Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключения в Африка (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The last leopard, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2014)
Разпознаване и начална корекция
tanqdim(2015)
Допълнителна корекция и форматиране
Еми(2015)

Издание:

Лорън Сейнт Джон. Последният леопард

Американска. Първо издание

ИК „Фют“, София, 2010

Редактор: Илияна Владимирова, Албена Раленкова

ISBN: 978-954-625-635-5

История

  1. —Добавяне

IX.

— Подготвен лов — каза тъжно Сейди. — Така го наричат.

Видяха я малко след като се върнаха в „Черния орел“. Лицата на децата бяха целите в прахоляк и със следи от сълзи по тях. Сейди и Гуин се втурнаха към конюшните да ги посрещнат с намерение да им се скарат, че се прибират толкова късно. Но щом Сейди ги погледна, веднага отпрати приятелката си под претекст, че още не е приготвила вечерята и че след това ще има достатъчно време за кавги. Децата седнаха пред конюшните със Сейди. Тя мълчаливо слушаше развълнувания им разказ за ужаса, който бяха изпитали при видяното в „Мързеливия Джей“.

Малко по-късно всички се събраха около кухненската маса под потрепващия пламък на свещите. В Южна Африка беше пролет и вечер температурите все още падаха рязко, затова в огнището пращеше огън. При други обстоятелства всичко щеше да е романтично, магично и приказно, помисли си Мартина, взряна в пламъците.

Гласът на Гуин Томас прекъсна мислите й:

— Какво е подготвен лов?

— Опасни, редки или трудни за проследяване животни като лъвове, леопарди или носорози се затварят в малки пространства, за да могат ловците лесно и безопасно да ги застрелят — обясни Сейди. — Обикновено този тип ловци са богати туристи или хора с власт, като министри и други правителствени чиновници, които искат да убият животното с един изстрел, без самите те да се излагат на риск. Искат да се върнат у дома с трофей — кожа, рога или чифт бивни, и да разказват как са преследвали и застреляли опасно диво животно.

— Рекс Ратклиф, собственикът на ранчото, винаги е твърдял, че организира законно сафари и лов, но Нгвеня и аз подозираме от години, че прибягва до всякакви номера, включително и подготвен лов. Това, което сте видели днес, го доказва. Съжалявам, че сте станали свидетели на подобно варварство. Надявам се, че ще можете да го преодолеете и престоят ви в „Черния орел“ ще е приятен.

Сейди се пресегна за чиния.

— Някой да иска панирани орехчета?

Мартина не можеше да повярва на ушите си. Сейди хладнокръвно им обясняваше, че съседът й убива диви животни! Наистина ли вярваше, че спокойно ще продължат почивката си?

Колкото до орехчетата, Мартина обичаше пюрето от тях като всеки друг, но след една седмица пюре на закуска, обяд и вечеря й беше втръснало. Виждаше й се странно, че продуктите, които донесоха, бяха потънали в един заключен килер и повече не ги видяха, но подозираше, че ако времената за „Черния орел“ наистина са толкова тежки, колкото изглежда, то Сейди вероятно скътва интересната храна за евентуални посетители на хотела. Не че тази вечер имаше някакво значение. Всеки път, щом стомахът й се обади от глад, Мартина си спомняше за лъва и отново й прилошаваше.

— Трябва да хапнеш нещо — увещаваше я баба й. — Вземи си малко картофи или поне филия хляб с фъстъчено масло.

Мартина взе няколко картофчета, за да угоди на Гуин Томас, но само ги побутна в чинията си. Срещу нея Бен правеше същото.

Сейди изглеждаше решена да прекрати всякакви приказки за лов и мъртви лъвове. Впусна се в отегчителна тирада за високите цени на резервните части на автомобилите. На Мартина започна да й кипва. Писна й Сейди да се преструва, че в „Черния орел“ всичко е прекрасно, тъй като очевидно не е. От огъня й стана горещо, а това не й помогна да се успокои.

Бен усети какво се кани да направи приятелката му и предупредително заклати глава. Мартина не му обърна внимание, затова той я ритна под масата. Но момичето отново не му обърна внимание. Чакаше Сейди да спре потока от думи и тогава невинно попита:

— Защо те изнудват?

