Барбара Тейлър Брадфорд
Неочакван дар (35)

34

Красивата малка църква на Пенистоун Роял беше построена преди повече от девет столетия, още по времето на първите нормандски крале на Англия. Нормандската кула беше оригинална, но великолепните прозорци със стъклопис бяха поставени само преди двеста години.

Откакто живееше в Пенистоун Роял, Ема поемаше всички ремонтни разходи. Пола продължи традицията. Като резултат църквата беше в отлично състояние.

Тази събота, в първия ден от декември, времето беше много студено. Но нямаше вятър, небето беше ясно и безоблачно. Слънцето сияеше с мека светлина, въздухът беше свеж и кристалночист, толкова характерен за северната част на острова.

Робин пристигна с една от първите коли и галантно подаде ръка на Мариета. Тя изглеждаше наистина зашеметяващо в дългата тъмночервена копринена пола и втален жакет с пришити мъниста от черен кехлибар. Оуен излезе последен от колата и тримата се отправиха към църквата.

Цялото село беше навън, за да присъства на сватбата на Линет и Джулиан. Навлечени в дебели дрехи, хората стояха на групички около селския път и махаха на пристигащите гости. По лицата на много от тях се появиха искрени усмивки, когато разпознаха Робин.

Той бе израснал в Пенистоун Роял и беше много популярен сред селяните. Робин им помаха в отговор и поведе Мариета и Оуен към църквата. Докато вървеше, забеляза много непознати лица — мъже в черни костюми със слушалки в ушите си и малки микрофони, закачени на реверите. Веднага се досети, че са хора на Джак Фиг. Охраната.

На стълбите засече и самия Джак, облечен в светъл костюм и със сива шапка. Беше гост на сватбата, защото всички го приемаха като член на семейството, но явно нито за миг не забравяше задълженията си и оглеждаше внимателно тълпата.

Когато забеляза Робин, той се усмихна. Двамата си стиснаха ръцете, после Джак поздрави любезно семейство Хюс, с които се бе запознал на вечерята, дадена от Пола и Шейн.

Робин се приближи към него и прошепна:

— Виждам, че всичко е под контрол.

— Тук има мои хора повече, отколкото са бълхите по овцете, но Пола настояваше за пълна сигурност и аз не мога да откажа на старата си приятелка.

— Не вярвам Джонатан да посмее да припари наблизо — каза Робин и лицето му потъмня при мисълта за другия му син.

— И аз мисля така, но Пола се страхува, че може да провали празника. Реших, че е по-добре да са повече, отколкото да не ми достигнат хора, ако не дай си боже, се наложи да се намесят — обясни Джак. — Но по време на службата ще бъдат напълно невидими, обещавам ти. Не се тревожи, Робин, нищо няма да се случи. Скоро и аз ще се присъединя към гостите.

Джак се отдалечи и тръгна към гробищния парк. В същото време микрофонът в ухото му изпращя и след малко се чу гласът на Крис Лайт:

— Джак, по пътя от Лекланд се задава бял микробус. Приличат ми на йобитата, за които ни предупредиха.

— Сигурно са те, Крис. Действай. Блокирай пътя с нашите коли и докарай кавалерията. И блокирай и останалите пътища за Пенистоун Роял. Не искам никакви издънки. Задръж ги извън селото и се свържи с полицията. Веднага. Ако не си тръгнат, ще ги арестуваме.

— Разбрано, шефе!

Застанал в средата на парка, Джак благодари на бога, че Марк бе проявил зрънце човещина. Ако не го бе предупредил за приказките на Джонатан в онази лятна вечер в Париж, не се знаеше на каква трагедия щеше да бъде свидетел днес. Например опожаряване на църквата и смъртта на всички хора в нея. Но Лонгдън му телефонира през октомври и хората му успяха да разкрият целия план чрез подставено лице на полицията в малката престъпна банда. И днес Джак беше напълно подготвен за всичко. И за всеки. Хората му бяха по местата си.

Марк Лонгдън беше предотвратил една трагедия. Неговото обаждане бе спасило живота на всички тук. Включително и този на Адел.

 

 

На прага на църквата Робин, Мариета и Оуен бяха посрещнати от Лорн Феърли и Дезмънд О’Нийл, братята на Линет. Те ги приветстваха радушно, посочиха отредените им близо до олтара места и след разменените любезности ги оставиха, за да посрещнат другите гости.

— Направо те оставя без дъх — възхити се Мариета. — Украсата е изключителна.

— Всичко е по дизайн на Еван — приближи глава към тях Робин. — Много е талантлива.

— Наистина е талантлива — каза Оуен с гордост.

