Нанси Мартин
Укротяване на опърничавия (6)

Шеста глава

Моли се върна в къщата на О’Донъли късно следобед, когато вече бе съвсем изгладняла. На вратата я посрещна Патрийн О’Шей, икономката на дома.

— Сигурно ще искаш да вземеш душ преди вечеря, нали, скъпа? — попита Патрийн мило. — Остави ботушите си тук до вратата и аз ще ти покажа стаята. Надявам се да ти хареса.

Моли последва Патрийн по широката виеща се стълба, сякаш пренесена от кадрите на „Отнесени от вихъра“.

— Хубаво място — отбеляза Моли и се загледа в портретите по стените.

— О, вече изглежда съвсем добре — обясни Патрийн, докато я водеше по коридора на втория етаж. — Къщата е построена от бащата на господин Дилън — Шон О’Донъли, който бил известен комарджия. Загубил цялото си богатство на едно конно надбягване, но кредиторите му позволили да запази къщата без мебелировката. Когато господин Дилън наследи това място и започна да печели състезанията с коне, той си възвърна част от оригиналните неща — портретите на неговите роднини най-вече, и част от мебелировката. Но има цели стаи, които са все още съвсем празни! Това е портрет на майката на господин Дилън. Красива жена, нали?

Картината, за която ставаше дума, представяше пищна тъмноока красавица, излегнала се върху няколко сатенени възглавнички с гордо изложена гръд и черна буйна коса, разпръсната по раменете. Точно такава картина си представяше Моли в салоните на Дивия запад.

— Хм, да, хубава жена — отвърна тя вежливо.

— Както разказва господин Дилън — засмя се Патрийн, — майка му била кабаретна актриса, която господин Шон срещнал в Ирландия и довел като съпруга, но никой не бил съвсем сигурен дали изобщо са се оженили някога. Тя била много зла — продължи отново със смях Патрийн. — Хвърляла чинии, когато била ядосана. Веднъж пяла пред президента Рузвелт, когато той посетил Саратога и ако се вярва на мълвата, те били сами цели два часа! След това получавала червени рози всяка година за рождения си ден, но никога не казала кой й ги изпраща. Всички подозирали, че са от президента. Починала, преди господин Шон да загуби парите си. Пиела много и си счупила врата при едно гмуркане в басейна зад къщата. Мисля, че за нея е било по-добре, отколкото да живее в бедност. Би се чувствала ужасно. — Патрийн зави наляво по коридора и продължи: — След това господин Дилън заминал на война и довел вкъщи момиче, което било така жизнено, както и неговата майка. Марго била французойка, живяла бурно и починала млада. Даш бил само на десет години, когато тя загинала при автомобилна катастрофа. Говори се, че отивала на любовна среща. Казват, че господин Дилън не се интересувал истински от нея. Той не е от тези, които разказват за своите чувства. Аз съм негова братовчедка и точно тогава дойдох в имението на О’Донъли и започнах да се грижа за Даш. Боже мой, аз май ви проглуших ушите с приказките си. — Без да дочака отговора на Моли, Патрийн отвори вратата на една стая и я въведе вътре. — Тази спалня ще ви хареса ли, госпожице?

Моли спря на прага и за момент забрави тъжната история на семейството. Онемя от възхищение от обзавеждането на стаята в изискани розово-бели цветове — бяла мебел и бледорозов килим. Белите дантелени пердета бяха дръпнати и откриваха два високи френски прозореца, които гледаха към верандата. Беше стилна стая, обзаведена с вкус и пари. Моли не очакваше да види подобно нещо в къща, собственост на двама зрели мъже, които се занимаваха предимно с коне, а не с жени.

— Да, наистина е чудесна! — разбъбри се отново икономката. — Съпругата на Даш я подреди, когато дойде на гости едно лято, дори сама плати обновяването. Мисля, че ще ти бъде удобно тук. Банята е зад онази врата.

Моли я последва и се озова в просторна баня с огромна кръгла вана и мраморен умивалник, заобиколени с огледала. Можеше само да си представи скъпата козметика, която дамата от висшето общество е подреждала върху полираната повърхност.

— Другата врата води към банята на Даш — посочи Патрийн вратата между огромните огледала. — Стаята му е оттатък, но се съмнявам, че ще го чуеш. Можеш да заключиш междинната врата. Ето, аз сама ще го направя.

— Благодаря! Много мило от ваша страна, госпожо О’Шей. Мислех, че ще бъда по-скоро работник тук, а не гост.

