Барбара Тейлър Брадфорд
Неочакван дар (6)

5

Те се върнаха в библиотеката и напрежението отново ги завладя. Теса седеше на дивана, неподвижна като статуя, лицето й приличаше на маска, очите й бяха страшни. Индия беше до нея, тревогата се бе изписала на красивото й лице. Еван стоеше до прозореца и говореше по мобилния си телефон. Емси и Дезмънт си шепнеха нещо.

Линет погледна към Джак и седна на другия диван, последвана от Еван.

Той отиде до бюрото и седна, внезапно осъзнал, че шест чифта очи са се втренчили с очакване в неговите. „Трябва да се справя с това“ — каза си. Знаеше, че ако не успее да разбере нещо от майката на Марк, трябва да подаде сигнал в полицията. А имаше голяма вероятност жената да не знае нищо. Това означаваше, че е преценил погрешно ситуацията. Надяваше се предположението му да се окаже вярно и тя да им даде нещичко, което да им помогне.

Изгледа всички подред и изрече с обичайния си делови тон:

— Ще се обадя на майката на Марк. — Погледна Теса и добави: — Ще включа телефона на микрофон, за да чуваш отговорите й, но искам да не се обаждаш. — После погледна към другите: — Това се отнася за всички. И още нещо, Теса. Би ли разговаряла със свекърва си, ако се наложи?

Колебанието й продължи само част от секундата.

— Да, разбира се. Ние не сме близки, но вече казах, тя е добра жена. — Теса направи малка пауза, смръщи вежди и продължи: — Марк е единственият й син и тя е посветила живота си на него. Каквото и да става, ще застане на негова страна. Но ако прецениш, че е необходимо, ще говоря с нея.

Джак кимна, вдигна телефонната слушалка, натисна спийкъра и набра номера. След две иззвънявания една жена се обади:

— Кемдън Лодж. Ало?

Гласът й достигна до всички в библиотеката.

— Търся госпожа Хилъри Лонгдън.

— На телефона.

— Добър вечер, госпожо Лонгдън. Казвам се Джак Фиг. Търсих ви по-рано през деня, но не ви открих. Ние не се познаваме, но може би познавате госпожа Пола О’Нийл, за която работя?

— Разбира се, майката на Теса. Не сме ли се срещали, господин Фиг? — полюбопитства тя. Гласът й бе мил и любезен.

— Веднъж. На сватбата на Теса и Марк. Но да минем на въпроса. Тук имаме голям проблем, госпожо Лонгдън. Аз съм в Пенистоун Хаус с Теса и причината да ви безпокоя е, че Адел изчезна към единайсет часа тази сутрин. Все още е в неизвестност.

— Боже мой! Ужасна новина! Теса и Марк сигурно са обезумели от тревога. Ох, боже, но защо все още не са я открили? Сигурно е някъде из имението. Ох, скъпата ми Адел! Сигурно е толкова изплашена! Боже, това е… ужасно. Мога ли да говоря със сина си? И с Теса? — Гласът й бе станал писклив. Личеше си, че наистина бе разстроена. — С какво мога да помогна, господин Фиг?

— Като ми кажете къде мога да намеря сина ви, госпожо — отвърна Джак и в гласа му се промъкна хладна решителност.

— Марк?! Искате да кажете, че той не е при Теса?

Тя наистина се стресна от този факт.

— Не е тук. Имам основание да мисля, че именно той е взел Адел, без да предупреди Теса. Това се нарича отвличане, госпожо, и аз трябва да…

— Марк никога не би отвлякъл Адел — възмутено го прекъсна тя. — Това е абсурдно! Какво намеквате, господин Фиг?

