Барбара Тейлър Брадфорд
Неочакван дар (5)

4

Линет седеше в гостната и се мъчеше да убеди Теса, че Адел сигурно е добре и скоро ще си е у дома. Същевременно се молеше усилията й да не се окажат напразни. Еван беше при тях, седеше до прозореца, но присъстваше по-скоро като наблюдател на сцената. Знаеше, че трябва да остави всичко в ръцете на Линет. Теса се засягаше лесно, а днес беше по-зле от всякога.

— Марк никога няма да посегне на Адел — стисна Линет ръката на сестра си. — Той я боготвори, знаеш го.

— Знам — изхлипа Теса, — но представи си, че не е Марк. Ами ако Дезмънд се окаже прав и са я отвлекли за откуп? И сега е в опасност?

— Съмнявам се — поклати глава Линет, ядосана на брат си заради голямата му уста. Можеше да не споделя тези глупави предположения. — Трябва да се довериш на Джак Фиг. Той е най-добрият частен детектив в околността. Мама винаги го е казвала и винаги е разчитала на него при нужда. Не забравяй, че години наред е бил шеф на охраната на „Хартс“.

— Но сега е пенсионер — изстена Теса и сърцето й се сви.

— Наполовина пенсионер, ако трябва да сме точни. Все още работи на повикване за стари клиенти като нас. Знаеш, че мама подписа договор с него и го използва да проучи нещата около Марк. И това беше само преди няколко седмици, точно преди да замине за Ню Йорк.

— Да… — промълви сестра й и отново потъна в сълзи. Но бързо ги избърса и продължи развълнувано: — Толкова се безпокоя за Адел! Просто не издържам. Толкова е малка! Дори и да е с баща си, сигурно е изплашена. Да те отвлекат от терасата, докато си играеш, не може да не те уплаши. Чувствам се напълно безпомощна. Не знам какво да правя.

— Слушай — изрече твърдо Линет. — Ние не знаем как е отвлечена, дали се е изплашила или не. И аз мисля, че не е имало насилие. Сигурна съм, че Марк го е направил така, че да изглежда като игра. Сложил е пръст на устните й, за да кротува, усмихнал й се е и… Точно така е станало. Не е искал да я изплаши, за да не се разплаче. Няма начин просто да се е спуснал и да я е грабнал.

— И ти ли си мислиш, че е Марк? — погледна я Теса. — Надявам се да излезем прави. Какво прави Джак Фиг сега?

— В библиотеката е, разговаря по телефона с хората си. Никога не съм го питала за методите му на работа, не те съветвам и ти да го правиш. За мен е достатъчно да знам, че има връзки из цял свят и че хората му помагат с готовност. Ако някой открие Адел, това ще е той, повярвай ми.

Теса погледна Еван и измърмори:

— Днес си обядвала с чичо Робин в Лекланд. Той каза ли нещо за Джонатан? Знае ли къде е в момента?

Еван се притесни. Тонът на Теса беше едва ли не обвинителен. Но успя да се овладее и отговори спокойно:

— Съжалявам, но въобще не е ставало дума за него. Не знам нищо за сина му. Но мисля, че е извън страната. В Хонконг. Ако беше в Англия, Робин щеше да спомене… да ме предупреди. Знам, че се тревожи да не би Джонатан да ми направи нещо лошо.

— Както и на нас — намеси се Линет. Зелените й очи проблеснаха. — От години се заканва на мама и на наследниците й. На практика има зъб на целия род Харт. Ще му се да ни нареди до стената, да хване автомата и да се отърве от всички нас веднъж завинаги. И то само защото се чувства измамен от Ема Харт. Пълен боклук! Мама казва, че си е бил такъв още от дете.

— И аз съм го чувала — съгласи се Теса. — Как можа да оплете така лесно Марк в мрежите си?

Тя се облегна на дивана и стисна още по-силно кърпичката в ръцете си. Лицето й бе пребледняло от тревога. Колко й се искаше да не се бе омъжвала за Марк! Той й бе донесъл само нещастие. Не бе видяла от него нищо хубаво, дори още преди да започне да я бие и нагрубява. А сега открадна и детето й. Измет!

Вратата се отвори внезапно и Индия влетя в стаята.

