Марк Олдън
Силата ТЕ (12)

11.

Манила, март

Ди Палма стоеше на балкона на хотелския си апартамент и гледаше хеликоптера, който се издигаше от площадката шест етажа по-нагоре. Секунди по-късно хеликоптерът зави наляво и се насочи на юг към летището.

В двора крякаха тропически птици, хотелски слуги с червени сака им носеха вечерята от плодове и семена. Слънцето почти се скри зад хоризонта. В падащия мрак други слуги включваха осветлението около тенискортовете и огромния плувен басейн.

Франк се върна в апартамента си, седна на дивана от тапициран бамбук и вдигна крака върху ниската дървена масичка до вазата, от която се носеше миризма на орхидеи. Допи минералната вода от чашата си и си погледна часовника. Почти 8:20. Проститутката закъсняваше с двадесет минути.

Преди три часа, докато си оставяше багажа в апартамента с изглед към Манилския залив, който му струваше 500 долара на ден, той каза на Федерико, шефа на пиколата:

— Искам компания.

Федерико, здрав филипинец на средна възраст, с тънки като молив мустачки и мазен поглед, кимна:

— Разбира се.

— Познаваш ли една дама на име Хузиана де Вега?

Усмихнатият Федерико пое петдесетдоларовата банкнота и каза:

— В колко часа да ви я доведа?

— Да кажем в осем. Обясни й, че някои хора от Хонконг са ми я препоръчали горещо. Парите не са проблем. Ще съм й много благодарен, ако успее да дойде. Според Мартин Маки Де Вега се събличала гола пред клиентите си, намазвала се с блестяща паста и танцувала като буря.

Федерико се усмихна:

— За щастие тя току-що се завърна от кратка ваканция. Давам ви дума, сър, тя със сигурност ще ви посети довечера. — Богатите американци бяха божи дар за нуждаещите се, а Федерико, с тринадесет деца и още едно на път, беше нуждаещ се като всички филипинци. Щеше да достави дребната курва на американеца даже ако трябваше да я влачи за най-скъпия й орган.

Ди Палма му даде напътствия:

— Не споменавай името ми. Кажи само, че джентълменът от апартамент 557 е чул много хубави неща за нея и иска да се наслади на компанията й. Кажи на госпожица Де Вега, че ако трябва да откаже някой предишен ангажимент, аз ще я обезщетя.

— Сър, давам ви дума, че тя ще бъде при вас довечера. Можете да разчитате на това. — Той намигна.

Тъй като чукането на госпожица Де Вега не влизаше в плана, Ди Палма не отвърна на намигването. Възнамеряваше да си поиграе с мозъка на малката дама, нищо повече. Да я обработи психологически. Да й покаже откраднатия „Филип Патек“, намерен на мястото на пожара в „Таалтекс“. Да я накара да признае, че е подарила часовника на Леон Баколод от охраната на „Таалтекс“, който й беше любовник.

После щеше да й съчувства за вината, която тя щеше да изпита за пожара в „Таалтекс“. Защото ако беше дала часовника на Баколод, това го превръщаше в главен заподозрян в палежа и в убийството на четиридесет и пет жени. Ако той бе подпалил бараката по заповед на Лин Пао и тя знаеше, това можеше да й тежи на съвестта. Но можеше и да не й тежи. Угризенията бяха едно нещо, а чувството за самосъхранение — съвсем друго.

Дали да не телефонира на рецепцията и да не се скара на Федерико? Още не. Ще почака дамата до девет часа и тогава ще протегне ръка към добрия стар Фреди. Телефонните услуги във Филипините не бяха от най-добрите. Ди Палма се обади веднъж след пристигането си. Това бе едно адско изпитание за търпението и за кредитната му карта.

Обади се на Жан в апартамента им, за да й каже, че е пристигнал благополучно. Тъй като нямаше директно избиране, трябваше да чака четиридесет и пет минути. Имаше и двадесет и пет процентово доплащане. И това в иначе удобния четиризвезден хотел.

За щастие бе провел най-важните си разговори, преди да тръгне от Америка. Първо говори с нюйоркския сенатор Джоузеф Куарекио, който после помоли хората от американското посолство в Манила да проявят цялата си учтивост към Ди Палма. Господин Ди Палма не само бил негов приятел, но и популярен нюйоркски телевизионен репортер. Куарекио нямаше да спечели три мандата в Сената, ако не обръщаше внимание на пресата.