— Похищение. Което ще бъде окачествено от полицията като отвличане. Законът е строг към похитителите на деца и присъдата няма да е малка. След като приключа разговора с вас, ще трябва да отида в полицията. Не мога да отлагам повече. Претърсихме имението няколко пъти и не открихме Адел. Не откриваме и сина ви. Така че нямам друг избор, освен да уведомя полицията и „Харт Медия“. Те ще пуснат съобщението по телевизията и по радиото. Трябва да намерим Адел възможно най-бързо. Това е най-важното.

— Говорите сериозно, нали? — Госпожа Лонгдън явно бе разтърсена от новините.

— Много, много сериозно, госпожо.

— Не мога да разбера защо Марк ще взима Адел, без да казва на Теса. — Гласът й звучеше все по-несигурно.

Джак разбра, че жената е искрена, и смекчи тона:

— Заради развода. Нещата се усложняват все повече. Явно е решил да използва Адел за оръжие срещу Теса.

— Развод?! Те ще се развеждат? Аз… не знам нищо. Това не може да бъде! Марк щеше да ми каже! Той споделя всичко с мен. Не, това не може да бъде!

— Това е самата истината, госпожо. Искате ли да говорите със снаха си?

— Да, ако обичате.

— Един момент. — Джак направи знак на Теса и след миг тя беше при него. Той покри слушалката с ръка и я предупреди: — Внимавай с нея. Тя ни е необходима.

Младата жена пое слушалката и се насили да остане спокойна:

— Здравейте, госпожо Лонгдън. Джак казва истината. Марк е взел Адел. Няма друго обяснение за изчезването й. Горкичката, сигурно е уплашена и разстроена.

— Да, сигурно е така. Но това за развода истина ли е?

— Да. Опитвах се да запазя брака ни, но повече не издържам. Живеем разделени от юни.

— Марк не ми е казвал нищо — почти извика Хилари. — Как е могъл да постъпи така с мен?

— Не знам, но е така. Сега важното е да намерим Марк — каза бързо Теса. — И Адел.

— Не знам къде може да е и те уверявам, че това е самата истина.

— Би ли могло господин Лонгдън да знае нещо?

— Не, разбира се. Марк не е дете. Не се съветва с нас, знаеш го, Теса.

Теса погледна към Джак и остави слушалката, без да каже нищо повече.

— Отново е Джак Фиг, госпожо Лонгдън — пое отново нещата в свои ръце той. — Понеже не знаете къде е синът ви, ще се наложи да се обадя в полицията в Йоркшир. Знам, че е някъде из този район. Поне до снощи е бил тук и трябва да го намеря възможно най-бързо. Жалко е, че се налага да прибягна до услугите на полицията и на пресата. Представете си каква мръсотия ще падне върху главата му, когато го открием. Знаете ги журналистите, нали? Е, благодаря за любезността ви, госпожо Лонгдън. Лека нощ.

— Моля ви, не затваряйте, господин Фиг! Давам ви думата си, че наистина не знам къде е Марк, нито знам за изчезването на Адел. Но имам номера на мобилния му телефон. Той си го смени миналата седмица.

— Моля ви да ми го дадете.

— Само минутка. Някъде из бюрото е.

След миг тя вече диктуваше номера и успя да изтръгне от него обещание, че ще пази в тайна участието й.

Джак затвори и показа номера на Теса.

— Познат ли ти е?

Тя поклати глава.

— Майка му е права. Телефонният номер е нов.

Той вдигна телефона и набра цифрите. Отговориха му веднага:

— Ало?

— Марк?

— Да — отвърна след кратко колебание той.

— Ако прекъснеш връзката, ще се обадя веднага в полицията. И ще разкажа на медиите за отвличането на Адел.

— Какво? — избухна Марк.

— Не си прави труда, Марк. Знаем, че Адел е при теб. Видели са те.

— Кой, по дяволите, се обажда? — разгневи се Марк.

— Джак Фиг. Работя за Пола О’Нийл. Сега съм при Теса в Пенистоун. Настояваме да върнеш Адел. Незабавно.

— Тя не е при мен. За пръв път чувам, че е изчезнала.