Сейди замръзна. Пръстите й се вдървиха и вилицата издрънча на масата.

— Мартина! — Баба й я погледна ядно. — Ти съвсем загуби мярка! За какво говориш? Веднага се извини на Сейди!

Сейди седеше, втренчена в Мартина.

— Какво каза?

— Изнудват те, нали? — попита Мартина с твърд глас и с риск да си навлече гнева на баба си. — Чии проклети пари не искаш? Кого искаш да задържиш? Нгвеня ли?

Гуин Томас скочи на крака.

— Това е възмутително! Чух достатъчно! Мартина, веднага си лягай и ще говорим за това сутринта! Много съжалявам, Сейди! Нямам представа какво й е влязло в главата.

Сейди я прекъсна:

— Седни, Гуин! — нареди й тя. — Мартина, не си направила нищо лошо. Точно обратното. Откакто ви се обадих по телефона, се измъчвам от чувството, че ви мамя, като ви накарах да дойдете, без да ви предупредя в какво можете да се забъркате. Но бях отчаяна. Когато си счупих крака, нямах към кого друг да се обърна. На никого не можех да се доверя. Нгвеня е чудесен, но си има семейство, при което се прибира нощем. Страхувах се да остана сама.

В Гуин Томас се бореха любопитството и гневът.

— Но от какво се боиш? Тук има ли бандити? Бракониери?

— Не — отговори Сейди. — Впрочем да, има, но не от тях се страхувам. Всъщност не се страхувам от никого. Боя се за някого… Е, не точно някого…

Гуин Томас седна тежко на стола:

— Е, вече наистина се обърках.

Сейди въздъхна:

— Ще направя кафе — каза тя. — Мисля, че трябва да ви разкажа всичко от началото.

* * *

Всичко започнало, когато бащата на Сейди, полковник Скот, се съгласил да подготви един млад леопард за живот в саваната. Животното щяло да се обучава в „Черния орел“ по молба на приюта за бездомни и осиротели животни „Чипангали“ в Булавейо. Проектът бил изключително успешен. Леопардът се казвал Кан, на името на индийския лекар, който го намерил като бебе на около седмица, осиротял след пожар в гората. Кан бързо свикнал и обикнал саваната около „Черния орел“.

— Каза ни, че си го виждала само веднъж — напомни Мартина на Сейди. — Трябва да е било доста по-често, щом баща ти го е обучавал.

Сейди се усмихна криво.

— Казах ви истината. Видях Кан в деня, в който дойде тук. На следващия ден заминах за Йоханесбург на курс за управление на хотели. Когато се върнах, Кан вече живееше в саваната и беше станал неуловим като всеки леопард.

Татко почина преди две години. До неговата смърт леопардът беше нашата гордост. Мястото на животните е сред природата, не зад решетките като затворници, и ние се гордеехме, че сме успели да дадем свобода на Кан. Проблемите започнаха, когато за първи път чухме от хора, които са го виждали, за огромния му ръст. Мъжките леопарди имат ловна територия от около четиридесет квадратни километра. Веднъж възмъжал, той не можеше да бъде ограничен само на територията на „Черния орел“. Преди четири месеца при мен дойде Рекс Ратклиф. Предложи ми няколко хиляди лири, ако му продам Кан, за да го използва в едно от неговите „сафарита“. Сигурна бях, че го иска за подготвен лов, но за всеки случай отговорих, че Кан не е мой, та да го продавам. Той е свободен и такъв ще си остане. Казах на Ратклиф, че ако хвана него или някой от ловците му близо до земите ми, ще ги застрелям.

Мартина седеше на ръба на стола си.

— Какво стана после? — обърна се тя към Сейди, която мълчаливо разбутваше огъня с една от патериците си.