— Вие сте желан гост тук, независимо какво ще чуете от господин Дилън. Твърде много се нуждаем от победител, но Даш сигурно вече ви е разказвал.

Моли реши, че е по-благоразумно да не отговаря, въпреки че любопитството й бе раздразнено.

— Вечерята е след час — усмихна се Патрийн. — Всички взимат душ преди вечеря, никой не мирише на обор на масата. Но не мисли, че трябва да се обличаш специално. Обикновени джинси и пуловер ще свършат работа, когато нямаме гости.

След минута Моли беше сама в новите си покои. Съблече дрехите си, докато пълнеше ваната. Водата течеше в облаци от пара и след кратко търсене Моли намери стъклен съд с кристали за вана. Разпръсна няколко във водата и вдъхна от аромата. Огледалата отразиха стройното й тяло.

Гола, със свободно разпусната коса, тя се потопи в меката вода, за да си отпочине. След уморителната езда с Даш се зарадва на възможността да отпусне мускулите си.

Със затворени очи започна да прехвърля в ума си историите, които беше научила за фамилията О’Донъли. След като чу разказа на Патрийн, Моли вече разбираше по-добре Даш. Той вероятно бе наследил много от чертите на своите авантюристични деди. И начина, по който пазеше чувствата си само за себе си, без съмнение произтичаше от живота му в семейство, където се ценеше ярката индивидуалност, а не истинските чувства и любовта. Баба му е била певица в кабаре, дядо му — комарджия. Собственият му баща се оженил за неподходяща жена, която пренебрегвал, а тя загинала млада и самотна.

А Даш? Може би Моли се досещаше защо е прекарал младежките си години, обикаляйки земното кълбо в търсене на приключения. Вероятно така му е било по-лесно, отколкото да се бори, за да запази семейството си.

Изглежда на мъжете О’Донъли им беше присъщо да се свързват с неподходящи жени. И Даш не е бил изключение от това правило.

Наблизо се затръшна някаква врата и Моли чу подсвиркване.

Притеснена, тя се потопи в разпенените мехурчета. Без съмнение това беше Даш.

Подсвиркваше си някаква бърза ирландска мелодия и влезе в своята баня, точно от другата страна на вратата. Тя бързо посегна да вземе кърпа. Ръката й случайно бутна шише с шампоан и то падна с трясък на пода.

— Моли? — попита Даш от другата страна на вратата.

Тя затаи дъх и реши да не отговаря. Но вратата беше заключена, тя видя, когато Патрийн превъртя ключа, така че нямаше причина да се страхува.

— Да, аз съм — прочисти тя неловко гърлото си.

— Във ваната ли си? — засмя се той весело.

— Не, разбира се, че не! — Лицето й пламна, сякаш беше погледнал през вратата.

— О, да, във ваната си — чу се отново смехът му.

— Не мога ли да остана за малко насаме със себе си? — раздразни се Моли.

— Обзалагам се, че изглеждаш чудесно.

— Моля те не започвай отново — потопи се тя, докато брадичката й докосна мехурчетата.

Собственото й отражение изглеждаше изненадващо хубаво. Моли се загледа в младата жена, отразена в гигантските огледала около ваната и реши, че в момента съвсем няма вид на груба конярка, а по-скоро на богата дама. И учудващо сексапилна.

— Кажи ми — подразни я Даш, — намери ли кристалите за вана?

— Д-да.

— Розовите, нали? Много ми харесват. Не ухаят ли така, сякаш си момиче от някой харем?

— Няма да получиш покана да се присъединиш към мен, така че не си хаби напразно думите.

— Но бих могъл да пофантазирам, нали?

Даш се заслуша в обърканата въздишка, която достигна до него. Можеше да си представи Моли, полулегнала в голямата бяла вана, заобиколена от пухкавата розова пяна. Положително изглежда отпусната и прекрасна.

— Бих могъл да вляза и да ти изтрия гърба. — Той се облегна на вратата. — Имай сърце — засмя се умолително Даш. — Дай ми нещо, което да сънувам. Съвсем гола ли си?

— Даш…

— Кажи ми — примоли се той. — Няма да вляза, обещавам. Вратата е заключена, нали?

— Да. — Тя замълча за момент, а след това добави: — Добре. Да, гола съм.

— А косата ти? Вдигната ли е нагоре? Или…

— Нищо няма да ти кажа повече — отговори тя. — Освен ако и ти не си гол.

— Госпожице Моли! Какво непристойно предложение!