— Не си много разстроен от внезапното й изчезване. Което означава едно — че знаеш къде се намира тя. Адел е с теб, престани да отричаш. Или предпочиташ да ти лепнат обвинение в отвличане, Марк? Как ще се отрази това на кариерата и репутацията ти?

— Не знам за какво говориш — изрева Марк.

Теса стана отново, приближи се към Джак и го изгледа с укор. Грабна слушалката от него и я сложи до ухото си.

— Марк, Теса е. Марк, моля те, върни ми Адел!

— Защо обвинявате мен?

— Ти я взе оттук тази сутрин. Знаем, че си ти. Уигс те е видял. Моля те, Марк! Върни ми я!

— Казах ти, не е при мен.

— Не си играй с мен, Марк.

Настъпи мълчание и тя се запита дали не е решил да прекъсне връзката, когато го чу да казва:

— Няма да я върна, докато не приемеш условията ми.

— Ще се съглася с всичките ти претенции — отвърна бързо тя и изпита облекчение.

— Общи родителски права.

— Адвокатите ще започнат работа още днес. Можеш да вземеш къщата в Хампстед, колата и каквато сума поискаш.

— Общи права — повтори студено той.

В този момент телефонът на Джак иззвъня и той се оттегли до прозореца, за да проведе разговора си.

Теса проследи с поглед детектива.

— Повтарям ти, адвокатите ще оформят документите — каза почти умоляващо. Пое дълбоко въздух и продължи: — Ако не общи права, то поне щедро обезщетение.

Внезапно Джак затвори телефона и забърза към нея. На устните му заигра жестока усмивка. Грабна безцеремонно слушалката от ръцете й и изрече бързо:

— Отново е Джак Фиг. Току-що говорих с полицията в Северен Йоркшир. Те идват да те закопчаят, Марк. Знаем, че с Адел сте в СПА хотел в Рипън. Регистрирал си се под името Уилям Стоун. — Джак замълча за момент, за да даде възможност на Марк да обмисли думите му. После продължи: — Ако тръгнеш веднага, ще си тук след час и половина и двамата с теб може и да се споразумеем. Но ако искаш, може да изчакаш полицаите да те арестуват. До петнайсет минути ще са при теб. Ти решаваш, приятелче.

— Тръгвам за Пенистоун Хаус — отговори бързо Марк и той усети паника в гласа му.

— С Адел, нали?

— Да. Ще я доведа — измънка той и затвори.

Джак затвори телефона и светлосините му очи изгледаха победоносно Теса.

— Звънна ми един от моите хора. Проверил всички регистрирани в близките хотели мъже с момиченца. Името Уилям Стоун не му говорело нищо, но решил да ме информира. Веднага се сетих, че това е Марк.

— Слава богу! — стисна ръката му Теса. — Благодаря ти, Джак! Нямаш представа колко съм ти благодарна.

Той я прегърна.

— До час и половина Адел ще си бъде вкъщи. Но сега се стегни. Трябва да свършим някои неща, преди Марк да се появи.

Тя кимна и избухна в сълзи.

— Това е от облекчение — нежно каза той и я поведе към дивана. Седна до нея, огледа останалите жени в стаята и обясни: — Нормална реакция. Цял ден е била под напрежение. Индия, седни при нея, тя ще се съвземе скоро.

После кимна към Емси и Дезмънд и продължи:

— Имам нужда от вас двамата.

— Разбира се, Джак — скочи от мястото си Дезмънд и очите му светнаха от нетърпение.

— Намери Уигс и му кажи, че Адел ще е тук до час и половина. Но не казвай на друг и не споменавай името на Марк, ясно?

Дезмънд кимна, но и той имаше какво да каже:

— Ако се свържеш с мама, кажи й, че трябва да направи нещо за сигурността на имението. Всеки може да проникне и да ни сервира подобна неприятност.