Из залата бяха наредени огромни кошници с бели орхидеи, а по пътеката и в ъглите бяха сложени бели саксии с малки дървета без листа. Те също бяха боядисани в бяло и по клоните им бяха прикрепени с къдрава сребърна панделка бели цветчета. Всяко свободно място бе заето от красиви вази с бели лалета, карамфили и нарциси, както и различни по големина бели свещи — от големи сватбени свещи в сребърни свещници до малки свещи в стъклени чаши. Като всички останали Робин също бе завладян от красотата на белите цветя между свещниците.

Изведнъж слънчевите лъчи осветиха прозорците и те му заприличаха на блестящи скъпоценни камъни, вградени високо в древните стени на храма. Малката църква, позната му още от детството, беше прекрасно място за сватби и той си даде дума, че след месец единствената му внучка ще се омъжи за Гидиън на същото място. И сватбата й щеше да бъде също толкова красива. Защото тя го заслужаваше не по-малко от Линет.

Постепенно членовете на фамилията започнаха да се събират и да заемат местата си. Едуина, неговата любимка, както винаги приличаше на кралица в своята лилава рокля, любимия й цвят за всякакви тържествени случаи. Тя го видя, кимна към ескорта си и му намигна. До нея вървеше големият художник Ръсел Роудс. Изглеждаше много красив, макар и малко напрегнат.

Робин се зарадва, че го вижда сред тях. Двамата се запознаха на официалната вечеря и той хареса много чувствителния младеж. Еван му довери, че Индия му е простила и че сега всичко между тях е наред. И Дъсти беше приет в семейството с отворени обятия. Той седна до майката на Индия, Сали — изключително елегантна в тъмносиния си тоалет. Бащата на Индия, Антъни Стандиш, се обърна да поздрави чичо си, усмихна му се и каза нещо на майка си Едуина.

Робин кимна на току-що пристигналия сър Роналд Калински, дядото на Джулиан. Придружаваха го синът му Майкъл и бившата му съпруга Валънтайн — родителите на младоженеца.

След него влезе близначката на Робин, Елизабет, под ръка със съпруга си Марк Дебойн. Въпреки че бяха на едни години, тя изглеждаше много по-млада от брат си и той не можа да не признае, че е много елегантна в следобедната си копринена рокля и манто в същия син цвят.

Тя го поздрави и забърза към определеното за нея място, придружена от дъщеря си Емили, внучката си Натали и Уинстън. Емили беше в тъмнолилав костюм с дълга пола, а Натали бе облякла копринена рокля с цвят на аметист. Щом го забелязаха, и двете му махнаха с ръка.

След няколко минути църквата вече беше пълна. Ето че най-после се появи и Пола в компанията на майка си Дейзи и дядо си Брайън О’Нийл и той разбра, че скоро ще видят и булката.

Робин винаги се бе прекланял пред умението на Пола да бъде едновременно делова жена, съпруга, майка и в същото време да изглежда като световен модел. На петдесет и шест години тя не изглеждаше на повече от четирийсет. Беше изключително елегантна с масленозеленото палто без ръкави, стигащо до глезените й, над рокля с дантелени ръкави. На ушите й блестяха любимите на майка му смарагди. А на рамото си бе сложила смарагдовата брошка на Блеки.

Дейзи, най-малката му сестра, беше в рокля от златиста дантела. Тя му се усмихна сърдечно и зае мястото си на първия ред.

Робин се усмихна щастливо.

— Не виждам много приятели. Имам предвид, външни хора. Почти всички са от фамилия Харт, Калински или О’Нийл. И ви уверявам, че ще видим същите лица и на сватбата на Еван и Гидиън.

И продължи да оглежда гостите. Имаше членове на фамилията, които не бе виждал от години. Това там не беше ли Аманда с близначката си Франческа? А онази със сигурност беше Сара Лаудър Паскал със съпруга си — онзи французин, когото никой не познаваше добре — и дъщеря им Клоуи. „Небеса, какъв род само! Мама и братята й са спретнали цял батальон.“

Изведнъж настъпи раздвижване и той обърна глава към олтара. Хорът заемаше мястото си. Десет минути по-късно пристигна Джулиан с кума си Гидиън. Те застанаха пред олтара и младоженецът зачака булката.

„Изглеждат спокойни“ — каза си Робин. Следващия месец Гидиън щеше да застане на същото място и да чака Еван да се появи, водена от Оуен. Неговият син. И неговата внучка.

Органът засвири сватбения марш от „Лоенгрин“ на Вагнер и разговорите секнаха. Всички обърнаха глави. Булката влезе в храма. В кремавата рокля от сатен и дантела Линет изглеждаше прекрасна и царствена. Пристъпваше бавно и величествено до баща си Шейн.