— Откакто се срещнахме, ти непрекъснато се държиш непристойно. — Гласът й прозвуча по-силно. — Съблечи се, О’Донъли.

Той се позамисли, развеселен и заинтригуван.

— Това може да бъде най-новият вариант за безопасен секс!

— Е, поне ще придаде ново значение на израза „зад затворени врати“.

— Вчера каза, че предпочиташ ти да диктуваш условията за секс. Това ли имаше предвид?

— Това е само бледо подобие — тя започна явно да се забавлява, — но ще трябва да се задоволиш с него.

— Освен ако не отвориш вратата.

— Свали си дрехите, Даш.

Не можеше да устои на прелъстителната нотка в гласа й. Той започна да разкопчава ризата си. Нямаше опит с жени, които поемаха инициативата в свои ръце. Беше дяволски изненадан от смелостта на Моли, но реши, че му харесва.

— Кажи ми какво правиш сега — прозвуча още по-властно гласът й. — Всяка твоя стъпка.

— В момента разкопчавам ризата. — Той потисна смеха си. — Ето, сега я свалям. — Захвърли я на пода и откри, че играта го забавлява.

— Носиш ли колан? — попита тя.

— Махам го.

— Обувки?

— Оставих ботушите долу.

— Тогава следват чорапите — каза тя с нараснала самоувереност. — Виждаш ли се в огледалото, Даш?

Да, оглеждаше се. В очите му недвусмислено проблясваше пламъкът на очакването. Забеляза, че лицето му се е позачервило от слънцето тази сутрин… Или може би от сексуалната игра? Той рязко дръпна чорапите.

— А сега джинсите, Даш. И го направи бавно!

Това беше стриптийз пред невидима публика, но му хареса новото сладостно усещане. Всъщност той вече започваше да диша тежко. Свали джинсите и спусна слиповете покрай бедрата си. Най-после се изправи. Дрехите лежаха в краката му, а тялото му беше напрегнато и възбудено. Капчици пот бяха избили на гърдите му.

— Всичко ли съблече?

— Няма нито едно парцалче на мен.

— Имаш много красиво тяло, Даш.

— Откъде знаеш? Нали не го виждаш!

— Съсредоточила съм се върху твоята същност.

— Върху кое? — Даш не беше сигурен дали е чул добре.

— Разкажи ми една твоя тайна! — помоли тя. — Нещо лично твое. Искам да те опозная.

Даш се обърка. Не знаеше какво да каже.

— Даш? Толкова ли е трудно?

— Не — отвърна той несигурно. — Просто е различно.

— Кажи ми нещо за твоя любим учител.

— Моли — разсмя се той, — моля те не ме карай да ти разказвам за сестра Бернадет, когато стоя тук гол и…

— Добре, добре. Разкажи ми твой сън.

Аха! Това беше по-добре.

— Сънувах те снощи. Сънувах, че бяхме…

— Не, не, не искам сексуална история. Може би някой, който си сънувал повече от веднъж. Някой, който те преследва.

— О, онзи сън ли? Когато се давя? — Даш се обърна и се облегна на вратата.

— Разкажи ми! — помоли тя.

Даш никога не допускаше такава близост — да разкрива себе си пред жените, с които общуваше. Винаги му беше много трудно. И беше безсмислено. Но нежният глас на Моли го отпусна. И… странно… така, без дрехи, като че ли му беше по-лесно.

— Добре. Сънувам басейна. Падам от трамплина и не мога да изляза от водата. Стените на басейна са твърде високи и аз няма къде да се хвана. И започвам да плувам.

— Изморяваш ли се?

— Много, страшно много. — Дори сега, само при спомена за нощния кошмар, гърдите му се стегнаха, а мускулите му натежаха. — Плувам, докато вече не мога да се движа. И тогава започвам да викам… Не за помощ, а от ужас.

— Защо не викаш за помощ?

— Защото никой няма да дойде, предполагам. Понякога… се събуждам по-рано — призна той. — Нали знаеш, баба ми се е удавила в басейна.

Настъпи продължително мълчание. Даш затвори очи и се замисли над своя сън. Чудното беше, че той не изпитваше страх от водата, а също така и не познаваше баба си. Беше нелепо да разказва за неща, които самият той не разбираше, на съвсем чужд човек.

— Аз също имам кошмар. — Гласът на Моли беше толкова тих, че едва се чуваше. — Яздя кон, когото не мога да спра. А той препуска, препуска. Струва ми се, че ще падна, но все успявам да се задържа. Винаги се събуждам, миг преди да излетя от седлото.