— Непременно, Дезмънд. Самият аз смятам да внедря специална система за сигурност и това ще стане много скоро — отвърна Джак, после се обърна към Емси: — Емси, моля те, намери Маргарет и Джо, кажи им, че Адел си идва, и помоли Маргарет да ни донесе нещо за пиене. И лед. Аз лично умирам за една водка. Сигурен съм, че и другите имат нужда от едно питие.

Двете хлапета забързаха да изпълнят задачите си. Линет се приближи до Джак и силно го прегърна.

— Аз също искам да ти благодаря, Джак. За всичко, което направи за нас.

— Няма нужда да ми благодариш, красавице — погледна я с обич той, после каза тихо: — Блъфирах, но чувствах, че съм на прав път. Добре, че излезе така. Марк се изплаши, като чу, че полицията е по петите му. Това го накара да изтрезнее.

— Беше ли пиян? — вдигна вежди Линет.

— Не знам, красавице. Изразих се образно.

— А за полицията, Джак? — взря се в очите му тя. — Обади ли се наистина или и това бе блъф?

— Хрумна ми в последната минута. Когато Пит, моят човек, ми спомена името Уилям Стоун, се сетих, че Джонатан Ейнзли е използвал същия псевдоним, за да стане клиент на Марк.

— Радвам се, че съм споделила с теб.

Той й се усмихна, отиде до бюрото и погледна в тефтера с бележките си. Миг по-късно пред него застана Еван. Той вдигна поглед и я изгледа въпросително.

— Благодаря ти, че свърши работата си, без да всяваш паника, Джак. Как мислиш, дали мога да кажа на Робин, че Джонатан е в Хонконг? Той се тревожеше за него днес. Фактът, че Джонатан не е в страната, ще го успокои.

— Разбира се, Еван.

След малко Линет, Еван и Индия се скупчиха около Теса и започнаха да я уверяват, че всичко ще бъде наред и че опасността е отминала. Тя кимаше в съгласие и се опитваше да се усмихне. Но напрежението все още не я напускаше. Дълбоко в себе си тя осъзна, че днешният ден ще промени живота й завинаги. Нямаше да намери покой, докато не види Адел. Очевидно Марк бе способен на всичко.

 

 

Гидиън Харт седеше зад бюрото в кабинета си на „Йоркшир Нюзпейпър Къмпани“ в Югоизточен Лондон, недалеч от известната Флийт Стрийт. Въпреки че улицата все още заслужаваше да я наричат „Вестникарската“, много от ежедневниците бяха преместили редакциите си на други места. Но те все още отлагаха и изместиха само администрацията. Кабинетът на Гидиън беше просторен, светъл, гледаше към Темза. Високите прозорци с метални решетки напомняха великолепието на отминали векове. Стаята беше изящно мебелирана в бяло и различни нюанси на сивото. По стените имаше лакирани в черно лавици, натъпкани с книги и периодични издания. Черното му бюро беше почти празно и безукорно чисто, както го харесваше той. Имаше само няколко бележки в сребърен поднос, речник — ценен източник на информация за работата му, и уникална сребърна мастилница на сребърна подложка.

Гидиън изтегли стола си назад и вдигна крака. Погледът му попадна на големия стенен часовник на отсрещната стена и остана там чак до шест и четирийсет и пет. Щом стрелките заковаха на този час, се наведе рязко към бюрото и вдигна телефона. Набра номера на хотел „Пенинсула“ в Бевърли Хилс и зачака.

Операторът вдигна и той каза:

— Тоби Харт, моля.

След секунда чу гласа на брат си.

— Ало, Тоби Харт е на телефона.

— Аз съм, Тоби, Гид. Имам добра новина за теб. Джак откри Марк. Кучият му син си призна, че е взел Адел, и сега пътува към Пенистоун Роял.

— Слава на бога! Какъв мръсник излезе този Марка, а? Да отвлече собствената си дъщеря само за да измъкне някой долар от Теса. Заслужава да… дори не мога да измисля нещо толкова гадно за наказание.