После се обади в Манила и говори с Бари Оменс, шеф на ОБН във Филипините. Бяха работили заедно върху една задача, свързана с наркотиците, когато Ди Палма още беше ченге. Веднъж работи под прикритие, за да спипа сицилиански нелегални имигранти, които разработваха пицарии като прикритие за контрабандата на хероин. Експерт в азиатската организирана престъпност в Америка и в чужбина, след три месеца Оменс щеше да се пенсионира и с нетърпение очакваше да започне новата си кариера като следовател към кабинета на районния прокурор на Манхатън. Ди Палма му уреди да получи работата.

— Твоето момче Маки беше право — каза Оменс. — Никой тук не иска да знае за пожара в „Таалтекс“. Четиридесет и пет жени са мъртви, а всички ти говорят, че това било зле за бизнеса. Местните са ужасени, че пожарът ще уплаши чуждите компании, които осигуряват работни места, твърда валута и технологии. Искат тази история да се потули. Това доста е приповдигнало настроението на Лин Пао и Нелсън Бърлин. Сигурен съм.

Ди Палма попита:

— Сигурно някой човек на Лин Пао в Манила е подпалил пожара. Кой може да бъде?

— Питаш ме кой може да бъде. Говорим за Чарлз Суи, един много хладнокръвен, много умен сладур, познат под прякора Чарли Змията. Той е син на най-близкия приятел на Пао, или на онзи, който му беше най-близък приятел, преди да го убият преди двадесет години. Между другото, не го наричат змия, защото е мил със съседите си и приятелски настроен към всички наоколо. — Оменс се изсмя. — Не е човек, който прощава и забравя, нашето момченце Чарлз, познат също като Чунг. Говори се, че е по-отмъстителен от Лин Пао, а това вече е нещо. Носят се слухове, че веднъж плиснал киселина в лицето на един доносник, а после го осакатил. Мило момче. Между другото, Пао му е кръстник.

— Значи Чарли Змията е наел факлата.

— Залагам цяло състояние, че е той. Трудно се работи за него. Очаква здравата да се поизпотиш, щом ти плаща. Нашето разузнаване ни съобщава, че той е един от най-доверените лейтенанти на Пао. Копелето е много умно. Определено е сред главните играчи. Няма да се учудя, ако някой ден се изкачи на върха. Ръководи Филипините от името на Черния генерал, държи под око и хората в Австралия, Нова Гвинея, Борнео, Нова Каледония. Повечето докладват направо на него. Млад тип. Към трийсетте.

— Някакви лоши навици? — попита Ди Палма.

— Никакви. Освен ако не смяташ, че да си запален по тениса е лош навик. Започва всяка сутрин с игра или с частен урок при най-добрия професионалист. Всяка година ходи на Уимбълдън. Ама наистина не пропуска. Хлапето лети до Париж, Рим, Щатите, навсякъде, където Иван Лендал има мач. Яде, пие, спи и все Лендал му е в ума. Змията е женен, има две деца. Не поглежда настрани. Само се грижи за бизнеса и играе тенис. Между другото, искаш ли да ми кажеш каква работа имаш тук?

— Точно сега е нещо лично. Но когато мога, ще ти разкажа всичко.

— Добре — отвърна Оменс. — Обади се, щом дойдеш. Ако можеш, разбира се. Ако не, ще се видим в Голямата ябълка^[1]. Човече, нямам търпение да се върна. Сега не можеш да ми кажеш нищо, така ли?

Ди Палма си помисли, че може да му каже, че се отнася до жена му и сина му, но не го направи.

— Виж какво. Има връзка с близките взаимоотношения между Нелсън Бърлин и Лин Пао.

— Шегуваш се. Не, вземам си думите назад. Ти никога не се шегуваш. Исусе, ако си прав! Искам да кажа, че и ние тук постоянно чуваме разни неща за тия двамата, но никой не е успял да изрови някоя мръсотия.

— Някой има нещо. Ето защо ще дойда там.

Оменс въздъхна от хиляди километри разстояние.

— Ще ме направиш голям човек. Много голям.

— Когато му дойде времето, ще те включа.

— Мила мамо! Наистина ли ще ме освети блясъкът на славата?

— Ще видим. Може да имам нужда от помощ, когато попадна в целта.

— Трябва ли да питаш?