— Кан е виждан само на две места — в „Черния орел“ и в националния парк „Матопос“. Тъй като животните в националния парк се охраняват строго, Ратклиф е насочил вниманието си към „Черния орел“. Започна да ме изнудва. Първоначално го правеше много фино и не можех да докажа, че той стои зад всичко това, макар да бе очевидно. Започнаха да ми звънят туроператори и да казват, че са чули за плъхове в кухнята на хотела. Тръгнаха слухове за персонал, който краде, и за мръсни стаи. За няколко седмици бизнесът ми западна. Отгоре на всичко пет животни от добитъка умряха по неясни причини, вероятно отровени, а един от водоизточниците ни беше замърсен. Охранителите на националния парк също ми създаваха проблеми, когато пътувах към и от Булавейо. Издържах колкото можах, но през последния месец се наложи да освободя повечето си служители. Тогава си счупих и крака, защото се подхлъзнах на някаква мазна течност, която някой беше изсипал на прага на къщата ми. Ето защо се наложи да ви извикам.

— Обади ли се в полицията? — попита Гуин Томас.

— И какво да им кажа? Нямам никакви доказателства, които свързват Ратклиф или „Мързеливия Джей“ със случващото се.

— Ами телефонното обаждане? — предложи Бен. — Сигурно има телефонни разпечатки. Можеш да кажеш на полицията, че те заплашва.

Сейди се засмя сухо.

— Рекс Ратклиф е твърде умен. Използва анонимен номер и на разпечатките няма да излезе нищо. А и внимава да не използва заплахи и дори е учтив. Винаги се обажда няколко дни, след като се е случило нещо лошо — например отравянето на добитъка — и ми предлага все повече и повече пари за Кан. Говори ми, сякаш съм изкуфяла и твърде проста, за да знам какво отказвам. Казва неща като: „Помисли си, «Черния орел» не е в много добро състояние тези дни, нали, Сейди?“. Плъха[1], както го наричам, отчасти защото има забележителна прилика с гризач, вярва, че всеки човек има цена. Не разбира, че ако обичаш човек или животно, можеш да пожертваш живота си за него.

Тя се огледа смутено.

— Не мислите, че съм изглупяла, нали?

— Аз не — заяви Мартина. — Напълно разбирам какво е да обичаш някое животно толкова, че да си готов на всичко за него. Знам го заради Джеми, моя бял жираф. Той е…

— Да не говорим повече за жертви в името на животни — прекъсна я баба й. — Да потърсим решение. Обаче да знаеш, че съм ти сърдита, Сейди, задето не ми каза всичко това, преди да дойдем! Аз отговарям за Мартина и Бен и не е честно от твоя страна, че не ми каза какво става, за да преценя дали е безопасно да ги взема със себе си, или не.

— Съжалявам — смънка Сейди. — Знам, че сгреших, но мислех, че ако знаеш истината, няма да дойдеш.

— Като казваш това — продължи Гуин Томас, — разбирам на какво изпитание си подложена. И понеже сме тук — мисля, че говоря и от името на Мартина и Бен — ще направим всичко възможно, за да ти помогнем да запазиш „Черния орел“ и да предпазиш Кан. Трябва само да решим как.

Мартина и Бен се съгласиха въодушевено, а Мартина беше толкова горда с баба си, задето бе така загрижена за приятелката си и за спасяването на леопарда, че дори бе готова да пренебрегне измамата на Сейди. Но не можеше да не мисли за думите на Нгвеня за търсачите на съкровището: „За да намерят съкровището, леопардът първо трябва да умре“.

Това означава, че срещу тях има две групи потенциални убийци на леопарда: братовчедът на Нгвеня и неговите приятели златотърсачи, за които тя и Бен бяха обещали на Нгвеня да не говорят, и Рекс Ратклиф, както и бог знае още колко ловци от „Мързеливия Джей“.

— Благодаря ви, че сте толкова добри — каза Сейди, а очите й блестяха на светлината на огъня. — Нямате представа колко е важно това за мен. Но трябва да съм честна с вас. Предстои ни битка и не искам да си правите илюзии, че ще е лесно. Плъха и ловците му искат леопарда. Искат Кан. И няма да спрат, докато не го получат.

Бележки

[1] Rat (на англ. „плъх“) — началото на името Ратклиф звучи точно като английската дума „плъх“. — Б.пр.