Може би не се постарахме достатъчно — съгласи се Даш. — Аз я обичах и тя ме обичаше… Мисля, че все още държим един на друг, но не така силно, че да запазим брака си. Ние просто не можем да живеем заедно.

— Заради нас, нали?

— Нищо подобно! — разгорещено възрази Даш. — Вие, децата, сте най-хубавото от нашия брак. Повярвай ми, ние бяхме щастливи, че ви имаме.

— Но тогава…

— Понякога децата не са достатъчна причина, за да задържат двама души заедно. Грешката не е ваша, а моя и на майка ви. Повярвайте ми, нямаше да е по-добре да останем да живеем под един покрив.

— Обичаше ли я наистина? — попита меко Ники.

Даш въздъхна и погледна Моли. Тя го окуражи с усмивка.

— Да, обичах я — отвърна неохотно Даш. — И все още я обичам до известна степен. Но знаех, че ще разруша живота й, ако наложа моите изисквания и тя… Е, и майка ви се опита да ме промени, но скоро откри, че това е невъзможно. Тези опити само ни направиха по-нещастни.

— И ти се отказа от нас.

— Сигурно изглежда така — каза намръщено Даш. — Нямах намерение да ви го казвам, но… Вижте, понякога ми се искаше никога да не сме се женили. Направихме някои грешки, които ни нараниха твърде силно. Но сме имали и много хубави преживявания. Майка ви е изключителна жена. Интелигентна, красива и… Тя ме научи на много неща за живота. — Даш се поколеба, а след това добави: — Да ви кажа честно, мисля, че от вас тримата научавам още повече.

— Но ти си вече голям — смръщи чело Монтгомъри.

— Това не означава, че знам всичко — засмя се неловко Даш. — Откакто сте тук, разбрах много неща за себе си и за вас.

— Какво например?

— Ами, да не съм такъв мърморко през цялото време. Всъщност с вас е дори по-забавно тук.

— Искаш ли да сме по-често с теб? — усмихна се Монтгомъри.

— Държим се доста ужасно понякога — включи се неуверено Ники.

— Аз също грешах на вашите години — сви рамене Даш.

— Истина е! — засмя се гръмко Дилън.

— Какъв беше татко като малък? — Джон погледна любопитно дядо си.

— О, голям палавник! — Дилън дяволито се усмихна. — Разказвал ли съм ви за понито, което искаше да държи в стаята си? Научи това ужасно животно да се изкачва самичко по стълбите, докато накрая вторият етаж се вмириса на обор! А когато беше дори по-малък от вас, избяга от къщи…

— Нека да не даваме нови идеи на децата, татко — бързо го прекъсна Даш.

— Добре, момче! — съгласи се Дилън и се облегна назад, очевидно развеселен. — Или казано накратко, той винаги следваше само собствените си желания, но накрая се върна отново тук. Добре се справяш, синко. И това малко момиче… — посочи той към Моли — не е чак толкова лош избор, колкото си мислех отначало. Не ме разбирай погрешно, Моли.

— Успокой се, старче.

— Аз също мисля, че си чудесна, Моли — намеси се Джон. Изненадана, тя едва успя да промълви „благодаря“. — Ники е права — продължи той. — Ти си от оня готин тип хора… Щом ще бъдеш наоколо, по-добре е да сме в добри отношения.

— Само ако вие го желаете.

— Аз го искам — намеси се Монтгомъри. — Аз те харесвам, Моли. Мисля, че и мама ще те хареса.

— Но не и ако се опитваш да заемеш нейното място.

— Няма — отвърна Моли, — ще остана ваша приятелка.

— Хайде да изпеем нещо, Монтгомъри — прекъсна ги Дилън, преди разговорът да е отишъл твърде далече. — Чувал ли си за „Срамежливото девойче от Киликарна“?

— Не, дядо — въодушеви се малкият. Изглежда, единствено той имаше имунитет срещу гласа на Дилън. — Научи ме да я пея.

— Моята майка си я пееше, когато мислеше, че не я слушаме.

И той запя неприлична песен. Децата се разкикотиха весело, а Джулио подкара конете. Моли лежеше кротко в прегръдките на Даш и ги слушаше. В този момент се чувстваше безкрайно горда с него. Той не избухна, не обърна гръб на проблема, за първи път позволи на Джон да каже какво мисли и сам изложи своето собствено мнение. Искаше й се да облегне глава на гърдите му и да му го каже, но не смееше да провокира Джон с нищо, което би приличало на демонстративна изява на чувства.

И Моли се задоволи да намери ръката му в сламата. Преплетоха пръсти и Даш я стисна леко. Нямаше обещания, но нещо се беше променило между тях.

Усмивка се появи на края на устните й, а сърцето й радостно заби. Досега тя непогрешимо долавяше възбудата, която се излъчваше непрекъснато от Даш. Но тази нощ страстта му сякаш бе изпълнена с нова емоционална сила. Нещо ново се появи между тях. Нещо много хубаво.

Беше толкова горещо! Топлината сякаш се изсипваше върху тях. Обикновено на Моли й се приискваше да се хвърли в най-близкото езеро, за да се разхлади, но сега топлината й действаше по-скоро еротично, отколкото дразнещо. Имаше чувството, че плътта й се топи. Томителна изнемога плъзна по тялото й, замъгли разсъдъка й, но изостри останалите й сетива. Чувстваше се като под наркоза.