— Какво ще кажеш за едно хубаво налагане с камшик по стара английска традиция — засмя се Гидиън. — Или още по добре — да го закачим на кука и да го одерем жив? После можем да го обесим и да го разчленим.

Тоби също се засмя:

— Аз лично бих го заплюл в лицето. Но ще се успокоя едва когато разбера, че Адел си е вкъщи. Нямам никакво доверие на този тип.

— Аз също. Звъня ти, защото ти обещах да те уведомя, ако има някакви новини. Преди няколко минути ми се обади Еван и ми разказа за последните събития. После се обади и Джак, искаше да се консултира с мен за охраната на къщата. Иска да оборудва с охранителна система не само Пенистоун Роял, но и всички къщи на рода. Мисля, че е добра идея. Трябва да помислим за сигурността си.

— Съгласен. Джак е точният човек за тази работа. Между другото, Пола и Шейн знаят ли за последните събития?

— Божичко, не! И не бива да узнават. Не казвай и на нашите, защото мама веднага ще каже на Пола. Знаеш, че си споделят всичко. Слушай, Джак ми каза, че един мъж с малко момиченце се е регистрирал в СПА хотела в Рипън — твоята някогашна бърлога. Под името Уилям Стоун. Името не говорело нищо на оперативния работник, но Джак веднага се досетил, че зад него се крие Марк. Уилям Стоун е псевдоним на Джонатан Ейнзли.

— Мислиш ли, че Джонатан е замесен? — разтревожи се отново Тоби.

— Нямам представа, но Теса предполага нещо подобно, Линет — също. Разбира се и Джак, както ми каза Еван.

— Разбирам. В края на краищата, май ще се наложи да кажем на Пола. Не бива да оставяме нещата неизяснени.

— Няма начин да не й кажем, защото Теса обеща на Марк големи придобивки само за да й върне Адел, така че ще се наложи да сподели с майка си и с Шейн. Според Линет това ще им коства милиони. Марк непрекъснато настоява за общи родителски права и Теса ще се опита да го накара да се откаже. Всичко си има цена. Едно от правилата на Ема.

— Правилата си ги бива. Доколкото познавам Теса, тя не би се съгласила на общи права. Слава богу, ние с Адриана нямаме деца. Това улеснява нещата.

— Решихте ли най-накрая да се разведете? — заинтересува се Гидиън.

— Да, но при нас всичко ще мине приятелски. И двамата го искаме. Тя ще живее и работи в Холивуд, а аз си оставам в Лондон. И няма как да е иначе, имам прекалено много задължения. Да ти призная, този брак беше голяма грешка. Но тя не беше чак толкова нетърпима, колкото и да не ти се вярва. Тя не се интересува от парите ми. Дори не иска издръжка от мен. Иска само да й купя малък апартамент в Лондон, за да има къде да отсяда. Нали разбираш, иска да е от двете страни на Атлантика. Аз се съгласих. Всъщност мисля да й оставя апартамента. Никога не съм го харесвал, а тя беше влюбена в него.

— Сега вече съм сигурен, че искаш развод, и се радвам за теб. Татко също ще е доволен. Той чака внуци, но не смяташе, че Адриана е подходяща за майка.

Тоби се засмя.

— Но никога не каза и една дума по въпроса. — Поколеба се за миг, после попита: — Мислиш ли, че моментът е подходящ да се свържа с Теса? Толкова се тревожа за нея! Ще ми се да я уверя, че съм на нейно разположение, ако й потрябвам.

— Защо не? Вие двамата винаги сте били много близки. Тя знае много добре, че си готов на всичко за нея. Разбира се, че е добре да й звъннеш.

— Страхувам се да не улуча момента, когато Адел се връща. Не бих искал да я безпокоя точно тогава.

— Мисля, че Марк няма да пристигне по-рано от седем и петнайсет. Така че обади й се и й предай поздрави и от мен.