От ваната се чу шум от разплискване на вода и пред очите на Даш изплува еротично видение.

— Кажи ми какво правиш сега, Моли! — прозвуча гласът му, непривично грубо дори за собствените му уши.

— Сипвам шампоан в ръката си.

Той затвори очи и си представи как гъстата златна течност потича в обърнатата й нагоре длан.

— Какво друго?

— Сега си мия косата.

Ръцете й вероятно са вдигнати над главата и разкриват стегнатите й прекрасни гърди. Даш предположи, че са хлъзгави от пяната. Сигурно е затворила очи и е отметнала глава назад, а устните й са полуотворени.

Искаше му се да бъде с нея във ваната. Да я държи в прегръдките си. Да слуша разказа й. Искаше да научи повече за сънищата й. За нейния любим учител, за детските й мечти, за нещата, които я разсмиват, за нещата, които я възбуждат.

— Разтрий малко шампоан върху гърдите си, Моли — каза той дрезгаво. — И след това ми кажи как се чувстваш.

— Не мисля, че идеята е добра.

— Просто искам да си представя как го правиш.

— М-м-м… — дойде краткият отговор само миг по-късно.

Даш се подпря на плота на най-близкия шкаф и простена мъчително.

— Имаш ли вана при теб, Даш? — попита тя.

— Не — едва процеди през зъби той. — Само душ.

— Много лошо. Но… Какво имаш в аптечката? Нещо за мазане?

Вълнуващо, фантастично момиче. Останал без дъх, Даш прерови шкафовете и откри плажно масло, което някой беше забравил миналото лято.

— Намерих!

— Добре! — засмя се тя с нисък, приглушен глас.

— Сега сипи малко в ръката си.

— Моли…

— Направи го. Искам да си представиш как моите ръце галят гърдите ти. Мазнината ще бъде полезна за кожата ти и аз… Аз искам да си представям, че изучавам тялото ти. Ще бъда твоя любовница.

Даш преглътна тежко и едва успя да се справи с капачката на шишето. В следващия момент ръцете му се изпълниха с благовонната течност. Тя пропълзя между пръстите му със сладостно усещане. Гласът на Моли започваше да го омагьосва и той докосна нерешително раменете си. Тя му говори много дълго време, а гласът й, нисък и чувствен, го обгръщаше бавно. Виждаше я във въображението си, отпуснала се блажено в ароматизираната вода, къпейки се със затворени очи. Представи си нежните й ръце, които изследват тялото му, запомнят всеки контур и се наслаждават на стоновете, които предизвиква нейното докосване.

Устата му пресъхна. Копнееше да я целува, да я прегръща, да втрива уханния лосион в златистокафявата й кожа. Жадуваше да преодолее нейната сдържаност с чувствени ласки и да я поведе към върха на удоволствието. Копнееше да почувства до себе си стегнатия й корем, да чува дишането й и да усеща ритъма на сърцето й.

— Господи, Моли, не мога да издържам повече!

— О, Даш, можеш.

— Искам да разбия тази врата!

— И ще ме изнасилиш? — засмя се тя.

— О, няма да те насилвам, Моли. Ще вляза и ще те занеса в моето легло.

— А след това?

— Ще те любя страстно, пламенно и диво. А по-късно — допълни той — мисля, че искам да разговарям с теб. Но след това.

Смехът й долетя дрезгаво, сякаш беше достигнала границата на самообладанието си.

— Сега излизам от ваната — каза тя.

Даш опря чело на вратата и чу разплискването на водата. Чу стъпките на босите й крака, когато отиде за кърпа, и си представи как слабото й тяло потъва в пухкавата хавлия, как изсушава бавно краката си и попива капчиците от гърдите си.

— Моли — изръмжа той, — толкова силно те желая.

— Казах ти и по-рано, Даш, не съм от този тип жени.

— И това ли е всичко? Това ли е всичко, което ще получа?

— Спомняш ли си какво направи днес сутринта? С ласките си?

— Не съм те възбудил така силно.

— Кой го казва! — предизвикателно се засмя тя и смехът й прозвуча така мелодично, че Даш се почуди дали не се е облегнала на вратата и не е почувствала горещината на тялото му през дървената преграда.

— Вземи си душ сега, Даш. В противен случай ще закъснееш за вечеря.

— Ти си вещица! Нима мога да мисля за храна сега?

— Разстроен ли си?

— Пусни ме да вляза и ще видиш…

— Не, не. Трябва да се обличам. Но ти благодаря, Даш. Беше ми приятно. Знаеш ли, мисля, че ми харесваш.