— Здравейте — извика на всички и забърза към Теса, коленичи до нея и взе ръката й в своята. — Толкова съжалявам, скъпа! — изрече със съчувствие, в очите й се четеше любов и разбиране. — Дойдох, защото исках да съм до теб. Ще направя, каквото поискаш, само кажи!

Теса кимна и се опита да се усмихне. Не успя, но намери сили да каже:

— Благодаря ти, Индия. Радвам се, че си тук.

Еван наблюдаваше сцената и не можа да не забележи колко много си приличат двете жени. Като сестри. Роднинската връзка между тях беше очевидна: и двете имаха руси коси и сребристосиви очи, бяла кожа и деликатни черти на лицето. Прекрасни, нежни и женствени. Очевидно дължаха изящната си външност на рода Феърли.

Еван бе чувала, че тяхната прабаба Адел Феърли е била прочута красавица — елегантна, с аристократична осанка, но вероятно и малко луда. Двете братовчедки бяха наследили нейната коса и невероятния цвят на очите й, както и ангелските си лица. Малката Адел беше тяхно копие. Тя също беше наследница на Феърли и според Еван изобщо не приличаше на Харт. При мисълта за изчезналото дете стомахът й се сви. Всички говореха за Марк или за похищение с цел откуп, но някой замисляше ли се за възможността да е в ръцете на педофил?

Веднага прогони ужасното предположение от главата си и се загледа в Линет. Тя беше истинска Харт с буйните си червени коси, зелените очи и неизчерпаемата енергия. Гидиън имаше същата външност и веселия нрав на Харт. Този следобед Еван не можеше да не се възхити от Линет. Тя бе поела спокойно и уверено контрола над ситуацията и подхождаше изключително дипломатично към сестра си. Не само че внесе нотка на оптимизъм, но успя да я успокои. Еван виждаше колко страда Теса, но не знаеше какво да прави.

Телефонът на Линет иззвъня. Тя се отдалечи към един от високите прозорци, за да проведе разговора. Еван веднага разбра, че е Джулиан. Двамата я бяха помолили да им стане шаферка на сватбата и тя бе приела с възторг. Гидиън щеше да бъде кум, а те двете с Индия — шаферки.

Огледа помещението. Веднъж Линет й бе казала, че това е любимата стая на Ема Харт. Сега разбираше защо. Наистина беше очарователна — просторна, с високи тавани и високи оловни прозорци. Около камината имаше полица с дърворезба, а стените бяха в слънчевожълто като нарциси. Двата дивана бяха покрити с красива дамаска на червени, сини, зелени и розови цветя на жълт фон. Обюсоновият килим очевидно беше антикварна ценност, както и мебелите, които бяха от рядка дървесина. Линет й бе казала, че цветовете и мебелировката никога не са променяни, само заменяха платовете и цветовете със същите като доказателство за безупречния вкус на Ема Харт.

Еван се интересуваше от изобразителното изкуство, особено й харесваха английските пейзажисти. Погледът й се спря върху окачената на срещуположната страна картина на Търнър. После се премести върху масления портрет над камината. Беше на Пол Макгил, голямата любов на Ема, във военна униформа, и тя заключи, че картината е рисувана по време на Първата световна война. „Колко красив е бил“ — си помисли Еван. Не бе изненадващо, че Ема е била покорена от чара му.

— Еван, слез, моля те, в кухнята и ни направи чай — обърна се Линет към нея. — И нека Маргарет ни приготви сандвичи с пушена сьомга. Умирам от глад. Днес не съм обядвала.

— Добре — отвърна бързо, ядосана, че са я хванали неподготвена.

— Ти какво ще хапнеш, Теса? — попита Линет.

— Не бих могла да сложа нищо в устата си — разплака се сестра й и раменете й се затресоха неудържимо.

— Индия, ти искаш ли нещо, скъпа?

— Сандвич със сьомга и чай, благодаря — кимна тя.

— Аз пък мислех, че си обядвала — измърмори Линет, но изведнъж се плесна по челото. — Ох, забравих, че не успя да си довършиш обяда. Трябваше да бързаш за Пенистоун Хаус.

Индия я изгледа остро, но лицето й остана непроницаемо.

— Точно така — отвърна спокойно.

Запита се дали братовчедка й се досеща, че е била с Дъсти. Нямаше значение, Линет винаги беше на нейна страна.