— Роклята й е великолепна — прошепна Мариета и Робин кимна в знак на съгласие. Наистина, нямаше по-точна дума за тази копринена феерия.

На огненочервената си коса Линет имаше само диамантена диадема. На нея беше закрепен булчинският воал. Робин позна диадемата на майка си и се зарадва, че сега принадлежи на Линет. Не можа да откъсне поглед от красивата булка. Колко много приличаше на Ема!

След Линет влязоха шаферките, всички в рокли от сребриста тафта. Начело бяха кумата Теса и сестра й Емси, след тях вървяха Индия и Еван и накрая с цялото си старание да върви бавно и тържествено, пристъпваше Адел, миниатюрно копие на другите шаферки.

Робин не можа да сдържи усмивката си, както и всички останали гости, при вида на русото ангелче, което стискаше букет от бели цветя. Лицето й беше сериозно и тържествено, както го изискваше случаят. Феърли. Истинска Феърли, нямаше никакво съмнение в това.

 

 

Робин Ейнзли проследи церемонията като насън. В съзнанието му нахлуха спомени за Глини. Колко много му липсваше тя! Глинис. Еван. Колко умна беше внучката му! Как добре се справи с всичко и намери мястото си в семейството и в живота, макар и с малка помощ от баба си, усмихна се вътрешно той. Милата Глинис! В последния си час му бе подарила Оуен и Еван, за да не бъде сам. Винаги бе чувствала вина, че го държи далеч от сина му. Но той знаеше, че го прави само за да не разбие сърдечната връзка между Ричард и Оуен. И беше права, както винаги.

Но на смъртния си одър бе поискала нейната внучка да научи истината. Да разбере коя е, откъде произлиза. И й бе завещала писмата си, съдържащи цялата история на нейния живот. И това беше правилно. Всичко, сторено от Глинис, за него беше правилно.

 

 

Музиката гръмна и го върна в действителността. Сладка болка прободе сърцето му, когато хорът запя „О, съвършена любов“, любимата песен на Глинис. И негова също. Чистите и ясни гласове на момчетата го развълнуваха до сълзи. Той се приведе към Мариета и прошепна:

— Все едно, че пеят ангели.

Тя кимна и стисна ръката му, осъзнала, че обича този мъж заради неговата чувствителност и доброта и заради благородното му сърце. Сега разбираше защо свекърва й го бе обичала през целия си живот.

Булката и младоженецът тръгнах ръка за ръка между редовете под звуците на Сватбеният марш от „Сън в лятна нощ“ на Менделсон.

Гостите станаха от местата си и ги последваха навън. Робин също излезе от църквата с изпълнено с радост сърце. Вятърът понесе малките пухкави снежинки и листенцата на белите цветя над главите на щастливите младоженци. Ръката на Линет не изпускаше ръката на Джулиан. Двамата се засмяха и бързо се вмъкнаха в украсената с панделки от бяла коприна сватбена кола. Закачените за решетката ламарини, стари обувки и консервени кутии задрънкаха и затракаха и църковният двор се огласи от смеха на гостите.

 

 

Теса, Индия и Еван стояха в ъгъла на библиотеката. В останалата част на залата гостите на сватбата пиеха шампанско, хапваха от деликатесите и се забавляваха. Трите братовчедки стояха малко встрани и отговаряха на поздравите и на усмивките на роднините си. Но не се включваха в общата веселба. Чакаха своите любими.

— Хайде, Еван. Не бъди толкова потайна. Кажи каква тайна откри за Робин и баба си?

— Тя не беше баба в истинския смисъл на думата — засмя се Еван и си взе чаша с портокалов сок от минаващия покрай нея сервитьор. — Но нека да изчакаме момчетата.

— Аз имам да ви казвам нещо — наведе се Индия към тях. — Но ми обещайте, че ще си остане между нас. Не искам Линет да го разбере, защото ще вдигне голяма олелия, а сега не е моментът да говорим за това.

— Казвай бързо, докато си правят снимки с Джулиан — насърчи я Теса и отпи от шампанското.

Индия се усмихна тайнствено, но бързо изплю камъчето:

— С Дъсти ще се сгодим другата седмица. Ще използваме момента, докато мама и татко са още в Англия. Те го харесаха много, а той си промени напълно мнението за тях. Така че няма проблем.

— Поздравления, скъпа! — възкликна Еван. — Наистина, умно от твоя страна да си мълчиш за това днес. В този ден трябва да има само една звезда и това е Линет.

— Мислех, че всичко между нас е свършено — продължи Индия, — но той беше толкова нещастен, извини ми се поне сто пъти. Едуина също се намеси. Направо ми нареди да престана да се цупя, да порасна и най-накрая да кажа „да“.