— Така ще направя. А ти как си? Всичко наред ли е между вас с Еван?

— Разбира се. Хайде, братле, ще се чуем пак.

— Разбира се, Гид.

Гидиън затвори телефона, облегна се на бюрото си и се замисли за Еван Хюс.

Нещата между тях вървяха добре въпреки нейните притеснения. Тя се страхуваше, че Оуен Хюс може да не одобри Гидиън. Освен това се чудеше дали да му каже за Робин Ейнзли. Искаше му се Еван да не се безпокои толкова. Изведнъж си даде сметка, че има само един проблем и това е самата Еван. Тя държеше всички да харесват и да одобряват хората, които харесваше самата тя, а това невинаги се случваше.

От самото начало Гидиън осъзна, че иска да прекара живота си с нея, и усещаше, че и тя иска същото. Но постепенно проумя, че Еван се колебае. Не можеше да се реши на подобна стъпка заради баща си и неговото отношение към рода Харт.

Той въздъхна и затвори очи. Искаше му се баща й вече да е тук. Тогава всичко щеше да излезе наяве и нещата да се изяснят. Но междувременно трябваше да подготви следващия брой на „Дейли Газет“. Докато баща му отсъстваше, отговорността за вестника падаше върху него. Отвори очи, взе мобилния телефон от бюрото си и се изправи. Трябваше да отиде в информационния отдел, едно от местата, които обичаше най-много.

 

 

Теса не можеше да си намери място.

— Повече не издържам — скочи от мястото си тя. — Ще отида да ги чакам на входа.

— Добре, Теса. Разбирам те. Марк ще пристигне всеки момент, но… знаеш ли, струва ми се, че е по-добре да дойда с теб — каза Джак. Отиде при нея, хвана я за ръка и я поведе към Каменната зала.

Щом прекрачи прага на залата, Теса се закова на място и пребледня като платно.

— Парцалената кукла! Реги е първото нещо, за което Адел ще попита. Почакай ме тук, Джак. Ще изтичам да я взема от библиотеката.

Той кимна и сърцето му се сви от жал за нея. През целия ден тя бе притискала куклата до гърдите си и бе обяснявала на всички, че Адел сигурно е съкрушена, задето е изпуснала любимата си Реги. Той въздъхна и поклати глава. Тази ужасна случка я бе съсипала.

Преди няколко седмици Пола го бе помолила да събере сведения за Марк. Безпокоеше се за дъщеря си. Пола не беше човек, който обича да се рови в живота на другите, уважаваше правото на личен живот на всеки. Затова той се учуди на интереса й към Марк. Но щом започна да рови, разбра, че е имала основание за тревога. Наученото за Марк Лонгдън не му хареса никак и той побърза да я информира за резултата.

Лонгдън се оказа много близък с братовчед й Джонатан Ейнзли, най-големия й враг и враг на цялата фамилия Харт. Джонатан бе наел Марк за архитект на новата му къща в Търск и Лонгдън бързо бе попаднал под негово влияние. Ейнзли му бе предложил опасни удоволствия — алкохол, наркотици и жени. Глупакът бе захапал веднага въдицата и не след дълго бе станал зависим от наркотиците и алкохола. Когато разбра, Пола се разтревожи сериозно за Теса. Въпреки че вече бяха разделени, тя се опасяваше, че Марк може отново да й посегне. И се оказа права. Днешният ден бе доказателство за това. Отвличането на Адел беше едновременно жестока и безразсъдна постъпка. Марк бе извършил престъпление за пари, и то за много пари. И за родителски права над Адел. Джак знаеше, че ако се стигне до съд, той няма да получи нито едното, нито другото, особено с информацията, която бе събрал за него. Но Пола щеше да му запуши устата с пари, за да отърве веднъж завинаги Теса и Адел от него.