Не можеше да повярва! Но тя излезе. Тя го напусна, като го остави да слуша шума на изтичащата се от ваната вода и да се чуди какво, по дяволите, искаше да каже с това, че го харесва.

Ръмжейки като раздразнен звяр, Даш се отправи шумно към душа. Завъртя силно крана и застана под студената вода. Под леденостудената вода.

 

 

На вечерята Моли се страхуваше, че Даш може да я изпепели с поглед. Ако не бяха децата, вероятно щеше да я хвърли на масата до пушената сьомга и щеше да я люби в средата на стаята.

Но децата бяха там, три малки ангелчета с мръсни лица, които си разменяха лукави погледи, когато най-накрая Даш се появи с мокра коса и смръщени вежди.

— Какво има, момче? — попита Дилън, като забеляза лошото му настроение.

— Няма нищо! — сопна се Даш.

— Кажи му де, татко! — развесели се Монтгомъри.

— Дръж се прилично — обърна се рязко Даш — или ще те изпратя в стаята ти.

Двете по-големи деца бяха донесли на масата кутии с газирана вода, а пред Дилън стояха две бутилки бира.

— Аз нямам нищо против да ме изпратят в стаята ми — обърна се нетърпеливо Монтгомъри към Моли. — Имам нова игра със състезателни коли!

— О, така ли? — Моли насочи вниманието си към най-малкото дете, като се опитваше избегне погледа на Даш. — Обичаш ли да си играеш с количките?

— Не, но обичам да ги разглобявам.

Монтгомъри налапа голяма черна маслина и започна да я дъвче шумно, като гледаше Моли с любопитство и интерес.

— Знаеш ли — проговори той със сериозен тон, — ти наистина си хубава. Аз имам една приятелка, която също има червена коса. Казва се Джеки.

— Тя сигурно е в твоя клас?

— Аха — той започна да пълни шепата си с маслини. — Веднъж Джеки си разкопча ризата и ми позволи да видя гърдите й.

Даш се изкашля предупредително.

Но това не направи впечатление на Монтгомъри. Все още си играеше с маслините, когато се обърна сериозен към Моли:

— Не предполагам, че ти би могла…

— Младежо — намеси се Даш, преди предложението да изскочи от устата на Монтгомъри, — мисля, че е по-добре да кажеш на Патрийн, че ще вечеряш в стаята си.

— А може ли да си играя с количките? — ухили се хлапакът.

— Прави каквото искаш. Само без бели.

Монтгомъри послушно се смъкна от стола и размаха мръсните си пръстчета за довиждане. Даш го тупна отзад, но по-скоро окуражително, отколкото като наказание, реши Моли, и момчето подскочи весело, преди да излезе на свобода.

— Гами расте, нали? — засмя се Джон. — Любопитно хлапе!

— Яж, Джон.

— Какво има, приятел? — подразни го тийнейджърът. — Да не би Гами да е казал нещо твърде близо до истината, а? Например, че не си имал възможност да видиш нечии…

— Въпросът е приключен още преди да си го започнал!

— Защо?

— Защото този разговор не се води, когато си на масата, ето защо. Избирай по-подходящо време и място.

— Другите хора говорят за това — възпротиви се Джон. — Мама казва, че е важно сексът да се обсъжда открито…

— Майка ти не е тук в момента.

— Правилно. Тя е началникът, нали? — погледна кисело Джон. — А ти не поемаш никаква отговорност за нас. Би се радвал, ако изобщо ни нямаше.

Даш остави приборите и Моли затаи дъх. Но със забележително самообладание Даш успя да каже спокойно:

— Добре. Признавам, че не съм достатъчно често с вас. За какво по-точно искаш да говорим, Джон?

— За безопасния секс — отвърна кратко момчето.

— Няма да позволя такива разговори! — изръмжа Дилън.

Въпреки че въздухът в стаята беше наситен с напрежение, Даш пренебрегна забележката на баща си и се обърна към сина си:

— Мисля, че започваш тази тема само за да предизвикаш неприятности, но ако наистина…

— Мислех, че безопасният секс предотвратява неприятностите. Или ти не знаеш нищо по въпроса? С червенокосата бебета ли ще правите тези дни?

— Вървиш по тънък лед, младежо! — ръцете на Даш стиснаха покривката на масата.

Момчето се засмя и бръкна в джоба на широките си шорти. Миг по-късно извади малко пакетче и го подхвърли на баща си.