 

 

Джак Фиг седеше зад огромното бюро в библиотеката и четеше внимателно документите пред себе си. След малко вдигна поглед към Линет. Тя изглеждаше зле, но той знаеше, че ще издържи. Сега трябваше да се тревожат за сестра й.

Лицето на Теса сякаш бе изсечено от бял варовик, очите й бяха подпухнали, зачервени и пълни със сълзи. Сърцето му се сви заради нея. Джак си беше състрадателен по природа, но освен това някога бе преживял смъртта на собственото си дете и раната все още кървеше. Молеше се Адел да е жива. Инстинктът му подсказваше, че е така.

На другия диван до камината седяха Индия Стандиш, която също познаваше от дете, и Еван Хюс, новодошлата роднина, праправнучка на Ема Харт. Гледаха към него с надежда и тревога и той разбра, че сега всички разчитат на него.

Емси и Дезмънд също бяха тук, бяха го видели още на входа и изтичаха след него. Те седяха на тапицирания шкаф и гледаха да си мълчат, защото ги бе предупредил, че ако се намесят, ще ги изгони.

Джак започна направо:

— Вече е четири и половина. Минаха пет часа от изчезването на Адел. — Изгледа всички поред и продължи: — На този етап не мога да ви кажа, че знам къде е тя, но знам къде не е. Тя не е в Пенистоун Хаус. Няма я на поляната, в градината и по хълмовете. Всичко беше щателно претърсено. Два пъти. Дори накарах Уигс да пресуши басейна. За радост на дъното му откриха само водорасли. Адел не е забелязана в селото, но няколко души споменаха, че са видели черен мерцедес, който към обяд профучал през центъра. Очевидно това е същият автомобил, забелязан тук от Уигс и конярчетата.

— Ами Марк? Провери ли за Марк? — извика Теса и притисна парцалената кукла до гърдите си. Тя беше в ръцете й през целия ден. — Успя ли да го откриеш?

— Да — отвърна тихо Джак. — Говорих със секретарката му и разбрах, че си е взел няколко дни отпуск…

— За да дойде тук и да отвлече Адел — прекъсна го истерично Теса. — Обзалагам се, че е в Йоркшир. С Джонатан Ейнзли.

С всяка дума гневът й нарастваше и очите й засвяткаха.

— Може да е тук — отвърна Джак, — но със сигурност не е с Джонатан. Натоварих човек със задачата да открие местонахождението на братовчед ви и се оказа, че той е в Хонконг. Там е от няколко седмици.

— Ако Марк е откраднал Адел, вероятно я е отвел в Лондон — обади се Линет.

— Той не е в апартамента си, нито в къщата в Хампстед. Проверих и на двете места.

— Къщата е заключена… — започна Теса, но млъкна, като забеляза раздразнението на Джак.

— Да, къщата наистина е заключена, Теса, както и апартаментът му. Но ние си имаме начини да проверим какво става вътре.

— Разбирам. — Гласът й съвсем се изгуби. Тя се наведе напред.

— Обадих се на майката на Марк в Глостършир — продължи Джак. — Не си беше вкъщи, но дама на име Дори ми обясни, че я чакат да се върне тази вечер.

— Дори е икономката — обясни Теса. Прочисти гърлото си и неуверено продължи: — Госпожа Лонгдън е силно привързана към сина си, но е честен човек. Ако Марк й заведе Адел, тя ще настоява веднага да ми я върне.

— Само ако знае, че Адел е там без твое разрешение — уточни Джак. — Но Марк може да й спести тази подробност. Моето мнение е, че той е някъде в Йоркшир и ние трябва да го открием.

— Но как? — свъси чело Индия. — Все едно да търсим игла в копа сено.

— За съжаление това е самата истина — съгласи се той. — Няма да е лесно дори да се обърнем за помощ към полицията. Между другото, трябва да го направим възможно най-бързо. Говорих с Гидиън. Казах му, че може да се наложи да разпространим новината за изчезването на Адел в пресата, като започнем с телевизионния канал на Харт и вестниците. Той ще има готовност. Но няма да избързваме. Преди да задействаме полицията и медиите, ми се ще да дадем шанс на Марк сам да доведе детето вкъщи. Нека изчакаме до довечера.