— Ето ме — прекъсна мислите му Теса. Парцалената кукла бе в ръцете й. — Не можеш да си представиш колко я обича. За нея тя е най-ценната играчка в целия свят. — Спря за миг, погледна го и каза: — А тя е най-ценното нещо за мен. Още веднъж ти благодаря, Джак!

— Няма нужда, Теса. Винаги можеш да разчиташ на мен. Защото те познавам още когато беше на годините на Адел. Знаеш ли, ти изглеждаше точно като нея.

— Мама непрекъснато повтаря, че ми е одрала кожата.

Те пресякоха малкото преддверие, Джак отвори входната врата и двамата излязоха на стъпалата. Беше горещ августовски следобед. Въпреки топлото време той забеляза, че тя потръпва и чертите на лицето й отново се изопват. Облекчението беше само моментно. Сега отново притискаше здраво ръце до гърдите си се взираше в пътя.

Изведнъж се чу шум от кола и те се спогледаха. След секунда един мерцедес се подаде от завоя.

Теса трепна и понечи да изтича по стълбите, но Джак я възпря.

— Знам, че нямаш търпение да я притиснеш в обятията си, но те моля да изчакаш още малко. Искам да наблюдавам поведението й, когато излезе от колата. Важно е да знам дали е разстроена, дали се страхува от баща си. Това може да ни послужи в съда.

— Разбирам — промълви Теса, макар че едва се сдържаше да не хукне към дъщеря си.

Колата най-сетне зави към паркинга в края на градината и спря. Колко й се искаше да паркира направо пред вратата!

Марк слезе, погледна ги, после мина от другата страна, отвори вратата и пое Адел в ръцете си. Изглежда, имаше намерение да я носи чак до входа, но тя изведнъж се задърпа. Той нямаше избор, трябваше да я пусне на земята. Детето веднага побягна и писна:

— Мамо! Мамо! — И затича към тях колкото й позволяваха малките крачета. — Изгубих Реги! — изхлипа тя.

Теса се спусна към нея, разтревожена да не се спъне и да падне. Веднага й направи впечатление колко рошава и мръсна е тя. Сребристата й коса беше като кошница, по лицето й имаше черни следи от сълзи, а устата й беше изцапана с нещо, което приличаше на малинов конфитюр. Бялата блузка и панталонките бяха на петна.

— Реги е тук, скъпа. Аз я намерих — извика Теса.

— Ох, мамо, това наистина е Реги! — изписка Адел и риданията й затихнаха. Повдигна мокрото си личице към нея, усмихна й се широко и притисна куклата до гърдите си.

Теса коленичи до дъщеря си, изтри сълзите й и я взе в обятията си. Сърцето й преливаше от любов и нежност. Най-сетне дойде и облекчението. Дъщеря й си беше вкъщи. Беше в безопасност! С крайчеца на окото си видя Марк да се приближава. Моментално притисна Адел към себе си и отстъпи крачка назад.

Марк спря на няколко крачки от тях, изгледа Джак, после премести поглед върху Теса.

— Може ли да поговорим за малко?

— Нека отложим разговорите, Марк. Моля те! Адел сигурно е уморена. Вероятно е гладна. Изобщо яла ли е днес?

— Разбира се, тъпачке! Аз обичам детето си, защо да го държа гладно? — изрева той и лицето му се зачерви.

Теса го изгледа с презрение.

— По-спокойно, Марк — пристъпи напред Джак и направи знак на Теса да прибере Адел в къщата. — Гневът няма да помогне. Освен това не можем да водим преговори пред Адел, нито на вратата, нали?

Погледна през рамо към Теса, която стоеше точно зад него, и попита тихо:

— Може ли Марк да влезе за малко да поговорим?

Нетърпелива да измие и да нахрани дъщеря си, тя кимна, обърна се и прекоси Каменната зала към кухнята. Джак я настигна и каза тихо:

— Измий Адел и я заведи при другите в библиотеката. Уверявам те, че след десетина минути вече ще се чувства добре. И ела да поговорим. Аз ще се оправям с Марк. Остави всичко в моите ръце.