— Да си виждал някои от тези неща?

Даш взе презерватива и го повъртя в пръстите си, а погледът му проблесна към тийнейджъра.

— Сега вече със сигурност знам, че се опитваш да предизвикаш неприятности.

— Имам около дузина — сви рамене Джон, — ако имаш нужда…

— Нямам нужда!

— Охо! — проехтя гласът на Джон. — Много лошо, приятел. Или ги ползваш, или те използват, нали знаеш.

Даш не каза нищо повече. Въпреки че на Моли й се искаше той да продължи разговора, Даш стана и напусна стаята.

Джон и Ники го проследиха с поглед и се разкикотиха, но смехът им беше пресилен.

Моли хвърли салфетката си на масата и последва Даш. Настигна го на верандата до кухнята. Той чу стъпките й и се обърна рязко, но се успокои, когато я видя.

— Даш, върни се в трапезарията! — Тя застана пред него и продължи с тих глас: — И довърши това, което започна.

— Хлапакът просто се опитва да ме предизвика да избухна.

Инстинктивно Моли хвана ръката му и я стисна.

— Не, не иска точно това! Но Джон има нужда от нещо. Той просто не може да намери начин, за да те попита.

— Той знае какво прави.

— Не, не знае. Той се опитва да предизвика някаква реакция от твоя страна, каквато и да е! От теб зависи да се върнеш и да разбереш какво иска. Не можеш да избягаш.

— Не бягам!

— Ти си негов баща. Не можеш да го отхвърляш така с грубостта си. И не можеш да отречеш, че той съвсем честно търси информация от теб. Само че е избрал неподходящ начин и момент за това.

— Трябваше да го набия! — проблеснаха очите му по посока на трапезарията.

— Това е глупаво и ти го знаеш. Върни се и опитай нещо друго.

— Не мога — поклати глава той. — Аз не мога да кажа това, което мисля. Ще отида твърде далече и ще го отблъсна повече.

— Не бъди толкова сигурен, преди да си опитал! Не трябва да потискаш чувствата си. Прекаленото самообладание е само загуба на енергия.

— Ти ли казваш това? Кралицата на самоконтрола?

— Добре. Заслужавам упрека ти — усмихна се тя, — но това е абсолютно вярно в твоя случай, Даш. Не се отказвай от бащинството така, както е направил Дилън. Отстъпи малко! — настоя Моли. — Позволи на сина си да разбере, че го обичаш, като му го кажеш. Рискувай.

Даш дръпна Моли под навеса. Вечерният въздух беше прохладен и свеж.

— Бих искал да видя как би рискувала ти! Това се отнася и за двамата, нали?

— Даш, не съм готова да дойда в леглото ти — прошепна Моли.

— Мога да те накарам да се почувстваш чудесно.

— Да, можеш. Но само секс не е достатъчен.

— Какво искаш да ти кажа? — обезсърчено попита той.

— Не търся обещания за любов — засмя се тя несигурно. — Смешно е, аз едва те познавам. Ние сме чужди един на друг.

— Когато те държах в прегръдките си днес и те докосвах…

— Знам, знам. Аз се разтопих в ръцете ти. Но това е чисто физическа реакция, а аз имам нужда… от още нещо. Всички искаме повече от теб! Даш, знаеш ли, че днес чрез госпожа О’Шей те опознах по-добре, отколкото от разговорите ми с теб.

— Какво ти разказа Патрийн?

— Нищо особено. А може би всичко. Не съм сигурна. Виж, аз не съм способна да правя самоцелен секс с никого… дори с теб.

— Предполагам, ще трябва да те убедя. — Ръцете му обхванаха нежно лицето й.

Моли го спря, преди да успее да я целуне. Беше разочарована. Той не можеше да разкрие себе си, а разчиташе единствено на удоволствието от секса. Нищо чудно, че бракът му се беше провалил.

— Така ли беше и с твоята съпруга? И с нея ли беше толкова сдържан? — Моли се освободи от прегръдките му. — Искаш останалите да са отворени към теб, да ти вярват и да те приемат, а ти самият не можеш да бъдеш такъв?

— Какво общо има моята бивша съпруга с нас? — сграбчи той ръката й.

— Не става дума само за нея. Това се отнася за всички в твоя живот. Ти не позволяваш на никого да се доближи до теб. Просто кажи какво мислиш. Престани да бъдеш така проклето силен и поне веднъж се отпусни! Даш…

Но вече бе отишла твърде далече.

Той се извърна и се отправи към къщата.