В Ню Йорк Ди Палма състави и план за Манила, който бе твърде рискован. Извини се на Тод, Бенджи и Джоан, че не е успял да измисли нещо по-добро, но нямаха време за дълго обсъждане на стратегията.

Трябваше да стигнат в Манила, преди Триадата да научи за Раул Гутанг, компютърния оператор от „Таалтекс“, който притежаваше дискетата, свързваща Нелсън Бърлин с Лин Пао. А също и преди Триадата да реши да се разправи с проститутката джудже, която откраднала един часовник.

Ди Палма искаше много от тримата младежи. Би ги разбрал, ако решат да се оттеглят и да се откажат от пътуването до Филипините. Но те не го направиха. Тод бе погълнат от мисълта за унищожаване на Черния генерал. Бенджи и Джоан бяха предани на Тод. И тримата щяха да направят всичко, за което ги помолеше Ди Палма.

— Аз съм разкрит — обясни той на тримата младежи. — Хората на Триадата ме видяха с Мартин Маки. Предполагам, че ще ме наблюдават от момента, в който напусна Ню Йорк, докато се върна. В Манила ще проверя тази афера с пожара в „Таалтекс“ и ще видя дали ще мога да измъкна нещо от Хузиана де Вега. Но основно ще бъда примамка. Ще направя така, че да ме виждат постоянно, не че имам кой знае какъв избор. Което означава, че вие ще трябва да се срещнете с Гутанг и да вземете дискетата.

— Разбираме — кимна синът му.

— Бъдете много, много внимателни. Ние не познаваме Гутанг. Не знаем какво мисли, каква игра играе. Знаем, че иска стоте хиляди, които Мартин Маки му е вложил в Цюрих, но това е всичко.

Тод кимна.

— Ще взема със себе си портативния си компютър. Така ще мога да прегледам дискетата и да накарам господин Гутанг да ми я обясни. Ако онова, което ми каже, е вярно, ще му дам моята половинка от хилядадоларовата банкнота с липсващите цифри от швейцарската банкова сметка. Ако дискетата не върши работа, няма да му дам нищо. Ще разбера, ако лъже.

— Добро момче. Още нещо. Ще пътуваме до Манила поотделно. Всеки с различен полет. Същата авиокомпания, друга авиокомпания, няма значение. Но с различни полети. Тод, Бенджи, подстрижете се и в самолета носете тъмни очила. Бенджи, облечи за разнообразие костюм и вратовръзка. Тод, в Манила ще изчакаш Джоан на летището. Направи така, че тя да стигне навреме в града. С малко късмет вие, момчета, трябва да стигнете незабелязано до Манила. Така ще стане, ако Триадата съсредоточи вниманието си върху мен. Независимо дали ми харесва, телевизията ме направи известен. Не бих могъл да се скрия, даже да исках.

— Може да е опасно да сте примамка — обади се Бенджи. — В Ню Йорк Триадата може и да се замисли дали да убие някой журналист. В Манила те изобщо няма да се поколебаят. Там един репортер е никой. Поискат ли да те видят мъртъв, значи си мъртъв.

— Не за пръв път някой ще се опита да ме очисти — усмихна се Ди Палма. — Както и да е, аз ще бъда в един хотел, вие тримата — в друг. Вие трябва да сте непрекъснато заедно. Непрекъснато. И последно, но не по значение, Тод е шефът. Всички получавате заповеди от него. Разбра ли, Бенджи?

— Да, разбира се.

— Не ми казвай „да, разбира се“, тузарче. Както току-що спомена, там убиват хората по-бързо отколкото тук, а аз не искам синът ми да умре, защото ти си поел инициативата и си направил някоя глупост. Вие с Джоан оставате в хотела, докато Тод ви каже какво да правите.

Бенджи извади своето узи и насочи дулото към Ди Палма.

— И кога ще бъде това, господин Известен журналист?

Франк погледна навъсено с онзи поглед, който приятелите му наричаха „лъчът“. Продължи да го гледа, докато момчето насочи дулото към тавана. Ди Палма внимателно взе узито и отбеляза:

— Не можеш да вземеш това на самолета.

Бенджи погледна към пода и сви рамене.

Мъжът продължи:

— Предполагам, че имаш паспорт?

Момчето вдигна няколко пръста на ръцете си.

— Шест. Държа ги на различни места. Аз пътувам много.

— Обзалагам се, че е така.

Погледна към Джоан.