Тя влезе в библиотеката и веднага след нея влетя Елвира. По лицето й не бе останала и капка кръв, в очите й гореше стаен ужас.

— Елвира! — изненада се Теса. — Сега ли се прибираш от Лийдс?

— Да. Госпожо Лонгдън, Маргарет и Джо ми разказаха какво се е случило. Ох, госпожо Лонгдън, толкова съжалявам! Не трябваше да си вземам почивен ден! Трябваше да съм тук… — Гласът й секна и тя изведнъж се огледа несигурно. Не знаеше какво да направи.

— Елви! — извика развълнувано Адел и изтича щастливо към нея. — Изгубих Реги, но мама я намери. Виж.

И й показа куклата.

— Радвам се, че вече е на сигурно място — промълви Елвира, загледана в детето, после изведнъж погледна уплашено към майка му.

— Вземи я за малко, Елвира. Трябва да говоря с господин Лонгдън — каза Теса и връчи детето на бавачката.

После се обърна към Линет:

— Ще се върна след малко. Джак е с мен, а той знае какво да прави.

— Със сигурност — кимна сестра й. — Щом е там, съм спокойна за теб.

Теса завари Джак и Марк седнали до камината. Съпругът й се тресеше от нерви, докато детективът изглеждаше невъзмутим. „Той държи всички карти“ — изведнъж си помисли тя, спомняйки си нещата, които бе казал на майка й след разследването си.

В желанието си да покаже, че не е готова за дълъг разговор, тя остана права до камината.

Джак вдигна поглед към нея и изрече с равен глас:

— Тъкмо обяснявах на Марк, че трябва да приеме без колебание условията, които му предложи по-рано по телефона. Но може би иска да ги чуе още веднъж.

— Можеш да задържиш къщата в Хампстед — започна Теса, — която всъщност е моя, защото мама я подари лично на мен. Давам ти и двете коли, те са долу, в гаража й. Оставям ти и обзавеждането, с изключение на няколко картини и личните ми вещи — дрехи… такива неща. Ще получиш и парична компенсация.

— Искам си бижутата обратно. Онези, които съм ти подарявал.

— С удоволствие ще ти ги върна — погледна го с презрение тя. Всички бяха евтини имитации.

— И искам равни родителски права над Адел.

— Това вече не мога да ти обещая — отвърна тя и гласът й внезапно започна да трепери. — Но ще ти позволя да я виждаш, когато искаш.

— Общи права! — кресна той.

— Не, Марк. Няма да се съглася. Особено след днешния инцидент.

— Нека да видим как ще се произнесе съдът — извика заплашително той.

Джак се прокашля и заяви:

— Ако ми позволиш да дам мнението си, мисля, че съдът ще подкрепи Теса.

— Абсурд. Бащата има равни права с майката.

— Но ти си баща с доста проблеми.

— Какво искаш да кажеш? — сепна се Марк и изгледа Джак с пламнал поглед.

— Не бих искал да навлизам в подробности. Адвокатът ти и този на Теса скоро ще обсъдят всичко. Само ще спомена, че имаме достатъчно информация за твоя, така да се каже, декадентски начин на живот. Нужно ли е да продължавам?

Джак го погледна с бащински укор, стана и се приближи до Теса.

Марк скочи и извика възмутено:

— Това ми прилича на изнудване!

— Наречи го както искаш — отвърна спокойно детективът. — Но аз разполагам с доказателства, че всичко казано от мен е истина. И повярвай ми, съдът ще го вземе под внимание, защото става дума за безопасността на едно дете.

Марк изгледа с омраза първо Джак, после Теса и извика:

— Това не е последната ми дума!

— Нито моята, Марк — изрече Джак. — Сега предвид обстоятелствата ми се струва, че е време да си вървиш. Ще те изпратя.