Можеше да мисли единствено за силното тяло на Даш. Представяше си как биха изглеждали дългите му силни крака без сините джинси.

Моли усещаше как постепенно нараства и неговата възбуда. Докато Даш се смееше и разговаряше, пръстите му чертаеха кръгове по голата й ръка — знаци, които й предаваха тайнствени послания, предназначени само за нея.

Съвсем скоро тя вече знаеше, че е поруменяла от горещината и от страстта, която бавно се разпалваше в нея.

Изненадващо за себе си Даш откри, че хареса вечерната разходка. Докато гледаше как децата свободно разговарят с него и весело се забавляват, той осъзна истинския смисъл на това, което беше пропуснал като родител. Отначало това го натъжи.

Но не можеше да не оцени възможността, която се откриваше пред него. Имаше още един шанс да бъде баща на децата си.

И всичко — благодарение на Моли.

Даш чувстваше как стройното й тяло се разтапя в ръцете му. Радваше се на мекотата на бедрата й и на нежната извивка на гърдите й, загатнати от леко разкопчаната блуза. Видя капчиците пот, избили по кожата й. Представи си как разкопчава останалите копчета. Целува зърната й едно след друго и ги докосва с език. Искаше да притисне лицето си към корема й и да свали бричовете от краката й. А след това да я гали с устни, докато тя започне да стене от удоволствие.

Но близостта на Ники, Монтгомъри и непрекъснато променящото се настроение на Джон не му позволиха и най-малката проява на нежност. Трябваше да се задоволи само да я държи в прегръдките си и да се надява, че няма да се изложи с онази част от тялото си, която не можеше да контролира.

Джулио ги разхождаше по алеите на имението, докато Дилън с дрезгав глас пееше на децата различни ирландски песни и им разказваше истории за колоритната им фамилия. Накрая се върнаха в къщата, където ги чакаха стъкнати дърва за голям празничен огън.

Огънят пламна бързо, разгоря се и пламъците полетяха към тъмното небе. Замириса на изгоряло дърво. Джон вече беше начупил захарните пръчки и показваше на по-малкия си брат как да ги обгаря, за да се карамелизират. Ники много съсредоточено обръщаше своята, за да се препече равномерно от всички страни. Дилън гледаше вглъбено пред себе си и отпиваше от кафето, което бяха донесли в термоса.

Моли обгори една пръчка за Даш и той я изяде от ръцете й. В очите му се смесваха отблясъците на огъня и пламъка, който го изгаряше отвътре.

Не след дълго децата се умориха от играта и започнаха да се оплакват от топлината. Моли им предложи да поплуват и Монтгомъри с ентусиазъм бързо свали дрехите си и се гмурна гол в басейна. Ники и Джон също се хвърлиха във водата по фланелки и шорти.

Даш беше малко разочарован, че Моли не ги последва. С удоволствие щеше да се наслади на гледката от прилепналите към възхитителното й тяло мокри дрехи.

Всичко продължи безкрайно дълго. Най-накрая Дилън реши да си ляга и децата скоро го последваха.

— А сега? — обърна се Моли към Даш, когато останаха сами и коленичи пред шезлонга, в който се беше изтегнал, за да наблюдава останалите. — Какво ще кажеш да поплуваме и ние?

— Сега? — Той се радваше, че най-сетне я има само за себе си и искаше да се наслади на момента.

— Имаш ли друга идея?

Даш почувства как лудо заби сърцето му. Хвана ръката й и я притегли между коленете си. Къдравата й червеникава коса беше бухнала като тъмен ореол около лицето й и подчертаваше пълните устни и ирландските очи. Тя облегна лакти на бедрата му и сякаш го беляза за себе си. Това му хареса.

— Имам един куп идеи още от деня, в който те срещнах, Моли — проговори дрезгаво той.

— Например? — дяволито се усмихна тя.

— Имах намерение да те отвлека.

— Нима? — Очите й се разшириха с престорен ужас.

— Промених първоначалното си намерение — призна той и я привлече още по-близо. — Искам да те задържа като пленница. Желая те изцяло и само за себе си. В моята къща и в моето легло.

— А какво ще кажеш за една хубава вана преди това?

Тя стана и побягна, като повлече Даш със себе си. Но след като влязоха в къщата, той я настигна лесно и я взе в прегръдките си. Моли се засмя и това беше най-хубавият звук, който той някога беше чувал. Понесе я на ръце, изкачи стълбите и продължи по дългия коридор към стаята й.

— Отвличаш ли ме? — попита тя и смехът напираше в очите й, а ръцете й обвиваха здраво врата му.

— Да!

— Добре. — Тя захапа леко ухото му и прошепна: — Позволявам ти да бъдеш лош.

Някъде далече в съзнанието му се прокрадна мисълта, че имаше нещо, което трябваше да й каже. Но точно сега беше зает с по-неотложни действия. Тя беше в негова власт. Беше готова да го приеме и го желаеше силно.

Той влезе в стаята й и затвори вратата с крак.

— Вече си моя! — изръмжа.