— Ами ако похитителят не е Марк? — попита Теса и гласът й отново затрепери. — Ако е отвличане?

— В такъв случай досега щяхме да получим искане за откуп или поне щяха да се свържат с нас — обясни Джак. — Между другото, по моя молба Гидиън разговаря с Тоби днес следобед. Той не е правил опити да се свърже с теб днес. Мисля, че с тези телефонни обаждания Марк е искал да те отстрани от Адел за известно време. Може би е имал съучастник.

— Наистина, не успях да разпозная гласа. Но ми се стори познат. Затова реших, че е Тоби.

Джак се облегна на бюрото и се замисли за момент, преди да продължи:

— След малко ще се обадя на майката на Марк и ще й обясня какво става. Надявам се да ни съдейства, ако знае нещо. Но ако до шест и половина не разполагаме с нова информация, нямаме друга алтернатива, освен да уведомим полицията в Йоркшир. Ще се обадим и на Гидиън да включи съобщение за изчезването на Адел в новинарския блок. Не мога да рискувам повече.

Теса закри устата си с ръце.

Линет подскочи.

— Щом съобщението се появи по нашата телевизия, новината моментално ще се разпространи и по другите медии. Трябва да съобщим на мама, преди да го е чула от екрана.

Джак й се усмихна.

— Ще се свържа с нея веднага, щом предупредя полицията. Двете с Теса също можете да й се обадите. Но сега основният въпрос е дали госпожа Лонгдън знае нещо.

Той се облегна назад и се опита да се отпусне.

Внезапно настъпи пълна тишина. Единственият звук в стаята идваше от тиктакането на големия стенен часовник. Всеки потъна в собствените си мисли.

Теса беше съвсем объркана. Вече наближаваше пет часът, а тя нямаше никаква представа къде е детето й. Имаше чувството, че полудява. Изведнъж взе решение и скочи.

— Имам нужда да подишам чист въздух. Няма да издържа тук.

Индия моментално стана след нея и хвана ръката й.

— Ела, скъпа. Да излезем в градината. Ще видиш, че ще ти олекне.

Теса кимна и двете излязоха от стаята.

След миг Еван заговори:

— Не исках да повдигам въпроса пред Теса, но помислихте ли, че може да не е дело на Марк, а на побъркан педофил?

В този момент мобилният телефон на Джак иззвъня и той отговори. Изправи се, отиде до прозореца и изслуша мълчаливо информацията, която му подадоха. После благодари, затвори и се върна на мястото си.

— Беше един от моите хора. Преди три дни Марк е бил засечен в Йоркшир. Бил е в хотел „Куин“ в Лийдс. А снощи е бил в „Суон“ в Харогейт. Но е напуснал и двата хотела. Не се е регистрирал на друго място.

— Може да е отседнал в частна квартира — предположи Линет и го погледна, за да му даде знак, че иска да поговори с него насаме.

 

 

— Адел е с Марк, следователно е в безопасност — говореше убедено Индия.

Теса потръпна.

— Нямаш представа какъв е станал напоследък Марк, Индия. Алкохолик и наркоман. От дълго време не е на себе си, налита… Аз… се боях за живота си. — Тя спря, вгледа се в очите на братовчедка си и попита: — Знаеше ли за това?

— Да. Майка ти ми каза, че те е удрял. Шокиращо е да видиш как човек се променя почти за една нощ.

— Когато е трезвен, е чудесен. Но когато е под влиянието на алкохол или наркотици, става опасен. Страхувам се, че може да посегне на Адел. Тази мисъл не ми дава мира.

— Разбирам те. Но трябва да запазим спокойствие — отвърна тя, после попита: — Искаш ли да отидем до стария дъб и да поседнем за малко?

— Добре, но… — изведнъж се поколеба Теса — май ще е по-добре да се върнем. Страхувам се да не изпусна нещо.

— Ако има някакви новини, Линет ще ни извика. Добре е да се поразходиш малко. Мен лично ме хвана клаустрофобията.

Теса се съгласи и двете поеха по алеята покрай терасата; пресякоха поляната и стигнаха до стария дъб.

Теса първа наруши тишината:

— Не знам какво ще правя, ако се случи нещо с Адел. Тя е моят живот. Това просто ще ме съкруши. Всичко ще загуби смисъла си.