— Проблемът е да намерим паспорт за теб, млада госпожице. Не можем да те оставим тук, това е сигурно. Сама и ден няма да издържиш в този град.

Джоан, която знаеше съвсем малко английски, изведнъж се уплаши. Тод й превеждаше на кантонски. Сега тя се приближи до момчето, хвана го за ръцете и започна да клати глава, сякаш искаше да покаже, че не е съгласна с Ди Палма. Тод каза на английски:

— Бои се, че ще я оставиш сама.

Баща му поклати глава.

— Кажи й, че се опитваме да намерим начин да й извадим паспорт. Тя идва с нас.

Тод спокойно заговори на ужасеното момиче на кантонски и тогава то се поотпусна. Най-накрая се усмихна и избърса сълзите си.

Момчето се обърна към баща си:

— Сега е добре. За нея е важно да дойде с нас в Манила. — Гласът му прозвуча тъжно. — Тя трябва да изпълни своята карма.

Ди Палма забеляза загрижеността му, но не каза нищо. По-късно нямаше да може да си спомни думите на Тод, без да се облее в студена пот.

— Карма или не, без паспорт тя не може да отиде никъде — отбеляза.

— Няма проблеми — усмихна се Бенджи. — Ние използваме един тип от Ню Джърси. Той може да й направи паспорт за няколко часа. Но не работи евтино.

— Оставям това на теб. Само вземи паспорта. Не искам да знам как. Бил съм ченге, забрави ли? Не казвай на приятеля си в Ню Джърси, че двамата с Джоан ще ходите някъде. Имаш ли пари?

— Човече, парите не са проблем. Имам три сейфа в града. Не вярвам на чековите сметки, човече. Само в брой.

От онова, което Ди Палма беше чувал за китайските младежки банди, през ръцете на Бенджи минаваха доста пари. Триадите плащаха на водачите като него по пет хиляди долара седмично. Не е чудно, че му трябваха сума ти банкови сейфове.

Ди Палма продължи:

— Мартин Маки ще предупреди Гутанг да очаква Тод и Бенджи. Още нещо — докато сме в Манила, вие, момчета, няма да се свързвате с мен. Ще поддържаме контакт чрез един приятел — Бари Оменс. Запомнете това име. Бари Оменс. Той ще се представи чрез парола, която Тод ще разбере. На връщане ще се срещнем на летището в Манила и ще си тръгнем заедно от Филипините.

Мартин Маки свърши своето. Той предупреди Гутанг да очаква момчетата, после каза на приятеля си, че компютърният оператор не се зарадвал много от това, че трябва да предаде дискетата на двама юноши. Но за сто хиляди долара филипинецът щеше да забрави за нежеланието си да върти бизнес с деца. Господин Гутанг обичаше парите.

Колкото до Ди Палма, той обичаше нещата да вървят гладко, макар да знаеше, че нищо не става така както очакваш.

Можеше да се обзаложи, че и в това пътуване го очакват доста изненади.

 

 

Манила

Ди Палма обходи просторната дневна в хотелския си апартамент. След двадесет и два часов полет от Ню Йорк трябваше да се поразтъпче. Помисли, че не е зле да погледа телевизия, после реши, че е твърде изнервен, за да седи на едно място. Погледна часовника, си. Хузиана де Вега закъсняваше с половин час. Дали да не се обади на Федерико?

Наля си друга чаша минерална вода и я изпи. В момента не можеше да поема нищо друго. Не и докато се притесняваше за Жан и Тод.

Чудеше се дали Нелсън Бърлин се ограничава само с подслушване на телефоните на Жан, И тази среща между момчетата и Гутанг, за която мислеше постоянно. А ако успееха да вземат касетата, дали той щеше да може да я изнесе от страната?

Телефонът иззвъня и Ди Палма грабна слушалката.

— Да.

— Федерико се обажда. Госпожица Де Вега е долу с мен. Да я доведа?

— Веднага. И, Федерико… наистина съм ти благодарен за това, което направи.

Шефът на пиколата затвори телефона във фоайето и се обърна към тримата китайци, които го бяха заобиколили. И тримата носеха barong tagalos, бродирани горни ризи, популярни сред мъжете във Филипините. Двамата държаха револвери под сгънати вестници. Бяха ги притиснали в гърба и в десния бъбрек на Федерико.

Третият, сложил ръка върху рамото на ужасената Хузиана де Вега, заповяда:

— Да се качваме.