— Смееш ли да не се подчиниш на генерала? — ухили се Теса. — Много се радвам за теб, скъпа!

Еван погледна над рамото на Теса и каза:

— Твоят Жан-Клод е много приятен мъж. Наистина е чаровен. Гидиън направо се влюби в него. Я ни кажи бързо, докато сме сами, и той ли се готви да стане член на фамилията?

Бузите на Теса пламнаха.

— Надявам се. Всъщност той вече ми предложи, но трябва първо да получа официален развод. Когато го запознах с леля Едуина преди няколко дни, тя ми нареди направо пред него да го държа здраво, за да не ми го откраднат. Представяте ли си?

— Баба е непоправима — плесна с ръце Индия и се засмя.

— Каква ти баба! Направо командващ армия — отвърна през смях Теса и помаха с ръка. — Вижте, нашите момчета идват.

Гидиън, Дъсти, Жан-Клод и Лорн ги видяха и се запътиха към тях. Всеки от четиримата носеше чаша с шампанско в ръка. Лорн вдигна своята към тях и попита:

— Защо нашите три красавици се крият в ъгъла? Вместо да се свирате тука, трябва да обикаляте салона, за да го красите, момичета.

— Остави тези шегички, братче — отвърна Теса. — Чакахме вас. Еван е разкрила нещо за баба си и чичо Робин и…

— Всички знаем за тях — прекъсна я Лорн. — Това се говореше из фамилията. Мама прочете в дневника на Ема за тяхната любов по време на войната…

— Но има нещо друго, нали, Еван? — намеси се Индия.

— Наистина — кимна тя. — Ще се опитам да ви разкажа накратко. Мама ми донесе писмата на Ема Харт до Глинис и тези на Робин до нея, и никога няма да повярвате…

— Разказвай, скъпа — приближи се Гидиън. — Звучи толкова романтично!

— Ще разкажа, ако престанете да ме прекъсвате — сряза го тя. — Облегна се на перваза на прозореца и им разказа за дългия любовен роман между Глини и дядо й.

Всички слушаха, притаили дъх, но пръв се обади Жан-Клод:

— Каква прекрасна любовна история! Просто невероятно!

Теса сложи ръката си в неговата и отбеляза:

— Наистина, историята е точно по вкуса на един французин.

Всички се засмяха, но Гидиън изведнъж сви вежди.

— Как, по дяволите, са успели да се крият толкова време? Имам предвид, как никой не ги е хванал?

— Били са много предпазливи. И са живели в различни страни. Предполагам, че това е помогнало.

— Бас държа, че са имали съучастник — обади се Дъсти.

— Никой не би успял да се прикрива толкова дълго време без помощта от трети човек. Някой трябва да им е пазел гърба.

— Ема! — възкликна Гидиън и изгледа победоносно Еван.

— Знаела ли е тя, скъпа? Тя ли е техният съучастник?

— Не бих я нарекла точно с това име, Гид. Но да, нашата прабаба е открила, че те са възобновили връзката си. Но не веднага, минали са няколко години, докато прозре истината. Разбрала е, че не може да ги спре, затова предполагам, че е решила да им помогне.

— Проклет да съм! — извика смаяно Лорн.

По лицето на Гидиън също се изписа удивление.

— Колко години е продължила връзката им? — попита.

— Петдесет години — съобщи тържествено Еван.

— Mon dieu! — изненада се Жан-Клод. — Това се казва любов. Искам отново да поговоря с този джентълмен. — Ела, Теса. Ела да потърсим твоя прачичо Робин. Той сигурно е изключителна личност.

— О, не се съмнявай в това — извика след тях Гидиън.

— Колко жалко, че тя е починала! — измърмори Индия. — Особено сега, когато и двамата най-накрая са свободни. Биха могли да се оженят.

— Тази жена, която идва към нас, не е ли майка ти? — прекъсна я Дъсти.

Индия проследи погледа му и се усмихна.

— Да, тя е. Предполагам, че баба я е пратила да ни извика. Тя си падна по теб, Дъсти.

— Аз пък си падам по теб — прошепна в ухото й той и я поведе към библиотеката.

Лорн се наведе и целуна Еван по бузата.

— Това е изключителна история, Ев. Наистина заслужава възхищение. Ще ми се и аз да намеря жена, която да обичам така. Затова ще се поразходя наоколо. Може пък някоя от приятелките на Линет да е по-снизходителна и да ме забележи.

Еван и Гидиън се засмяха. Тя сложи ръката си в неговата и двамата го изпратиха с поглед. После Гидиън погледна годеницата си и попита тихо:

— Обещаваш ли ми петдесет години любов, Еван?

— Обещавам ти целия си живот, Гидиън Харт. Обещавам, че ще бъда с теб до последния си дъх.