— Стига, Теса! Не говори така — прекъсна я бързо братовчедка й. — Ще видиш, че Джак ще ни я върне. Двамата с Марк ще седнете и ще разрешите проблемите си като възрастни хора. Разводът ще мине и всичко ще се уреди.

— Ох, Индия, колко ми се иска да излезеш права! Но Марк е много алчен. Иска къщата, пари и общи права над Адел. Не мога да приема равни родителски права. Къщата ще я преживея, но не и това.

— Веднъж детето да се върне при теб, мисля, че всичко друго ще се разреши лесно. Много добре знаеш, че ще се справиш.

— Права си — съгласи се тя и изведнъж лицето й просветна. — Ще говоря с адвоката си и предполагам, че можем да ускорим процедурата. Но са минали само няколко месеца откакто напуснах Марк.

— И какво от това? И двете с Линет сме на мнение, че Марк винаги е бил сребролюбец и не е проблем да го купиш. Трябва да сложиш край на този брак, Теса, това е единственият начин. — Индия се взря в очите на братовчедка си и каза: — Това е едно от правилата на Харт, забрави ли?

Джак и Линет се оттеглиха в Каменната зала до камината.

— Марк има приятели в Йоркшир и може да отседне при тях с Адел. Това ли искаш да ми кажеш? — присви очи Джак, за да може да види лицето й в сумрака.

— Да — отвърна тя и запали няколко лампи.

Той остана загледан в нея, шокиран от огромната прилика между правнучката и Ема Харт, такава, каквато си я спомняше — с буйна червеникава коса и розов тен на кожата. Започна работа при нея преди четирийсет години, когато беше на осемнайсет. С годините я обикна, уважаваше я и й се възхищаваше, за него тя беше най-прекрасната, очарователна, горда, страстна и достойна за уважение жена. Сега пред него стоеше Линет, пълно копие на Ема и също толкова умна и очарователна. Неговата любимка от новото поколение Харт, защото бе наследила най-много от качествата на основателката на рода. Тя обединяваше миналото и настоящето, затова бе неповторима и много специална за него.

— За какво мислиш, Джак? — попита го тя. — Очите ти светят, сякаш ти е хрумнала велика мисъл.

— Не толкова велика, но да. Хрумна ми доста интересна мисъл. Всъщност хрумна ми преди няколко часа, но сега отново се сетих за това. Виж, Линет. Джонатан Ейнзли е в Хонконг, но днес светът е едно село и той би могъл да направлява действията на Марк без проблеми дори и от другия край на света. Не с писма, разбира се, не би оставил следи за подобно деяние, но по телефона. И… това е много важно — той има бивша любовница в Йоркшир и тя…

— Разбира се! Секретарката на мама, Елинор. И ти предполагаш, че Джонатан манипулира Марк от разстояние, с цел да удари по мама и по нас, а Марк се е съгласил, защото иска да съсипе Теса. Не е изключено — призна тя. — Мислиш ли, че Елинор може да се замеси в такова нещо?

— Да — отвърна Джак.

— Ако е така, значи е пълна глупачка — измърмори Линет. — Мама напълно й се доверява… Но тя все още има чувства към Джонатан, двамата се бяха виждали наскоро. Виж, не съм убедена, че заговорничи зад гърба ни, но би могла да предложи на Марк…

— Подслон за няколко дни — продължи мисълта й той.

— Точно така.

— Обаче така рискува работата си. Може и да си има неприятности с майка ти, но дали е способна да стигне дотам? Това я прави съучастничка в отвличане. Защото, ако се обърнем към полицията, те ще квалифицират случая като отвличане.

— Но не всички са запознати със закона като теб. Тя може би не знае това. Трябва да помислим и за още нещо. Ели не е голяма красавица и може би все още се надява, че Джонатан ще се върне при нея. Ако е така, това обяснява защо продължава въпреки всичко да работи за майка ми.

— Добро предположение, Линет. Освен това Марк може да е завел Адел при нея, без да й обясни подробностите. Тогава ще бъде наш дълг да я осветлим по въпроса.

Той погледна часовника си и каза:

— Време е да се обадим на госпожа Лонгдън. Ела с мен, красавице. Хайде да отидем за риба до Глостършир. И нека този разговор си остане между нас, съгласна ли си?

— Напълно — отвърна тя.